Странна любовна история между Турция и Сомалия

 (1 коментар)


Странна любовна история между Турция и Сомалия Придружен от съпругата си, Реджеп Ердоган преминава из улиците в Могадишу без бронежилетка...

В желанието си да се възползва от африканските природни богатства Анкара прати свои работници да изградят наново полуразрушения Могадишу...

Хаосът и конфликтите, които преди време унищожиха пристанището в Могадишу, вече са в историята и няколко чуждестранни инвеститори започнаха да се ориентират към Сомалия.

Турция е начело на тази група - защо обаче съществува толкова силна връзка между тези две държави?

На мястото, където в миналото враждуващите бунтовници се биеха за контрола над доковете в Могадишу, огромни товарни кораби са се наредили и разтоварват цимент, превозни средства, паста и ориз. Огромни кранове се спускат и издигат. Някои от тях са управлявани от турци, а други - от сомалийци.

Един контейнер преминава доста близо до главата ми, а развеселеният турски мениджър на пристанището ми казва, че откакто компанията му е дошла през септември, месечните приходи са в размер на 4 милиона долара и се повишават. 55% от тях отиват директно в държавната хазна на Сомалия. Той обаче не ми позволява да го снимам: "Много съм грозен", казва турчинът. 

Турците не са само на пристанището в Могадишу, те са навсякъде в града. Турското знаме също се развява навсякъде. По време на посещението си тук видях 

повече турски, отколкото сомалийски флагове

Турци управляват летището и са ангажирани с изграждането на нов терминал. От "Търкиш еърлайнс" летят до Могадишу четири пъти седмично и тя е първата международна авиокомпания, която прави това от повече от две десетилетия. 

В лъскава нова болница, построена от турците, турските лекари са облечени с обикновени бели фланелки. На единия им ръкав е поставено турското знаме, а на другия - флагът на Сомалия.

Навън турски строители в каубойски ботуши и сомалийци с мръсни тениски оправят последните детайли на джамия, построена в османски стил, в която има място за 2000 поклонници. Занаятчии са пристигнали специално от Турция, за да изрисуват тавана в тъмносиньо, червено и златно. 

Дори камионите за боклук, които се опитват да извозят трупаните боклуци в продължение на 20 години, са доставени от Турция. Видях такъв камион да полива с вода улица след самоубийствен атентат.

Любовната история между Анкара и Могадишу започва през 2011 г., когато глад измъчва Сомалия. Тогавашният турски министър-председател, а сега президент, Реджеп Ердоган заминава за Сомалия.

За разлика от другите чужденци, които стоят на безопасна дистанция от страната и предпочитат да правят бизнес със Сомалия от съседна Кения, Ердоган преминава из улиците в Могадишу. В костюм, без бронежилетка. Сомалийците все още разказват как 

прегръщал мръсните и гладуващи местни деца, 

а съпругата му целувала хора от малцинствени кланове, към които тук не се подхожда с уважение. Така пламва любовта между двете държави. Сомалийците кръщават новородените си момченца Ердоган, а момиченцата - Истанбул. 

Подобна привързаност към чужда държава е доста необичайна за Сомалия. Сомалийците по принцип не харесват външни хора и дори ги наричат с обидни имена.

Опитах се да намеря сомалиец, който би критикувал Турция, с изключение на оплакванията, че турците не са направили добра канализация на новите пътища, които са изградили в Могадишу, както и не са направили достатъчно, за да помогнат на другите части на страната. 

В частни разговори западни дипломати са ми казвали, че Турция не работи добре с другите донори, както и че предпочита да взема 

едностранни решения

Турция, както много други държави, иска да завладее природните ресурси на Африка и да експлоатира новите пазари, докато континентът се развива.

Избрала е обаче ексцентричен начин да го направи - Сомалия се смята за една от най-опасните страни в света. 

Турците в Могадишу очевидно имат различно отношение към опасностите. В деня на самоубийствена бомбена атака ми беше забранен достъпът до силно охраняваното летище, където трябваше да се срещна с британския посланик.

Съвсем наблизо обаче имаше турско училище, пазено от няколко леко въоръжени сомалийци. Турчетата подскачаха наоколо и играеха на криеница между папаите. Те имат общи часове със сомалийските ученици, за които учителите твърдят, че са много добри в работата с компютър и в ученето на езици. 

Турция си плаща за това спокойно отношение към сигурността. Няколко нейни граждани са били убити и ранени в атаки на ислямистката група "Аш Шабаб"; няколко са били застреляни по време на спорове за пари и други проблеми.

На следващия ден с известни трудности успях да вляза в летището, но този път, за да се срещна с представителите на ООН, базирани в стерилния сив комплекс. Притесних се, че нямам химикалка. Дама от ООН любезно ми зае молив, който забравих да й върна и по-късно го подарих на мой приятел сомалиец.

Размахвайки го, той изтича към приятелите си, крещейки: "Гледайте! ООН ни дава това, след повече от 20 години и милиарди долари. Само за три години турците успяха да изградят Могадишу, който бе порутен като от земетресение, в наполовина функциониращ град."

Разбира се, нещата не са толкова прости. ООН и останалите организации плащат за войниците на Африканския съюз, които помагат Сомалия да бъде по-безопасно място. Турция пък се стреми към видими проекти.

Докато седях, хапвайки локум, който добре изглеждащата стюардеса ми подаде по време на полета с турските авиолинии, не можех да спра да се чудя дали останалата част от света може да научи нещо от това, което Анкара прави в смазания Могадишу.

По БиБиСи / БТА

Коментари
2014-12-29 15:54:36 От:

Е и какво?! Нормално е всяка голяма държава, каквато в момента е турция да проявява интерес (може би и "нездрав") към една страна от рода на Сомалия. Това са го правили и го правят и англичани, и руснаци и американци.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот