Стоян Михайловски: Как западат и се провалят държавите

 (2 коментара)


Стоян Михайловски: Как западат и се провалят държавите

"Вънкашният, изкуственият демократизъм бива винаги една гиздилка, една модна игра; той се проваля скоро, понеже гиздилките и модите са работи временни."

 

Стоян Михайловски е роден на 07.01.1856 г. в Елена в стар възрожденски род, племенник е на Иларион Макариополски. Завършва Френския султански лицей "Галата сарай" в Цариград, следва право в Екс-ан-Прованс, след Освобождението работи като адвокат и съдия, главен секретар на Министерството на правосъдието, доцент по всеобща лититературна история във Висшето училище (днес СУ "Климент Охридски"). Действителен член е на БАН от 1898 г., председател на Върховния македоно-одрински комитет (1901-1903).

Автор на множество стихотворения, поеми, пародии, басни и статии, голяма част непубликувани приживе. Най-известната му творба е химнът на българската просвета и култура "Кирил и Методий" ("Върви, народе, възродени..."). Умира в София на 03.08.1927 г.

 

Българската развала, такава каквато я виждаме днес, е ужасяваща. В такава страна високочеловеколюбивите наредби са цял анахронизъм. Авгиевите обори искат огън - не лопатички.

 

Робът, говориме пак не само за настоящия роб, но и за оня, който, макар еманципиран вече от вещественото неволничество, запазил в душата си робските инстинкти и влечения - робът не зачита прекалено хуманните закони; той ги нарушава и погазва колчем може да направи това безнаказано. Той е навикнал да мисли, че законът е израз на чужда воля - на волята на силните, на волята на онези, които употребяват своята сила против неговата немощ. В закона той вижда произволно надмощие - също тъй както в държавната йерархия вижда организирано самозванство.

 

Тъй че върховната наслада на роба е да прояви своето презрение към всяко правило, да унизи всеки ред и закон - когато, разбира се, може да върши това безбедствено.

 

Еднъж като приемем формулата на Монтескьо, че базисът на демокрацията е добродетелта - тряба да заключим, че развалените нрави са несъвместни с демократически държавен строй - сиреч че у развалените хора демократизмът бива нещо несъществено, безпредметно, едно повърхностно лустро, един безсмислен изглед, една изкуствена вънкашност, прикриваща пълно нищожество. Такъв е демократизмът на русите, на гърците, на турците, на власите и на сърбите.

 

А преди всичко, такъв е демократизмът на българите.

 

Вънкашният, изкуственият демократизъм бива винаги една гиздилка, една модна игра; той се проваля скоро, понеже гиздилките и модите са работи временни. Той изчезва безследно, както изчезват работи, които сме възприели не от любов към тях, а по каприз или по незнание, или по груб материален интерес. Капризът и интересът не таят в себе си никакъв елемент или базис за дълговековно съществувание.

 

Прочее, за да не пропадне - демократизмът не тряба да бъде само вънкашен, а още вътрешен, сиреч не тряба да състои в сухи и бездушни форми, а в дълбоки инстинкти и непоколебими вярвания.

 

Когато нас движи вярата в едно начало, в един институт, в едно право - ние сме несъкрушими в житейските борби, неуморими в хода си по пътя на живота. На вярата нищо не омръзва. На крепката и безконечна вяра попрището е крепко и безконечно.

 

Наопаки, гдето липсва дух, липсват живоносна мощ и борческа сила, гдето липсват велико сърце и велика съвест - липсват велика дееспособност и велико творчество.

 

Погледнете как запада православието. Защо запада?

 

Защото е ръководено от хора тъпи, бездарни, лишени от водителски качества, неодушевявани от никаква религиозна възторженост и апостолска пламенност, некадърни да организират никакво духовно наставничество, предадени на сух формализъм и на безплодно обредолюбие!

 

Така западат и демократическите институции в североизточните и в югоизточните страни на Европа - в същите онези страни, където тъй жалостно крее и линее православието.

 

Духът е, който дава живот. Духът гдето липсва - животът е един мамлив образ на живот, едно бегло видение, една емблема на безсмислие и неразумност.

 

Нека прочее обърнем гръб на изкуствения, на вънкашния демократизъм.

 

Нека престанем да отъждествяваме тези две работи - основни демократически наредби и реална народна демократическа организация.

 

Между тези две работи зее черна яма, когато е въпрос за североизточни и югоизточни европейски страни.

 

Най-вредоносната омая е омаята от небивалици, от въображаеми блага, от неосъществими преустройства.

 

Такава е българската омая.

 

Такава е, по-вярно, омаята на онези вечно разбунени младежки елементи у нас - елементи, които нито преди петдесет години, нито днес, не смогнаха да разберат тая истина - че единственият, законен, разумен, работоспособен и народоспасителен революционер е Времето!

 

Основните институции биват отзвук на публичната съвест, но на настояща публична съвест, на публична съвест всячески проявена от народните маси, а не на някаква си бедна публична съвест, крияща се в сантименталните ожидания на идеолозите и в мъглявите надежди на невъзмъжалите трибуни.

 

Когато основните институции изказват бъдеща публична съвест, те са една химера, защото те представляват като нещо съществуващо това, което всъщност не съществува - те са израз на душа, мисъл и вяра, каквито обществото не може да схване и разбере, на които следователно то не може да оцени потребата, от които следователно то не може да очаква помощ и избава и не може да ги зачита и почита.

 

Основните институции тряба да се променят лека-полека успоредно с промяната на нравите; нравите са една стълба, по която стълба се качват и въздигат стъпка по стъпало законите: всяко стъпало представлява един период в публичния развой: ето - това е то културен възход.

 

(Иполит) Тен бележи: Que les institutions respectent les moeurs - et les moeurs respecteront les institutions; ако институциите зачитат нравите - и нравите ще зачитат институциите.

 

В България основните институции прогласяват държавата за правова държава. Това е превъзходно. Но ще бъде превъзходно тоже, ако се знаяше добре, че правова държава не е оная, където правата са написани само на бяла хартия - а оная, където правата са били предварително написани в сърцата.

 

На това българските елевтеромани отговарят:

- Нашите основни институции представляват един далечен идеал; но далечен или не, ние не можем без него.

 

Колкото думи, толкова и заблуди.

 

Когато институциите представляват един далечен идеал, те нямат друга стойност освен оная на един символ, на едно философско мнение, на един нов социален experimentum, на непризнато някакво credo.

 

А всъщност институциите са тогава нещо реално, когато те съответствуват с грубите, но същински потреби на народните маси - когато те отговарят на бруталните, но неотложни и въпиещи интереси на държавата. Институциите на един народ са неговото нравствено-духовно облекло.

 

А само онова облекло бива добро (искаме прошка за баналността на тая фигура), само онова облекло бива добро, което се прави по мярка.

 

В заключение, без превъзпитание и морална култура не са достъпни и осъществими никакъв демократизъм, никаква свобода.

 

Из "Как западат и се провалят държавите", от Неиздадени съчинения, съст. Ив. Богданов, т. 1-2, София, 1940

 

Коментари
2014-04-13 15:48:08 От: Генади Савов

Ние българите 480г.сме били под турско робство.В чужда с ислямско-турски закони империя.Българина сл.освоб.от османско робство 3-март 1878г.да бъде 70-процента българин-роб по манталитет...Сражарите често са биели тоя и оня дето нее от тяхната партия,че агитирал за своята партия.Чиновници са вземали рушвет от обинов.селяк и гражданин.Това е било възпитанието от турския бей и заптие...Имали сме владици с порочен начин на живот.По Д.Маринов.В Германия нее било тъй тя сее управлявала от фонове и князе с по почтенни чиновници,които са мислели за народа си.Немската империя нее знаела-турско робство в нея.

2014-04-13 15:50:52 От: Генади Савов

С извин.за писменната грешка-стражарите е.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Май 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
      
     
  1. 19.05.1934г. – Военният съюз и кръг “Звено” правят държавен преврат
  2. 19.05. - Събития и факти
  3. 21.05. - Събития и факти
  4. 21.05. - Св.равноапостолни Константин и Елена
  5. 22.05. - Международен ден на биологичното разнообразие
  6. 22.05. - Събития и факти
  7. 22.05. Св.вмнк Йоан-Владимир, княз български, чудотворец
  8. 23.05.1417г. – българи и български благородници полагат клетва за вярност пред дука на Милано
  9. 23.05.1847г. – роден Михаил Греков, възрожденски деец и революционер
  10. 23.05. - Събития и факти
  11. 24.05. - Събития и факти
  12. 24.05. - Ден на българската просвета, култура и писменост
  13. 25.05. - Събития и факти
  14. 26.05.1876г. - в Янтра се удавя Панайот Волов, един от водачите на Априлското въстание
  15. 26.05. - Събития и факти
  16. 26.05. - Св.мчнк Георги Софийски Най-нови
  17. 27.05. - Събития и факти
  18. 27.05.1866г. - В Букурещ е създаден Таен български централен комитет
  19. 27.05.927г. – в разгара на подготвяната война срещу Византия умира Симеон І
  20. 28.05. - Събития и факти
  21. 28.05.1912г. – в Италия умира поетът Пенчо Славейков
  22. 29.05.1953г. – Едмънд Хилари и шерпът Тарзинг Норгай първи стъпват на Еверест
  23. 29.05.1453г. – султан Мехмед ІІ Фатих завзема Цариград и слага край на Византия
  24. 29.05. - Събития и факти
  25. 30.05. - Събития и факти
  26. 01.06. - Църквата отбелязва Свети дух
  27. 31.05. - Събития и факти