Стефан Гецов охлади Живков да развенчае Георги Димитров

Автор: Боян Кастелов (5 коментара)


Стефан Гецов охлади Живков да развенчае Георги Димитров

Основна движеща сила в отношението на Тодор Живков към Георги Димитров е завистта, докато в началото на своята политическа кариера му лиже подметките

През годините на антифашистката съпротива у нас (1941-1944) Тодор Живков завишава актива си и чрез името на учителя и вожда. Едно от последните си указания до партизаните от отряда "Чавдар" (май 1944 г.) завършва с призива-лозунг: "Да живее нашата Георги Димитровска партия!"

В следдеветосептемврийската си стихия и най-вече след внедряването му във властовите партийни структури бившият подполковник от МВР все по-често повтаря "магическото име".

Няма публична изява, в която "неговият ученик" да не се захласне по завърналия се в страната на 4 ноември 1945 г. прославен лидер на Коминтерна. Щедро го фаворизира по време на 33-о заседание на Шестото ВНС от февруари 1947 г. В речта си тогава младият народен представител издига в култ новия министър-председател.

Споменавайки едно предизборно събрание на опозицията в Еврейския дом, ораторът негодува:
"Лулчевци” скъсаха портрета на Димитров Опозиционните водачи в своята ярост стигат дотам, че се нахвърлят дори на светлия образ на Димитров - първия борец против фашизма, любимецъ на всички свободолюбиви народи".

Пристрастеният към властта партиен работник заживява с името на своя първи благодетел. Благодарение на Димитров "започва издигането на бившия печатарски работник" - твърди Вера Начева. И особено като става лидер на софийските комунисти.

В краткото си изказване на Петия партиен конгрес през 1948 г. Живков споменава Георги Димитров 11 пъти, като винаги към името на "учителя и вожда" прикачва епитети и сравнения в превъзходна степен. А вече като председател на СГНС на първата му сесия (27.V.1949 г.) и на извънредната градоначалникът натрапва името му и неговите производни над 50 пъти.

След смъртта на Димитров през 1949 г. Живков, както и цялото партийно ръководство, започва да спекулира с паметта му. И ако клетвените му думи за продължение на великото му дело в устата на Червенков звучат някак по-естествено, не е така при него. В доклада си по случай годишнината на човека легенда и Живков призовава: "Без Димитров - по димитровски!" В устата му придобилото вече популярност вестникарско клише има панихиден привкус.

В книгата си "Психология на комунизма (1991) политическият емигрант от преди 1989 г. проф. Асен Игнатов проследява душевността на този тип лидери. Обединяващото чувство на всевластие, обхванало вече и генералния секретар на БКП, неистово го кара да иска лидерска слава.

След всеки божи управленски ден той изпълва със съдържание познатата латинска мъдрост: "Жаждата за слава е най-ненаситната от всички човешки страсти". Но тя, както и елитарната власт, се превръща "в най-голяма развратница" (Александър Геров) на човешкия характер, на човешката същност.

И както с годините е издигал личността на Димитров до възбог, така започва да се дистанцира от него - прикрито, изчаквателно, но и упорито и методично. Докато не стигне до мисълта, че на политическия връх е тясно за двамата.

Новото обществено развитие на страната изисква партийният лидер да се раздели и с немалка част от димитровските кадри. И да създаде свои.

През 70-те години, почувствал се вездесъщ властник в партията и страната, поддържайки публично и уважително своя предшественик, вече и председател на Държавния съвет на НРБ, той си позволява да изрази и някои резерви спрямо Димитров. И то пред съветския си благодетел Брежнев.

След ловуване в разервата "Воден" (2. 9. 1973) придобилият самочувствие на "стратег" на социализма у нас зачеква въпроса за конфликта ни с тогавашна Югославия и позицията на Димитров. За да не изненада приятеля си, Живков изтъква общоприетото мнение за героя от Лайпциг.

В стенограмата четем: "Той беше кристално чист човек, предан на СССР, интернационалист. Но по югославския въпрос не можа да се ориентира"

И на едро посочва аргументите си: "По време на борбата срещу фашизма югославското ръководство разработваше стратегия за поглъщане на България. Димитров се поддаде на тяхната теза".

Наистина Димитров и тогавашното ръководство на БКП търпят сериозни упреци, граничещи според Живков с предателство. Лошото е, че "съдникът" им разглежда фактите избирателно и тенденциозно, като премълчава цялата истина по македонския въпрос.

Ако Брежнев не познава в детайли историческите факти, Живков няма как да не ги знае. Свикнал да се кичи с добродетелите на своята партия, при всеки удобен случай се разграничава от нейните грешки, извисявайки своя ръст на безпогрешен български лидер и възрожденски патриот.

Двуликото му отношение към Димитров се разголва във връзка с подготовката на неговата 90-а годишнина, за да каже преоценката си от най-високо място. Но не е така лесно.

"Живков - твърди неговият приятел Пенчо Кубадински - може да те смачка, но държи на отзвука в обществото."

Този път той сверява часовника си с познатото приятелско обкръжение от учени и културни дейци: академиците Ангел Балевски, Пантелей Зарев, поета Георги Джагаров, актьора Стефан Гецов и още неколцина други. Вижда се, че кръгът е тесен, поради което Живковото проучване на мненията е драстично агресивно.

Наред със заслугите на Димитров, на юбилейното честване той възнамерявал да посочи в доклада си и някои негови грешки: Септемврийското въстание, сталинизма, репресиите над дейци на нашето и международното комунистическо движение, емигрирали в Съветския съюз. Както и на Никола Петков и Трайчо Костов.

В спомените си "Подир изгубеното време" присъстващият на сбирката Павел Писарев съобщава за острата реакция на актьора Гецов, която охлажда намеренията му. Но не и на лидерската амбиция.

Книгата "Дните на Г. Димитров, каквито ги видях и записах" на последния му помощник Неделчо Ганчовски отново поражда завистта на Живков към неговия предшественик

При това става ясно, че авторът познава дневника на Димитров, който дотогава е пазен в тайна.

Текстът е коментиран в кабинета на Живков, във висшето партийно ръководство, в Института по история на БКП. Понеже критиците на автора изпадат в конфузно положение, директорът на института публично заявява: "Ние твърдим официално, че няма дневник на Димитров след Лайпциг". Дневник всъщност има и той излиза от печат през 2007 г.

И през последните години от управлението си у Живков не секва меракът му да хвърля укори към хваления от него "човек легенда". Докато испанският режисьор Хуан Барден създава филма възхвала на Димитров, "Предупреждението", Живков отказва да присъства на юбилейното тържество в родното му село Ковачевци, Радомирско.

Милко Балев и сие ръководни дейци (не без знанието на Живков, разбира се) замразяват нов проект за музей на революционера. В същото време много внимателно се следи подготовката на международната конференция за предстоящия 100-годишен юбилей на Димитров. Притеснителни са дори някои забрани от общ културан аспект. За разлика от предишните конгреси на ХIII през 1986 г. нe е поставен портретът му (както и на Димитър Благоев).

На пленума на ЦК от декември 1988 г. е обсъждана идеята да отпадне определението "димитровски" в абревиатурата ДКМС

Поръчано е на партийни историци да се ровят в архивите на Коминтерна и КПСС за евентуално участие на Димитров в сталинските репресии. "Нито веднъж - твърди комендантът на мавзолея полк. Гергов - персонално Живков не го е посещавал."

"Тази неприязън към Димитров - ще обобщи в книгата си "Вторият етаж" (1990) неговият помощник Костадин Чакъров - той запази до края на политическата си кариера. И след нея - ще добавим ние.

Комплексът "Димитров" продължава да притиска Живков и след падането му от всички постове. Явно прочел една анкета в "24 часа" за влиянието в миналото на партийните лидери у нас, Живков негодува от 2-та свои процента срещу 87-те за Димитров. "Истинската причина за неговото желание да омаловажи авторитета му - пише проф. Стоян Михайлов, е завистта."

И понеже е трудно да го засенчи, до последно заразеният от тщестлавие Живков размахва приноса си за запазване на българщината в Пиринския край. При посещението си в Правец през 1996 г. именитият им съгражданин отново заявява, че помакедончването там е съгласувано със Сталин, Тито и Димитров.

Сам въздигнал се в култ през дългото управление, дори по-голям от този на предшествениците си, Живков докрай не остави на мира Димитров, вменявайки на поколенията: "Нещата се изкривиха от самото начало, когато Георги Димитров донесе сталинизма..."

По в-к 24 часа

Коментари
2014-06-18 19:52:12 От: Бай Пенчо

Какво в позицията на Живков към Георги Димитров не е вярно? Гошо Тарабата се подаде на Тито и Сталин и им уйдисваше на ЮКП да бъде първа политическа комунистическа сила на Балканите и застана на антибългарска позиция по този въпрос. Готвеше се поглъщането на България от Югославия, влизането ни в състава и, по руска уйдурма, а Белград се готвеше да бъде столица. Та, какво в позицията на Живков е неправилно и неточно, не разбрах?

2014-06-18 21:49:33 От: Дедовия ви

Не разбрах каква е била реакцията на Гецов та да я извеждате в заглавие, мискини такива... В текста е казано "Павел Писарев съобщава за острата реакция на актьора Гецов, която охлажда намеренията му" Писарев е жив, що го не питахте та да изясни как Гецов е спрял Живков.. Една жена от пазара ви казала

2014-06-18 21:52:05 От: Ramun4o

Кви ги пишете - кой днеска го интересува какво казал Гецов на Живков за Гошо Мастиката, я се огледайте в какво верме живеем... с глупости ни занимавате комунета нефелни

.......Та Георги Димитров е пряк предател и чест и слава за бай Тошо че успя да промени тихомълком предателската антибългарска линия на партията наложена от Г.Димитров.Не че Г.Димитров е Мао Цзе дун-човек работещ само за себе си и китайците но Бай Тошо като един Дън сяо пин тихомълкум вкара патриотизма в БКП и даже даде курбан дъщеря си за това.Гошо мастиката създаде от българите македонска добруджанска тракийска нации и даже ги поддържаше и налагаше.Бай Тошо има един голям грях-а именно че не заяви ясно за измяната към народа български на Г.Димитров.

2014-06-20 08:10:28 От: 3

Явно Гошо мастиката е уважавал друг голям български предател -Никола Пашич от Тетевенско,работел яко за сърбите против сънародниците си !Точно като Мустафа Кемал ататюрк -избивал сънародниците си българи за да помага на чуждите му турци.Кога ще разберем кой е предател и кой герой бе!?

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече