Спор с Левчев

Автор: Кеворк Кеворкян


Спор с Левчев

Колкото пъти стане дума за това, винаги чувам едно и също. Тия дни ми го каза известен професор, който лекува и заради това познава отблизо политическия ни елит от дълги години насам

Но най-много се учудих, когато го изрече и скъпият ми приятел Левчев - а той познава изтънко политиката и като малцина се опитва да прониква в тайнствата й; бил е, макар и малко принудено, неин принц, сетне беше и нейна жертва. За човек като него, който е повелител на словото и владее неговите мистични дълбини, политиката би трябвало да бъде нещо далеч по-примитивно.

 

Обаче през годините, при безкрайните ни разговори, винаги съм се озадачавал от едно и също - от усилията му да търси някакъв по-висш смисъл в случващото се в нашето политическо блато, а там обикновено няма нищо. Нашата политика е една проста дърводелска работилница - но Любо все не иска да повярва в това, все търси нещо по-дълбочинно. Малката наивност на Големия ум И той повтори онова, което мнозина казват - направи го публично (в едно чудесно портретно интервю на Теодора Енчева в „Лице в лице“) - каза, че се учудвал на амбициите на Първанов да се върне в БСП. Затова си струва да разсъждаваме около недоумението, с което мнозина посрещат авантюрата на президента - щом и самият Левчев се чуди.

 

Най-напред, Първанов никога не е казвал, че се готви да оглавява БСП или пък да я обяздва, в каквото състояние се намира тя през последните години от тъй дългото властване на Станишев - който пък, всъщност, изглежда се готви да се приближи плътно към рекорда на Живков. БКП/БСП е нямала толкова дълголетен ръководител, като изключим Живков, но това беше ерата на един узурпатор. И Станишев, дори и сега, може да бъде видян като един джобен узурпатор, особено като се има предвид в какви турбулентни времена живеем, и колко упорито и успешно той се надиграва с всеки от опонентите си в ръководството на партията. Първанов просто ни съобщава, че Станишев трябва да си отива от „Позитано“, нищо друго. Аргументите му са много логични, поне един от тях - неговият приемник катастрофално губи всички избори, в които участва като шеф на БСП. Наистина, на два пъти е управлявал независимо от изборните поражения - но това е власт с пранги на краката, окован е като затворник от затвор със свръхстрог режим, унижаван от коалиционните си партньори, обаче усърдно маха с червеното си знаменце. Още по-тягостното е, че тия негови поражения видимо прекършиха духа на обикновените социалисти - а тяхното ДНК е различно от това на всички останали партийни симпатизанти, в него допълнително е вложено много упорство и те са подвластни на това упорство независимо от всички последици.

 

Историята им казва, че тяхната партия никога не е била прекършвана окончателно от изпитанията, а самата тя също е вилняла в задния двор на Злото. За съжаление в митологията на тази партия оставката се възприема като нещо неприемливо и дори направо неприлично. Онези, които извършват този „позорен“ акт (Луканов, Виденов), са отлъчвани или поне пренебрегвани по един или друг начин, мотивите им изобщо не са важни за партийната маса. Станишев може би го знае - и вероятно то също в някаква степен подхранва упорството му да векува на поста си. Немалко хора са наясно с всичко това. Но гордостта им е сериозно накърнена - тъй или иначе, изборните поражения са факт. Основният аргумент на Първанов е да се възстанови част от тази гордост, а той е в пълното си право да претендира за това - факт е, че той е единственият политик в разпътните времена на Прехода, който на два пъти спечели мажоритарните президентски избори. От време на време Станишев се опитва да просъска, че заслугата за тези два триумфа е главно на партията, но това изглежда толкова насилено, че самият той не настоява особено.

 

Първанов има особени отношения със Станишев. Той го вижда - и така ще бъде до края на БСП - като момчето, което навремето му е носило куфарчето, нищо повече. Довел го е за ръчичката - и сега ни казва, че е сбъркал и трябва да го отведе нанякъде. Защо трябва да си мислите, че той иска властта за себе си - а не за друг свой избраник? Левчев допусна едно необяснимо противоречие. Той каза, че БСП днес е най-дясната партия, и в същото време се учудваше на амбицията на Първанов - а него не биха могли да го упрекнат, че би допуснал подобна метаморфоза. Медийните храненици на Станишев понякога измяукват по нещо за „десния“ уклон на БСП, но предвидливо никога не свързват това със самия соцлидер. Според тях сякаш някакви олигарси тайно са се настанили в сградата на „Позитано“ и рисуват с боички картинката на дясна България, докато Станишев оправя световния социализъм.

 

Добре, ако БСП е „най-дясната“ партия, а пък Станишев е шеф на европейските социалисти - това вече не е ли прекалено дори за нашите налудни български Бъркотии? Сравнено с този парадокс, хипотетичното намерение на Първанов да се върне обратно в пряката политика е просто една дреболия. Все това чувам - как така един президент ще се върне в политическото тресавище, това било безпрецедентна асиметрия изобщо в световната политика и пр. Празни приказки - особено ако имаме предвид състоянието на БСП днес. Има обаче един основен проблем пред Първанов - изборът на заместник на Станишев, ако чудото с неговата детронация се случи.

 

В сегашното му обкръжение едва ли може да се открие подходящ кандидат - само си представете някой като Кутев с неговите спинозни откровения и направо ще се отчаете. Между другото, този Кутев винаги е готов да каже нещо забавно: тия дни сериозно се опитваше да убеди публиката, че троловете (привиденията в интернет) работели безкористно и напълно безплатно за БСП. За да не ги хвали толкова, веднага съм готов да му предоставя един набор от техните словесни услуги, в сравнение с които бледнее дори най-разюзданото творчество по софийските писоари. Нито една от по-сериозните фигури на БСП не получи през последните години шанс да бъде припозната като евентуален наследник на Станишев - всички до един бяха сравнително елегантно разкарвани, това се случи и с двамата му най-силни министри, докато самият той беше премиер; навсякъде другаде скандалите около тях биха довели до оставката на кабинета, но Станишев дори не примигна; той предпочете нещо друго - не само кабинетът, но дори и партията му да бъде изметена на следващите избори.

 

Сега, четири години по-късно, той сякаш е забравил и това свое премеждие, чувства се луксозно опакован - и изобщо не се замисля, че съвсем скоро отново ще уязви сериозно партията си. Всъщност Станишев повтаря усърдно уроците на Костов. Спомнете си какво остави онзи след себе си през 2001 г. - оттогава и чак до днес все се опитват от развалините на „дясното“ да направят нещо смислено, макар че по-лесно биха ударили джакпота от тотото. Имам предвид остатъчните лидери на насипните СДС и ДСБ - щом съчинят нещо, Костов веднага излиза с поредния си манифест. Така неговият призрак сякаш вечно ще броди из въпросните развалини, докато и от тях не остане помен. Костов така и не припозна ясно - и честно - своя наследник, никога не направи нищо за него, само гледаше ехидно върволицата от наивници, които се опитваха да стигнат до някакво Възкресение - напълно невъзможно, естествено.

 

Първанов също е в капан: ако навремето не е бил достатъчно проницателен в избора си, каква е гаранцията, че сега ще бъде по-прецизен - още повече че в „левите“ ловни полета почти не остана едър дивеч, всички са някакви гургулици Така че, скъпи Любо, понеже сърцето ти е честно и понеже си видял всичко в политиката, нямате кой знае какъв избор - или отивате окончателно в дясното тресавище, или не се взирате прекалено в политическите ритуали. Или ще дочакате някой олигарх да управлява червените бабички - или не го мислете толкова Първанов. В края на краищата не е лошо и някой друг освен Станишев да загуби следващата изборна битка на БСП. …

 

Теодора Енчева наистина направи хубав портрет на Левчев - с вкус и мярка; поетът изглеждаше силен и овладян като в най-мощните си години, макар че има едно здравословно страдание, което се надявам най-сетне да преодолее. Имаше само една слабост на интервюто, и аз съм правил подобни грешки - хора като Левчев омесват словото пред самите нас, но то не е лесно занимание, затова трябва да изчакваме паузите на мълчание, докато хлябът/отговорът се роди напълно завършен. Трябва да изтърпяваме тия паузи - най-малкото защото упорито търпим политиците си, които ни заливат с оглушително мълчание, дори когато каканижат неспирно. … Пленумът на БСП в петък демонстрира по един разкошен начин разядената природа на тази партия: първенците й дори устава си четат по различен начин - бивш председател на партията, два мандата президент, смята, че уставът не позволява да бъде изключен от Националния съвет; действащият председател пък твърди точно обратното. И двамата обаче са сигурни, че уставът им предрича светли бъднини. По-важното е, че изключването на Първанов, Петков и останалите инакомислещи само допълнително ще лиши от гордост партията им.

 

По в-к Преса

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот