Солун, забравеният

Автор: Иван Тодоров (5 коментара)


Солун, забравеният

В края на 2006 г. често можеше да се чуе у нас: "Е, вече ще може без паспорт за чужбина да ходим да си пием кафето в Солун."

 

 

Със сигурност сега мнозина го правят. Както стотици хиляди са тези, които са се снимали за спомен на фона на Бялата кула, почерпили са се в крайбрежна сладкарница, палнали са свещица в черквата "Свети Димитър", взели са за армаган зехтин, узо и маслини и по живо, по здраво са се прибрали.

Казвайки сетне: "Солун ли, еее колко пъти сме ходили. На пръсти го знаем ние Солун..."

Вятър и мъгла са тия приказки.Ала хората, които ги изричат, малко са виновни за незнанието си. Защото са жертва на десетилетната и необяснима нашенска външна политика, която все се стремеше (и продължава да го върши) да не \"разсърди\" когото и да било от съседите ни: и някогашната Югославия, и сега Сърбия, и Черна гора, и Македония, и Гърция, и Турция ... От училищните уроци по история пък не се научаваше и дума за \"новоосвободените български земи\" през Втората световна война, мнозина и днес не знаят, че южни наши градове - Малко Търново, Златоград, Мелник, допреди по-малко от век не са били в границите на страната ни, съвсем малобройни са ония, които не са изненадани, когато чуят, че по времето на хан Пресиян България включва съвременния гръцки град красавец Кавала и околностите му. Не знаят и друго - колко много българи е имало в космополитния Солун, какви наши училища, черкви, печатници са действали там...Много боязън таим да не раздразним когото и да било (а и в Сърбия, и в Македония не си поплюват, преценят ли, че се засягат интересите им), а отношението на Гърция към названието на Македония, знае се, е нарицателно за междудържавна нетърпимост.Е, все така ли ще я караме?Не е редно да не се припомня поне онова, което просто е факт от историята. Още повече, че светът върви към ликвидиране на границите, към свободно движение не само на мисли, а и на хора от страна в страна, от континент в континент.И тъй - българи се появяват в Солун доста преди Освобождението. Нашата църковно-училищна община там е основана през 1867 г., а от 1910 г. имаме митрополия и управляващ епархията архимандрит - Евлогий. Солун е седалището и на българския униатски владика Епифаний Шанов от Казанлък.Най-много в тоя град били нашите сънародници, преселили се от Дебърско, Кукуш, Прилеп, Велес, Щип.Живеели те и в близките околни села, досами крепостните стени. Дъщерята на Димитър Миладинов - единия от двамата легендарни стружки братя, събрали в своя неповторим \"Сборник\" 660 народни песни, Царевна Миладинова-Алексиева, разказва в спомените си, че най-царственото българско село в околностите на Солун било Киречкьой. Жителите му до един били снажни и красиви, жените - и умни, и големи чистници.В самия град нашенци живеели в пет (!) гъсто населени района: \"Вардарията\", Кукушката махала или квартал, кръстете го както искате, Централната махала, \"Пиргите\" и \"Трансваала\" - на източната страна на морския залив. Много от тях се трудели във фабриките за тухли, керемиди и за производство на брашно на италианския евреин Алатини, вадели си хляба и със земеделие и търговия, имали кантори, аптеки, търговски къщи. Самите производствени помещения на Алатини били дело на дебраните Братя Митровски, те съградили и големите крайморски хотели \"Англетер\", \"Ноньо\" и други. По големите търговски улици българският бил един от най-употребяваните и всекидневно говорени езици, също както по времето на светите братя Методий и Кирил.Нямало как да не е тъй - още през 1865 г. Славка Дингова отваря частно българско училище и преди да се били отърколили и петдесет години - през 1910-а, броят на нашенчетата - ученици и ученички, бил вече над 1200!Българската мъжка гимназия отворила врати през 1881 г. Това била една от най-бележитите сгради в старата част на Солун. Издигната на възвишение, с обширен двор, където ставал т. нар. \"годишен акт\", любимо място на местните българи за народни, просветни и църковни празненства.

Божил Райков - един от директорите й през осемдесетте на ХІХ век, припомня, че първата добре уредена метеорологична станция в Турция се намирала тъкмо там и всеки месец издавала печатен бюлетин. В мъжката гимназия имало \"най-добри кабинети по физика, естествена история и химия\". Разполагала и с пансион и домакин, а гавазин от Призрен, арнаутин, се грижел за добрия ред и спокойствието.След Сръбско-българската война за учители пристигат Константин Величков и младият и енергичен бъдещ министър-председател Андрей Тошев, а в училищното настоятелство активно действал френктерзията Насте Стоянов (на него, слава Богу, в Македонския, Бежанския квартал на София - \"Разсадника\", от доста време има кръстена една улица).Известно време председател на учителския съвет бил и Трайко Китанчев - чаровник, обичан и от ученици, и от колеги, и от млади, и от по-възрастни.Връстница на мъжката гимназия била девическата. Първа я оглавила спомената вече Царевна Миладинова-Алексиева. Чудесната сграда била откупена от собствениците на имота благодарение на щедростта на Евлоги Георгиев - онзи същия, чийто паметник е на едната страна на парадните стълбища на Софийския университет \"Св. Климент Охридски\".Най-южната част на града, край морския кей, бил адресът на друг голям разсадник на просвета - българската търговска гимназия. В нея преподавали най-новите знания по стопанските и търговски предмети, модерни езици и др.А точно срещу делтата на Вардар се помещавало Земеделското българо-американско училище, ръководено от вещи американски и български учители. То приличало донейде на Американския колеж край София до Симеоново, но следвало специална образователна програма, насочена към земеделието. Учениците в него учели на теория и практика (за това имали обширни собствени земи) земеделските методи на Америка. Неизмерими били ползите от обучението, а за негова първа длъжност се сочело привързването на децата към полската работа на бащите им.В ония години не било като сега. Образованието и вярата вървели ръка за ръка. Може би и в това е причината черквите (почти) да се равнели по брой с училищата.Българските били четири.Най-старата се наричала \"Св. Кирил и Методий\". В нея се черкували хиляди българи, от тук тръгвали и тук свършвали народните празненства и процесии в Деня на солунските равноапостоли, на Рождество и на Възкресение Христово.Малко по-късно била издигната \"Св. Димитър\" в западната част на града, като тя няма нищо общо със старата византийска базилика \"Св. Димитрий Солунски\", задължителна спирка от всеки съвременен екскурзоводски маршрут из втората столица на Гърция. В двора й имало градина, стройна камбанария и това било сборното място на хиляди граждани и селяни от околността най-вече на Димитровден.Имало още два храма - \"Св. Павел\" - на нашите гробища, и друг, в новата част на Солун, кръстена \"Пиргите\" - \"Св. Георги\". Двата били съвсем различни - първият: малък, от гранит и камък, побратимът му: най-солидният и монументален от четирите. Трябвало да бъде окончателно завършен и осветен след влизането на българските войски в града през есента на 1912г.И още щрихи допълняли българското в Солун - клон на Българската народна банка, на осигурителните дружества \"България\" и \"Балкан\". На видно място във \"Френския квартал\" пък можело да бъдат открити двете големи книжарници на Самарджиев и на Хаджиниколов и на техните печатници също тъй. На централната чаршия всеки ден усърдно се трудели в дюкяните си казанджии, златари, бакали, шивачи. В долния етаж на внушителния \"Гранд хотел\" през 1912-1913 г. действала и българската поща. Не секвали родолюбивите усилия и на гимнастическото дружество \"Юнак\", ръководено от швейцареца Бланшут, на женското дружество \"Вяра, надежда и любов\", на \"Българска матица\" и много други. Сред известните български центрове били историческите хотели \"Коломбо\" (от неговата градина за пръв път над града се издигнал балон с човек), \"Бошнак хан\" и \"Малта хан\", където местните наши търговци се срещали със сънародниците си от околността, идвали редовно и много учители. Обичано място за такива сбирки била и градината \"Бехчинар\", недалеч от старото пристанище и обезсмъртената от Алеко солунска митница.Много плам, много живец, духовен кипеж и искрен ентусиазъм отличавали българската колония. И не е за чудене, че при преброяването на солунчани през 1911 г. от общото население 120 000 души евреите били половината, а българите - 10 500. Почти всеки десети!И се замислям колко прав е Марин Дринов, когато твърди, че възраждането на народа ни идва от Македония. Оттам са и Паисий, и Христаки Павлович, и Неофит Рилски... Съзнанието за народност и просвета сякаш най-рано трепва тъкмо в западните наши крайнини. Ала дошли Балканската и Първата световна война и от училищата, черквите, манастирите не останало нищо освен пепелища. Архиви, частни и обществени библиотеки, мебели и скъпи вещи били ограбени, отнесени, опустошени...

Спомен са днес историите и хората, за които стана дума. И връщане назад няма.

Из съвременен Солун шарят негри и араби, американци и какви ли не западноевропейци, всеки по своите дела. Звучи разногласа реч и това праща космополитния град и в миналото му, и в бъдещето.

Все повече гърци идват у нас, все повече са и българите и в Гърция, и в Солун. Тъй и трябва да е.Дано само всеки да пази паметта за хубавото и за доброто в миналото си, да го тачи и предава на по-младите. Защото бъдещето на тоя свят е на добронамерените и благи комшии и приятели.

 

 

автор: Иван Тодоров

 

 

Коментари
2010-05-19 21:50:42 От: pancho

Kade gi nameri mnogobrojnite balgarski ychilishta v Solun be Todore (Ganio) - 1 e imalo.

2010-08-07 14:00:56 От: Десислава

Много полезен текст- как може такова нещо да не се говори на висок глас от боязливия ни "елит".... Браво!

2013-08-22 23:25:44 От: Марјан

“По големите търговски улици българският бил един от най-употребяваните и всекидневно говорени езици, също както по времето на светите братя Методий и Кирил.„ - у тоа време кој е бил езикот на българите?

2014-01-29 00:39:48 От: Зара

Беше ми много интересно да прочета за Солун.
Към pancho - Солунската мъжка гимназия е прочута, но това не изключва наличието и на други училища.

2016-11-11 10:04:10 От: 5R

Имало е Първо и втора мъжка гимназия,Девическо училище с ранг на гимназия където се е изучавало домакинство и икономия , Техническо училище за униатски деца в манастира на лазяаристите, Българо американско земеделско училище и няколко класни училища до 4-5 отделение

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Октомври 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
     
      
  1. 01.10.1888г. - Годишнина от откриването на Софийския университет "Св.Климент Охридски"
  2. 01.10. - Събития и факти
  3. 02.10.1916г. - Годишнина от смъртта на Димчо Дебелянов
  4. 02.10.1916г. - Годишнина от смъртта на Димчо Дебелянов
  5. 02.10. - Събития и факти
  6. НС приема 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ "Козлодуй" да бъдат затворени
  7. Стартира учредителното събрание на партията Национална задруга за политическо възраждане
  8. Първата учебна година във Висшето търговско училище във Варна
  9. Открива се XXVIII ОНС.
  10. Роден е Иван Лазаров
  11. Годишнина от смъртта на Васил Априлов
  12. Годишнина от смъртта на Андрей Луканов
  13. 03.10.1912г. - Високата порта отхвърля нотата, отправена й балканските държави
  14. 03.10.1878г. - Основан е Горноджумайски комитет "Единство"
  15. 03.10.1819г. - Роден е Евлогий Георгиев
  16. 03.10. - Събития и факти
  17. 03.10.1915г. - Русия, Великобритания и Франция обявяват война на България
  18. 03.10.1935г. - Разкрит е заговор на офицерите
  19. 03.10.1918г. - Абдикация на Фердинанд I
  20. Годишнина от откриването на етнографския комплекс "Етъра"
  21. Петър Младенов засяга въпроса за влошените отношения с Турция
  22. "Големият католически процес"
  23. Регентите одобряват "Наредба-закон за съдене от Народен съд ...
  24. 03.10.1944г. - Умира Иван Минков Хаджийски
  25. 03.10.1942г. - Велик добруджански събор
  26. Започва издаването на в. "Народ"
  27. Публикува се проектът за конституция на Националния комитет на Отечествения фронт.
  28. България подписва търговска спогодба
  29. Започва строежът на автомагистрала "Хемус"
  30. открива генерална асамблея на ИКОНОМОС