Солун, забравеният

Автор: Иван Тодоров (5 коментара)

Със сигурност сега мнозина го правят. Както стотици хиляди са тези, които са се снимали за спомен на фона на Бялата кула, почерпили са се в крайбрежна сладкарница, палнали са свещица в черквата "Свети Димитър", взели са за армаган зехтин, узо и маслини и по живо, по здраво са се прибрали.

Казвайки сетне: "Солун ли, еее колко пъти сме ходили. На пръсти го знаем ние Солун..."

Вятър и мъгла са тия приказки.Ала хората, които ги изричат, малко са виновни за незнанието си. Защото са жертва на десетилетната и необяснима нашенска външна политика, която все се стремеше (и продължава да го върши) да не \"разсърди\" когото и да било от съседите ни: и някогашната Югославия, и сега Сърбия, и Черна гора, и Македония, и Гърция, и Турция ... От училищните уроци по история пък не се научаваше и дума за \"новоосвободените български земи\" през Втората световна война, мнозина и днес не знаят, че южни наши градове - Малко Търново, Златоград, Мелник, допреди по-малко от век не са били в границите на страната ни, съвсем малобройни са ония, които не са изненадани, когато чуят, че по времето на хан Пресиян България включва съвременния гръцки град красавец Кавала и околностите му. Не знаят и друго - колко много българи е имало в космополитния Солун, какви наши училища, черкви, печатници са действали там...Много боязън таим да не раздразним когото и да било (а и в Сърбия, и в Македония не си поплюват, преценят ли, че се засягат интересите им), а отношението на Гърция към названието на Македония, знае се, е нарицателно за междудържавна нетърпимост.Е, все така ли ще я караме?Не е редно да не се припомня поне онова, което просто е факт от историята. Още повече, че светът върви към ликвидиране на границите, към свободно движение не само на мисли, а и на хора от страна в страна, от континент в континент.И тъй - българи се появяват в Солун доста преди Освобождението. Нашата църковно-училищна община там е основана през 1867 г., а от 1910 г. имаме митрополия и управляващ епархията архимандрит - Евлогий. Солун е седалището и на българския униатски владика Епифаний Шанов от Казанлък.Най-много в тоя град били нашите сънародници, преселили се от Дебърско, Кукуш, Прилеп, Велес, Щип.Живеели те и в близките околни села, досами крепостните стени. Дъщерята на Димитър Миладинов - единия от двамата легендарни стружки братя, събрали в своя неповторим \"Сборник\" 660 народни песни, Царевна Миладинова-Алексиева, разказва в спомените си, че най-царственото българско село в околностите на Солун било Киречкьой. Жителите му до един били снажни и красиви, жените - и умни, и големи чистници.В самия град нашенци живеели в пет (!) гъсто населени района: \"Вардарията\", Кукушката махала или квартал, кръстете го както искате, Централната махала, \"Пиргите\" и \"Трансваала\" - на източната страна на морския залив. Много от тях се трудели във фабриките за тухли, керемиди и за производство на брашно на италианския евреин Алатини, вадели си хляба и със земеделие и търговия, имали кантори, аптеки, търговски къщи. Самите производствени помещения на Алатини били дело на дебраните Братя Митровски, те съградили и големите крайморски хотели \"Англетер\", \"Ноньо\" и други. По големите търговски улици българският бил един от най-употребяваните и всекидневно говорени езици, също както по времето на светите братя Методий и Кирил.Нямало как да не е тъй - още през 1865 г. Славка Дингова отваря частно българско училище и преди да се били отърколили и петдесет години - през 1910-а, броят на нашенчетата - ученици и ученички, бил вече над 1200!Българската мъжка гимназия отворила врати през 1881 г. Това била една от най-бележитите сгради в старата част на Солун. Издигната на възвишение, с обширен двор, където ставал т. нар. \"годишен акт\", любимо място на местните българи за народни, просветни и църковни празненства.

Божил Райков - един от директорите й през осемдесетте на ХІХ век, припомня, че първата добре уредена метеорологична станция в Турция се намирала тъкмо там и всеки месец издавала печатен бюлетин. В мъжката гимназия имало \"най-добри кабинети по физика, естествена история и химия\". Разполагала и с пансион и домакин, а гавазин от Призрен, арнаутин, се грижел за добрия ред и спокойствието.След Сръбско-българската война за учители пристигат Константин Величков и младият и енергичен бъдещ министър-председател Андрей Тошев, а в училищното настоятелство активно действал френктерзията Насте Стоянов (на него, слава Богу, в Македонския, Бежанския квартал на София - \"Разсадника\", от доста време има кръстена една улица).Известно време председател на учителския съвет бил и Трайко Китанчев - чаровник, обичан и от ученици, и от колеги, и от млади, и от по-възрастни.Връстница на мъжката гимназия била девическата. Първа я оглавила спомената вече Царевна Миладинова-Алексиева. Чудесната сграда била откупена от собствениците на имота благодарение на щедростта на Евлоги Георгиев - онзи същия, чийто паметник е на едната страна на парадните стълбища на Софийския университет \"Св. Климент Охридски\".Най-южната част на града, край морския кей, бил адресът на друг голям разсадник на просвета - българската търговска гимназия. В нея преподавали най-новите знания по стопанските и търговски предмети, модерни езици и др.А точно срещу делтата на Вардар се помещавало Земеделското българо-американско училище, ръководено от вещи американски и български учители. То приличало донейде на Американския колеж край София до Симеоново, но следвало специална образователна програма, насочена към земеделието. Учениците в него учели на теория и практика (за това имали обширни собствени земи) земеделските методи на Америка. Неизмерими били ползите от обучението, а за негова първа длъжност се сочело привързването на децата към полската работа на бащите им.В ония години не било като сега. Образованието и вярата вървели ръка за ръка. Може би и в това е причината черквите (почти) да се равнели по брой с училищата.Българските били четири.Най-старата се наричала \"Св. Кирил и Методий\". В нея се черкували хиляди българи, от тук тръгвали и тук свършвали народните празненства и процесии в Деня на солунските равноапостоли, на Рождество и на Възкресение Христово.Малко по-късно била издигната \"Св. Димитър\" в западната част на града, като тя няма нищо общо със старата византийска базилика \"Св. Димитрий Солунски\", задължителна спирка от всеки съвременен екскурзоводски маршрут из втората столица на Гърция. В двора й имало градина, стройна камбанария и това било сборното място на хиляди граждани и селяни от околността най-вече на Димитровден.Имало още два храма - \"Св. Павел\" - на нашите гробища, и друг, в новата част на Солун, кръстена \"Пиргите\" - \"Св. Георги\". Двата били съвсем различни - първият: малък, от гранит и камък, побратимът му: най-солидният и монументален от четирите. Трябвало да бъде окончателно завършен и осветен след влизането на българските войски в града през есента на 1912г.И още щрихи допълняли българското в Солун - клон на Българската народна банка, на осигурителните дружества \"България\" и \"Балкан\". На видно място във \"Френския квартал\" пък можело да бъдат открити двете големи книжарници на Самарджиев и на Хаджиниколов и на техните печатници също тъй. На централната чаршия всеки ден усърдно се трудели в дюкяните си казанджии, златари, бакали, шивачи. В долния етаж на внушителния \"Гранд хотел\" през 1912-1913 г. действала и българската поща. Не секвали родолюбивите усилия и на гимнастическото дружество \"Юнак\", ръководено от швейцареца Бланшут, на женското дружество \"Вяра, надежда и любов\", на \"Българска матица\" и много други. Сред известните български центрове били историческите хотели \"Коломбо\" (от неговата градина за пръв път над града се издигнал балон с човек), \"Бошнак хан\" и \"Малта хан\", където местните наши търговци се срещали със сънародниците си от околността, идвали редовно и много учители. Обичано място за такива сбирки била и градината \"Бехчинар\", недалеч от старото пристанище и обезсмъртената от Алеко солунска митница.Много плам, много живец, духовен кипеж и искрен ентусиазъм отличавали българската колония. И не е за чудене, че при преброяването на солунчани през 1911 г. от общото население 120 000 души евреите били половината, а българите - 10 500. Почти всеки десети!И се замислям колко прав е Марин Дринов, когато твърди, че възраждането на народа ни идва от Македония. Оттам са и Паисий, и Христаки Павлович, и Неофит Рилски... Съзнанието за народност и просвета сякаш най-рано трепва тъкмо в западните наши крайнини. Ала дошли Балканската и Първата световна война и от училищата, черквите, манастирите не останало нищо освен пепелища. Архиви, частни и обществени библиотеки, мебели и скъпи вещи били ограбени, отнесени, опустошени...

Спомен са днес историите и хората, за които стана дума. И връщане назад няма.

Из съвременен Солун шарят негри и араби, американци и какви ли не западноевропейци, всеки по своите дела. Звучи разногласа реч и това праща космополитния град и в миналото му, и в бъдещето.

Все повече гърци идват у нас, все повече са и българите и в Гърция, и в Солун. Тъй и трябва да е.Дано само всеки да пази паметта за хубавото и за доброто в миналото си, да го тачи и предава на по-младите. Защото бъдещето на тоя свят е на добронамерените и благи комшии и приятели.

автор: Иван Тодоров

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.org//solun__zabraveniiat-h-46.html

2010-05-19 21:50:42 От: pancho

Kade gi nameri mnogobrojnite balgarski ychilishta v Solun be Todore (Ganio) - 1 e imalo.

2010-08-07 14:00:56 От: Десислава

Много полезен текст- как може такова нещо да не се говори на висок глас от боязливия ни "елит".... Браво!

2013-08-22 23:25:44 От: Марјан

“По големите търговски улици българският бил един от най-употребяваните и всекидневно говорени езици, също както по времето на светите братя Методий и Кирил.„ - у тоа време кој е бил езикот на българите?

2014-01-29 00:39:48 От: Зара

Беше ми много интересно да прочета за Солун.
Към pancho - Солунската мъжка гимназия е прочута, но това не изключва наличието и на други училища.

2016-11-11 10:04:10 От: 5R

Имало е Първо и втора мъжка гимназия,Девическо училище с ранг на гимназия където се е изучавало домакинство и икономия , Техническо училище за униатски деца в манастира на лазяаристите, Българо американско земеделско училище и няколко класни училища до 4-5 отделение

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот