Социално животно, убиец и садист
Снимката е от news24.bg
Какво става у нас и с нас, питат се обезпокоени граждани и заинтересувани институции. Четем съобщения в медиите само от днес. В Перник 19-годишният Владислав е убил зверски 15-годишния Алберто, разчленил е тялото му и се опитал да го изгори. Жертвата от години тормозела убиеца, системно му нанасяла побой. Алберто бил много агресивен към околните, кварталът бил пропищял от него.
Баща и син в пловдивското с. Долни Воден се опитали да накарат шофьора на бус, препречил улицата, да премести возилото си. Той обаче извадил законно притежаван пистолет и започнал да стреля по тях.
39-годишен от Горна Оряховица е настанен в хирургията на местната болница, след като бил пребит от агресивни шофьори на пътя. Човекът свирнал с клаксона на колата си, за да бъде пропуснат да мине от от спрял на средата на платното джип, в който двама мъже си говорели по джиесеми. Вместо това бил измъкнат иззад кормилото и върху него завалели удари.
Полицията в Шумен съобщила за мъж, починал след употреба на голямо количество алкохол.
От експерти в Института по психология на БАН, изследвали поведението и здравето на децата в училище, научихме, че 40% от учениците у нас са побойници и участват в сбивания поне няколко пъти в годината. 39% от пристрастените към тютюна тийнейджъри и 48% от тези, които твърдят, че пият алкохол често, участват в сбивания. При въздържателите този процент е почти наполовина по-малък. Съотношението между двата пола е три към едно в полза на момчетата. Всяко второ дете с ниски оценки също се бие със съучениците си. При отличниците агресивното поведение е характерно за по-малко от една трета от децата.
Ненормалните сред населението са доста повече
Научният подход към разглеждането на човешката психика се прилага едва от 216 години. Съвсем отскоро, ако сравним с историята на хирургията, диетологията или фармакологията, обобщено с медицинската наука, съпътстваща хората от най-древни времена. На практика хората с психически разстройства, с опасно или непристойно според доминиращия за времето морал в продължение на хилядолетия най-често са били наказвани и изолирани, понякога и физически ликвидирани. В проявите им са „откривали” присъствието на чужда, често свърхестествена и обикновено враждебна воля.
Счита се, че като самостоятелен раздел в медицината психиатрията се пръква през 1793 г. в революционна Франция. Тогава Филип Конел, комисар в Конвента и лекар по професия сваля веригите от душевно болните, затворени вмъжкия приют Бисетр и женския Салпетриер. Направена е била изключително важна в здравен, правен и морален аспект крачка, след която с малки стъпчици започва придвижването към съвременното разбиране за природата на човешката психика чрез изучаването на „развалените” модели при душевно болните. В самия край на ХІХ век немският психиатър Крепелин предлага първата класификация на душевните болести, с редица промени тя се използва и днес.
Още класиците в психиатрическата наука отбелязват наличието на промежутъчни състояния между болест и здраве, на замъглени форми на психически феномени, на акцентуации на личността, при които се наблюдават отделни симптоми на психически отклонения, но без прояви на грубо неадекватно поведение. В периода 1910-1950 г. тези познания на специалистите излизат от клиниките и буквално сащисват неподготвената публика. Изследвания сред населенията на Скандинавските страни, Великобритания и СССР през 20-те и 30-те години на столетието показват, че като „напълно нормални” могат да бъдат определени между 18 и 40 процента от изучаваните населения. Сред останалите се установява цяла гама от едни или други психически отклонения.
Така се стигна до преразглеждане на понятието „норма”. Излиза, че тя не е състояние, присъщо на мнозинството хора, а някакъв умозрителен идеал. Около 20-25% се нуждаят от някаква разновидност на психиатрическа помощ. Остава и огромен процент люде, при които „отклоненията” не причиняват страдания на тях и околните, докато са в привичната си среда.
След 1970 г. в САЩ и Западна Европа тръгна неочакван процес на постепенно съкращаване на болничните легла в психиатричните клиники, съпроводен от значително увеличаване на броя на хората, посещаващи кабинетите на психиатри, психотерепавти и психоаналитици. Постепенно намаляват „големите психози”, но настъпват т. нар. непсихотични състояния, депресиите, натрапливите състояния, различните неврози. Тези състояния са доста по-слабо забележими в ежедневието от проявите на „чисто лудите”. Докато част от тях не избият в пристъпи на везапно „зверско” поведение, в някаква драстична форма на агресия към другите или към себе си.
По повод отвличането на автобус с пътници от обозначилия се като Атила субект проф. д-р Иван Миланов, изпълнителен директор на болницата по неврология и психиатрия “Св. Наум” в София, компетентно твърди, че най-вероятно става дума за едно състояние наречено психопатия. За особеност на характера, с която човек се ражда и умира, а не е заболяване в тесния смисъл на думата. Тя не подлежи на лечение или на корекции. Цитираните по-горе два случая на безпричинна ярост и остри форми на насилие в Долни Воден и Горна Оряховица най-вероятно също се дължат на някакви вродени характерови акцентуации.
Добрата теория е практично нещо
Същевременно се прояви със сила един от най-големите проблеми в организацията на психиатричната помощ – нежеланието на нуждаещите се от съдействието на психиатъра да се обърнат към него. Те или близките им се страхуват, че ще им ограничат правата, че ще ги тикнат зад решетките в лудницата и т .н. Дори в САЩ, където правата на болните са защитени във висока степен, до 90% от нуждаещите се от някакво лечение не стигат до кабинета на специалиста.
Но при някои психичните разстройства могат да се случат доста жестоки неща като това, което се случи в Гоцеделчевско, където баща закла собствените си деца и подпали жена си и роднините й. Панюков има психично заболяване, което не е лекувано и е било твърде занемарено, предположи проф. Миланов.
Психологията едва през втората половина на ХХ век успя да се измъкне извън дебрите на отвлеченото познание във философията благодарение на навлизането в нея на неврофизиологията и елементи от някои други медицински дисциплини. И бързо навлезе в сферите на педагогиката, съдебната практика, спорта, военното дело и специалните служби. Тези специалисти допринасят толкова повече полза, колкото по-близо до тези практики са допускани. У нас все още недостатъчно близо.
Да се обърнем към дебелите книжки, за да разберем какво става в нашето общество, защо ни заливат все по-големи вълни от насилие в домовете, в училищата, на улицата. Сред гражданите започва да се шири представата, че сме нападнати от епидемия от лудост. Според Болцман, няма по-практично нещо от една добра теория. Изворите на човешката агресивност трябва да търсим преди всичко на несъзнателно ниво, в инстинктите, които са наследени от предшествениците ни в еволюционен план. Установена е здрава закономерност: агресията винаги се съпровожда от пристъп на страх, а страхът силно улеснява възникването на агресивна реакция. Най-опасно е именно агресивно-страхливото състояние на индивида и групата.
Да не пропускаме и културните наслоявания върху животинската същност на човека, състояли се в резултат на социалното взаимодействие при хората. Човекът с основание е наречен социално животно. Единственото сред бозайниците, което е убиец и садист от голям мащаб, пише Ерих Фром. Поведението на всеки от нас се предопределя от стремежа към задоволяване на потребностите. В основата си те са биологични, но задоволяването им може да се осъществи само в хода на междуличностното и груповото общуване. Ето защо те се възприемат от хората не като наследени инстинкти за придобиване, а като социално оцветени нужди.
Тук трябва да се спрем на социално-психологическия феномен фрустрация (лат. frustratio=измама, напразно очакване, разстройство). Психическо състояние, появявяващо се при наличието на реална или въображаема пречка за постигането на определено желание, за задоволяването на актуализирана потребност. Съпровожда се от прояви на тревожност, потискащо напрежение, отчаяние или гняв. В резултат възникват защитни реакции, свързани с прояви на агресивност, бягство от травмиращата ситуация или снижаване на сложността и активността на поведението.
Трайното поставяне на индивида в състояние на фрустрация - на напразно очакване и пребиваване в среда на забрани и страх от наказания, на ограничаване на възможностите му за решаване на значими за него проблеми - много често води до трайни характерологични промени. Например, до прояви на агресивност към другите или към себе си, към себенеувереност и губещо поведение, към фиксации или различни форми на психически зависимости (наркомании, игромании и др.), наричани още „доброволна лудост”. Като починалия от препиване в Добрич човек има стотици, които ще свършат поради „доброволното си полудяване” до края на годината, десетки хиляди при които „лудостта” остава на битово ниво и се ограничава в тормоз на околните и съкращаване на собствения живот.
Убитият вчера в Перник ученик е типичен пример за наличие на трайни промени в характера, възникнали главно поради травмиращата среда в детството му. Израснал е в семейство, в което ограниченията и насилието са били ежедневие. Родителите му били конфликтни личности, отдавна са разделени. Баща му е бил криминално проявен, от него вероятно синът е наследил и някои характерови акцентуации в посока на емоционално-волева неуравновесеност. От малък Алберто проявява конфликтност и агресивност спрямо околните. Отрано влиза в полезрението на полицията след серия противообществени прояви, регистриран е в Детска педагогическа стая. Ако не е бил този фатален за него инцидент, агресивното му поведение неизбежно пак е щяло да доведе ограничаване на свободата му и репресии от страна на по-силни и още по-брутални от него люде.
Убиецът Владислав често е бил обект на агресията на по-малкия с 4 години, но доста по-силен физически Алберто. Макар и от благополучно семейство, той ситуативно често е бил ограничаван и обиждан в обичайната си младежка среда от конфликтния и брутален натрапник. Агресивното поведение на Владислав спрямо него е „отприщено” от алкохола, но нагласата да си отмъсти за обидите и побоите е била формирана отдавна. Влиза в действие модел на поведение за преодоляване на ограничителните пречки и страховете, наложен от околната среда в училището и в младежките среди, от изобилстващия с насилие телевизионен екран.
Приватизацията предизвика злобата и агресията
В списание „The Lancet” учени от Великобритания твърдят обосновано, че в страните от бившия соцлагер бързата смяна на социално-икономическия модел е довела до тежки социални катаклизми като рязко увеличаване на престъпността и агресията в обществата, на смъртността и заболеваемостта сред населенията. „Шоковите реформи”, свързани с ускорена приватизация, рязък спад в производството, лавинообразно нарасналата безработица и смаляването на доходите, закономерно доведоха до бурна емиграция и спад на раждаемостта в страната, бързо декласиране на много голям брой доскоро благополучно вградени в предишното общество хора, до свалянето на нивото на потребности на огромен брой люде до нивото на физическо оцеляване.
Още през ХІХ век Емил Дюркхайм отбелязва, че самоубийствата са индикатор за общото ниво на безизходност, депресивност и загуба на житейски смисъл. Убийствата според учения са термометър, с който се измерват крайната агресивност, обезчовечаването и злобата в обществото. Днес специалистите по психодемография потвърждават тези научни постановки. Натрупаният в източноевропейските страни статистически материал разкрива динамичните връзки между социално-икономическите и психологическите фактори. Динамиката на смъртността се обяснява с динамиката на озлоблението в обществото в 80% от случаите. Тревогата, песимизмът, злобата и психотравмената среда се оказват главните убийци днес. Науката е категорична: те смаляват здравния ресурс у хората, водят до инфаркти, инсулти, злокачествени заболявания и цялата гама т. нар. психосоматични страдания, които съкращават продължителността на живота.
Британските учени в „The Lancet” отбелязват, че приватизацията е предизвикала у хората злоба, защото са я възприели като огромна несправедливост. Появила се е гнетящата тревога от неразбирането какво да правят със себе си и близките, как да се приспособят към бурните промени, съпроводени с насилие, не измами и разнообразни форми на грабеж. Според списанието още по-големи щети и от „шоковата терапия” е нанесло налагането на отживели времето си капиталистически модели в тези страни. Взети са образци, в които липсват представи за справедливост, за култура, за добро и цивилизованост. Така се е стигнало до пълна демографска катастрофа и дехуманизация на обществата в страните от Източна Европа.
Не вкарвай врага си в ъгъла!
Днес надделява убеждението, че склоността към агресивни действия е част от биологическата природа на човека и животните. Есетствен отговор на индивида или групата спрямо ограничаващи задоволяването на значими потребности фактори и обстоятелства. Естествен, но не и единствено възможният. Усещането за ограниченост на възможностите, спънатост на приспособителните действия или заплаха за придобивките може да предизвика и неагресивни реакции.
Едни хора в такива ситуации активно променят поведението към настъпателна борба за отстояване на претенциите и правата си, към преодоляване на препятствията чрез различни конструктивни техники и подходи. При други потиците са към деструктивна агресия спрямо други виновни или невинни лица. При трети се предпочита автоагресията. Основното обяснение, което предлага теорията за фрустрацията-агресията е в разбирането, че подбудител винаги е гневът. Той се поражда при осъзнаването на състоянието за ограниченост и заплаха и задейства агресията тогава, когато е обозначен източникът на това състояние.
Проявата е по механизма нападение-бягство. Ако слабият не може да избяга, той напада. „Не вкарвай противника си в ъгъла, ще те нападне!”, гласи едно правило в психологията. Владислав се е почуствал „в ъгъла”, не е можел да се скрие от Алберто, затова го убива. В нашето общество днес много голям брой хора се чувстват застрашени или ограничени, това поражда разнообразни форми на агресия. Най-добре тя се вижда при леките социални фракции, при хората с гранични психически проблеми, при учениците и младежите, безработните и криминално проявените, неспособните да се приспособят към бързо променящата се среда поради маргиналната си социална същност.
Нереализираните стремежи предизвикват разочарования, но общо взето са търпими за индивида. Иначе стои въпросът с нереализираните очаквания. Те обикновено са болезнени и често предизвикват депривация (deprivation=загуба, лишение, отнемане на своето), нерядко тя е нетърпима. Изживяващият се като лишен от заслуженото, загубил полагащото му се или обещаното, получава подбуди да поправи с едни или други средства и подходи несправедливостта спрямо персоната му.
Това имаме днес в България като преобладаващо обществено настроение, като отделни нагласи сред огромен брой индивиди. Обещаната през 1990 г. „Сполука за България!” се оказа измама, случи се обратното за населението с изключение на сполуката за 300-400 семейства на измамници и манипулатори. После дойде новата вълна депривация след „Ние няма да ви излъжем!” Сега за преобладаващата част от българите преимуществата от влизането в НАТО и ЕС са по-малко от загубите. Нараства усещането за ощетеност, за несправедливо лишаване от очакваните придобивки, за загуба на статус и налагане на второразредност по отношение на други граждани в съюза.
Духовността и моралът в обществото са в тежка продължителна криза. В такава среда не може да има истински права и свободи, не може да се води успешна борба с престъпността и противообществените явления. Обществото е тежко болно, симптомите се установяват с липсата на относителна социална справедливост, сигурност за честта и достойнството на човека, отговорност на политическия елит и гражданите към националната общност и околната среда. В болно общество не може да няма диктатура на насилието, на обогатяването на всяка цена и с всички средства, на безогледното газене върху чувствата, правата, честта, интересите и собствеността на другите. Оттам остава само една малка стъпка до убийствата и терора, до други форми на крайна агресия с патологични измерения.
Водят ни идиоти, децата с в кочина
Социолози твърдят, че над една трета от родителите в семействата фактически не се интересуват от децата си. Защото самите те не се справят с житейските си проблеми, скрили са се от тях, скрили са се и от челядта си. Значи няма кой да научи децата как се оцелява в този живот, какви са правилата, знанията и уменията за градивно приспособяване и постигане на заслужени успехи.
Неумението да се справяш провокира агресията, пише психологът Иван Игов. Сред виновниците на първо място поставя семейството. Сочи друга една трета семейства, където проблемите се раждат с насилие. После иде улицата, агресията и там е основният начин за справяне. Когато се намесят институциите, правят го с наказания и забрани.
За съжаление и медиите, и интернет толерират насилието като модел за подражание. И когато нямаш нужния жизнен опит, правиш най-лесното – копираш модела "насилие срещу насилие". Учителите просто не са подготвени да възпитават правилно учениците. Не съществува и психологическо обслужване на образованието. Вместо ненаказателни принципи за работа с децата просветното министерство опитват да пробута безумни закони - като този за училищното образование, твърди ученият. Родното училище е рекордьор по агресия, според последните данни около 25 на сто от учениците във всеки клас са били пряка и косвена жертва на насилие. По време на кризата вече "изпуснахме" цяло поколение.И ако нищо не се промени, ще загубим още едно. Ако някъде има кочина, тя е в МОН. Оставихме се идиотите да ни водят. Особено в образованието.
Човекът се нуждае от обществена система, в която за има своето местенце, а отношенията му с околните да са регулирани и поддържани в относителна стабилност от общоприети идеи и ценности. Разрушаването на зварената в началото на промените сравнително жизнеспособна социална структура с революционно безумие беше разрушена. Днешният българин е изолиран и самотен, бидейки дори обкръжен от множество люде, той е атомизиран във висока степен. Общественият живот е унищожен, хората са отчуждени от враждебната спрямо тях държава.
Големи маси от населението, подтиквани от икономическите промени и безработицата, бързо се устремиха към София и още няколко големи градове. Получи се силна диспропорция между размера на населението в тях и социално-икономическата основа за неговото спокойно съществуване. Това струпване на индивиди съмо по себе си създава благоприятни условия за агресия. Като се насложат към него неблагоприятно променящите се психологически, социални фактори и обедняването, предизвикващи стрес, перспективата става опасна. Заредена не само с увеличаване на индивидуалната агресия в разпадналото се общество, но и с групови прояви на насилие.
--------
Бел. ред. - Статията е от бгvesti
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
