Смрачава се икономическият хоризонт над Балканите


Смрачава се икономическият хоризонт над Балканите

Икономическият хоризонт се смрачава още повече за страните от Балканите под влияние на световната криза, а прогнозите за растеж за 2009 г. изглеждат още отсега прекалено оптимистични за някои от тях.

Сърбия

Сръбският президент Борис Тадич допусна преди седмица възможността за ревизия на бюджета. В тези времена вие не можете да се задоволите да кажете: ето го бюджета, следващият ще бъде след 1 година. Вие трябва да го преценявате на всеки три месеца, заяви Тадич по телевизия и радио Б92.

 

Надявам се, че няма да се наложи да пристъпим към повторно балансиране на бюджета, но ако някои показатели са лоши, това правителство ще трябва да реагира в съответствие с положението, добави сръбският президент.

 

Подобно повторно балансиране би могло да се разглежда сред "мерките за намеса на държавата" на фона на кризата, добави Тадич. Той спомена като възможни съкращения на разходите "фиктивните работни места" в администрацията.

 

Ревизия на бюджета в Сърбия би трябвало да има през юни или по-късно, тъй като сегашните предвиждания бяха направени миналата есен, когато преобладаваше един "по-оптимистичен сценарий" за прогнозите за растеж, посочва Владимир Глигоров от Института за икономически и международни изследвания във Виена.

 

Сръбските власти залагат на растеж на брутния вътрешен продукт от 3 процента през 2009 г. на фона на 7 процента през 2008 г. Сърбия имаше преди това няколко години с растеж над 7 процента.

 

Владимир Глигоров отбелязва, че сръбският растеж може да бъде още по-слаб тази година, "близо до 0 процента". Не бих изключил и негативен растеж, добавя той, като подчертава, че това ускорено забавяне ще тласне Белград към много труден избор - или да увеличи данъците, или да намали разходите.

 

И двете неща изискват ревизия на бюджета. Според Глигоров Белград ще трябва да избира между намаляване на заплатите и на пенсиите или преразглеждане на инфраструктурните проекти.

 

Стоян Стаменкович от Института по икономика в Белград предвижда растеж от 0,5 процента за тази година.

 

Хърватия

Същият песимизъм преобладава и в Хърватия. Бюджетът на икономии, приет през декември, залагаше върху растеж на БВП от 2 процента - прогноза, която по-късно хърватското правителство понижи.

 

Хърватската Централна банка предвижда скромен растеж от 1 процент за 2009 г. Под натиска на синдикатите Загреб се отказа да замрази тази година предвиденото увеличение от 6 процента на заплатите в държавната сфера. Но важни инфраструктурни проекти се очаква да преминат на втори план или да бъдат разтеглени във времето.

 

Това забавяне на растежа се обяснява специално със спада на търговията с ЕС, който е първи партньор на всички страни от района, както и с намаляването на кредитите, което води на свой ред до намаляване на потреблението и спад на преките чуждестранни инвестиции.

 

Черна гора

В Черна гора инвеститорите в недвижими имоти са станали много предпазливи и предпочитат да отложат редица проекти, тъй като цените на апартаментите по Адриатическото крайбрежие бележат силен спад.

 

Македония

В Македония "никой не инвестира и всеки пести. Банките намаляват заемите", обяснява икономическият експерт Любомир Кекеновски. Но паричните трансфери на различни диаспори, които са основни за редица страни в района, също са застрашени днес.

 

Албания

В Албания тези трансфери са намалели с 13 процента през първите 9т месеца 2008 г. в сравнение със същия период на 2007 г.

 

Регистрираният исторически растеж в целия район от началото на новото хилядолетие е наистина приключил.

 

 

 

---

 

 

* Авторът Пиер Глашан е кореспондент в Белград на АФП. Анализът е в превод на Балканска редакция на БТА - бел. П.П.

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот