Симеон Радев: "Дадох ли нещо на България?"

Симеон Радев и княз Кирил Преславски преди срещата си с президента Хърбърт Хувър,Вашингтон,1932 г.

Видният книжовник, историк, писател и дипломат е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 година. Учи  първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва със стипендия на Българската екзархия Робърт колеж в Цариград и право в Женева, където негов състудент е видният български конституционалист и регент проф. Венелин Ганев. На 16-годишна възраст е приет за член на ВМОРО по предложение на Гоце Делчев.

Отдаден страстно на журналистика в най-широк обхват, от 1901 г. става редовен сътрудник на вестник „Вечерна поща", на който две години по-късно е редактор, после и главен редактор. През 1905 г. (по покана на Павел Генадиев) Симеон Радев заедно с Александър Балабанов започват издаването на списание „Художник". След Хуриета от 1908 година участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. По-късно основава всекидневника „Воля" и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга „Строителите на съвременна България" - едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас. Членува в Масонската Ложа „Светлина".

Симеон Радев се записва като доброволец в Балканската война ( 1912 – 1913 ), като първо е зачислен в главната квартира в Стара Загора като преводач, а после се премества в Македоно-одринското опълчение, където в редовете на Трета Солунска дружина взима участие в боевете в Източна Тракия и в първите боеве срещу сърбите при Осоговската планина.

По време на  Междусъюзническата война 1913, той е извикан в София, след което е прехвърлен в Букурещ, там взима участие в изработването на временното примирие и Конференцията за подписване на мира в Букурещ. После остава като пълномощен министър  до 1916 г. по личното настояване на румънския крал Карол I.

Румъния влиза в Първата световна война и Симеон Радев е преместен в Берн, Швейцария. По-късно си подава оставката, напуска швейцарската столица и отива на фронта. В края на войната той, заедно с Андрей Ляпчев, взема участие от българска страна в подписване на Солунското примирие. През 1918 година видният дипломат и публицист обнародва на френски език книгата си „Македония и Българското възраждане през XIX век". Същата книга е преведена по-късно без разрешението му на български език и е публикувана като издание на Македонския научен институт в София, макар че Радев е негов член.

Симеон Радев продължава дипломатическата си работа. Последователно е пълномощен министър в Берн, Хага, Анкара. На 18 октомври 1925 година той подписва Ангорския договор в Анкара от българска страна. По късно е дипломатически представител във Вашингтон, Лондон и Брюксел. От 1940 до 1944 г. е пълномощен министър на разположение в София, по-късно е уволнен и пенсиониран.

Комунистите му забраняват да се занимава с политическа и обществена дейност след Девети септември. Въпреки това, Тодор Павлов му урежда срещу скромно възнаграждение, да диктува за архива на БАН мемоарната си сага. От нея досега са публикувани само отделни фрагменти - "Ранни спомени” т. 1, 2 и 3, "Това, което видях от Балканската война", "Конференцията в Букурещ и Букурещкия мир от 1913 г." и "Българската студентска колония в Женева".

Симеон Радев е не само публицист, историограф и дипломат, а и вещ ценител на изкуството и на художественото слово. От най-ранни години той се проявява като критик и взема дейно участие в литературния и артистичен живот на България. Плод на тези занимания са ред блестящи статии в българската периодика. Част от тези статии, писани в различно време, са поместени в книгата му „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени", която излиза през 1965 година и е посрещната с много голям интерес от българския читател.

Симеон Радев си отива от света в София на 15 февруари 1967 г. - само няколко дни след като книгата му „Ранни спомени" е подписана за печат. Последните му думи са „Дадох ли нещо на България?"

По в-к „Дневник”  -  С. М.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.org//simeon_radev:__dadox_li_neshto_na__bylgariia__-h-451.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот