Шест истории, които не знаем за Шести септември


Шест истории, които не знаем за Шести септември

Още от 1880 г. датират опитите за обединение

На днешния празник – 6 септември, когато българите честват годишнината от Съединението между Княжество България и Източна Румелия, е добре да си припомни онези малко известни факти около тази историческа дата, които традиционно не влизат в учебниците по история. И така любопитните подробности остават извън кориците на задължителната литература, която обикновено се задоволява само със сухите и общоизвестни факти.

 

Като знаем, Съединението е чисто българско политическо завоевание - без външни подбудители, крепители и защитници. Това е първата категорична заявка за самостоятелно, равноправно участие на българите в модерната история на Европа и първият ясен знак за европейските политици, че трябва да се съобразяват с млада България.

 

На 6 септември 1885 година е провъзгласено Съединението на разделените по силата на Берлинския договор Източна Румелия и Княжество България. По силата на Берлинския договор от 1878 г. Южна България, наречена по искане на английската дипломация Източна Румелия, е откъсната от възобновената българска държава и включена отново в пределите на Османската империя, макар и с известна автономия.

 

Българското население от областта не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на областта да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български райони. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия.

 

Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен.

 

Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г.

 

Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г. През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на източнорумелийската милиция. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център. Сутринта на 6 септември те, заедно с частите на източнорумелийската милиция, обкръжават конака и арестуват намиращия се в него главен управител – Г. Кръстевич. Кръстевич е бил донякъде наясно с целите и организацията на съзаклятниците, но като родолюбец предпочита да не моли султана за турски войски и да се предаде доброволно.

 

Ето и някои от по-малко известните факти:

 

1. Не липсват по-ранни опити

 

Твърде малко се знае, че и преди са правени опити за обединение. Още след Берлинския конгрес, който разпокъсва страната, започват да се правят опити за съединение на двете части. Първият е през 1880 г., когато се създава Централният комитет. В него влизат дейци и от двете области, като за целта си те използват подходящия момент, който съвпада с бъдещата война на Османската империя със съседните страни на Балканите. Опитът за противопоставяне обаче бил неуспешен поради ред причини, като не е без значение фактът, че тези действия срещат  и неодобрение от страна на Русия.

 

2. С развети байраци

 

Любопитно е да се знае също така, че инициаторът на Съединението Захари Стоянов е имал идеята това да стане по мирен път с развети байраци. Захари Стоянов, като човек с опит от Априлското въстание, искал да подготви и осъществи Съединението през 1885 г., но не по военен път, а чрез всенародни акции, за да се постигне до желаното. Това за съжаление отново не среща одобрение, този път от страна на БТРЦРК, които категорично отхвърля идеите на Захари Стоянов.

 

3. Роди се фразата „шуробаджанащина”.

 

Със Захари Стоянов е свързан и третият особено любопитен факт. Става дума за Гаврил Кръстевич. Захари Стоянов, който определя втория главен управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, като му дава прозвището Треперко паша. Това  не е свързано толкова с треперенето от страх, а от възрастта, на която бил Кръстевич. Пак с личността на Кръстевич навлиза и фразата „шуро-зетьо-баджанакизъм“, позната ни днес като „шуробаджанащина”.

 

4. Кръстевич си правел оглушки

 

Интересно е да се знае също, че за действията около Съединението се знаело и от официалните власти в Източна Румелия. Нещо повече, те дори били известени, че това ще се случи през септември. Официалните управители на областта можели да го предотвратят, но патриотичното все пак надделяло като сам Кръстевич заявява, че е знаел за случващото се, но нарочно си правел оглушки.

 

5. Жертви има

 

Истината е, че действията по Съединението не минават без жертви, както го пише в учебниците. Става дума за това, че една от четите, движеща се към Пловдив, влиза в сражение с източнорумелийска военна част. И там падат жертви пред олтара на обединената ни родина.

 

6. Тъмръшка република

 

малко известно е, че в пределите на присъединената Източна Румелия  имало няколко села в Родопите, които се обединили в т. нар. Тъмръшка република. Те не се подчинявали на законите и не плащали данъци. След официалното признаване на Съединението от 6 септември 1885 г. с Топханенския акт. Тъмръшката република, както и Кърджали останали в територията на Османската империя, като това била цена, която трябвало да плати обединена България.

 

 

По в-к Монитор  -  С. М.

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Май 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
      
     
  1. 19.05.1934г. – Военният съюз и кръг “Звено” правят държавен преврат
  2. 19.05. - Събития и факти
  3. 21.05. - Събития и факти
  4. 21.05. - Св.равноапостолни Константин и Елена
  5. 22.05. - Международен ден на биологичното разнообразие
  6. 22.05. - Събития и факти
  7. 22.05. Св.вмнк Йоан-Владимир, княз български, чудотворец
  8. 23.05.1417г. – българи и български благородници полагат клетва за вярност пред дука на Милано
  9. 23.05.1847г. – роден Михаил Греков, възрожденски деец и революционер
  10. 23.05. - Събития и факти
  11. 24.05. - Събития и факти
  12. 24.05. - Ден на българската просвета, култура и писменост
  13. 25.05. - Събития и факти
  14. 26.05.1876г. - в Янтра се удавя Панайот Волов, един от водачите на Априлското въстание
  15. 26.05. - Събития и факти
  16. 26.05. - Св.мчнк Георги Софийски Най-нови
  17. 27.05. - Събития и факти
  18. 27.05.1866г. - В Букурещ е създаден Таен български централен комитет
  19. 27.05.927г. – в разгара на подготвяната война срещу Византия умира Симеон І
  20. 28.05. - Събития и факти
  21. 28.05.1912г. – в Италия умира поетът Пенчо Славейков
  22. 29.05.1953г. – Едмънд Хилари и шерпът Тарзинг Норгай първи стъпват на Еверест
  23. 29.05.1453г. – султан Мехмед ІІ Фатих завзема Цариград и слага край на Византия
  24. 29.05. - Събития и факти
  25. 30.05. - Събития и факти
  26. 01.06. - Църквата отбелязва Свети дух
  27. 31.05. - Събития и факти