Семейна памет: Лелиният Радин автограф

Автор: Калин Донков (5 коментара)


Семейна памет: Лелиният Радин автограф

"Човек не взема нито ниви, нито пари, нито богатство със себе си. Само една му е файдата от този свят, че се е родил гол, без дрехи, а когато умира го обличат. Цял живот е работил за едни дрехи, които ги слагат на гроба му..."

 

Животът на едно смляно от епохата поколение, разказан от майка на син - колкото да усетим, че до нас е съществувал един друг свят, от който ние бяхме излезли, без да се замислим и... завинаги.

 

Наложи ми се да прибера кашон с книги от един таван. Та в онзи кашон се откри едно книжле, чиито следи бях изгубил и няколко пъти бях съжалявал за това. И естествено, напълно бях забравил автографа: "Калинчо, тази добрина, дето ми я стори, няма да забравя докато съм жива. Приемни за спомен книжката ми, която и с твоя помощ излезе. От леля ти Рада."

 

Изрисувано е старателно, с почти детски почерк, както пишеха възрастните хора на село, приключили с това занимание именно в детството си. В текста се откриват следи от правописа отпреди войната. И една подробност: за да не й се разбягат редовете, "леля Рада" също по детски си е начертала на авантитула линии с молив.

 

Самата книга е "Животът ми в Пушево" от Рада Лангазова. Издадена е във Варна през 1982 г. Последен път я търсих, когато една актриса ме бе цитирала в интервю: "Както казва К. Д., човек се ражда гол, а го погребват облечен. И всичко в този живот е заради един костюм." Говорил съм го това, наистина, но винаги съм посочвал на кого принадлежи. Освен това, дори когато ги казвам, не заставам изцяло зад тези думи. Някак не съм съгласен всичко в този живот да е за един костюм. И сега, когато книгата се "върна", побързах да намеря мястото.

 

По-различно е написано там: "Човек не взема нито ниви, нито пари, нито богатство със себе си. Само една му е файдата от този свят, че се е родил гол, без дрехи, а когато умира го обличат. Цял живот е работил за едни дрехи, които ги слагат на гроба му."

 

Това е резюмето на размишленията на "леля Рада" за страстите и омразите, на които охотно се предаваме и които тъй често вгорчават и обезсмислят престоя ни на този свят. Точно него съм си "преработил" и с него съм мъдрувал на чашка. И все пак, каква "добрина", какви 5 евро?

 

Този текст донесе в някогашното списание "Септември" социологът Досьо Лангазов. Беше създаден като интервю за целите на неговата си професия. После махнал въпросите от записа и се потрудил върху него. (Досьо има и други книги, създадени с тази негова виртуозна техника. Една от тях, "Самотията", е разтърсваща равносметка на демографската драма от нашето неотдавна. Разгърнете я, ако ви попадне.)

 

Порази ме храбростта да проникне тъй подробно в живота на майка си, да се допре до неща, които синовете обикновено не научават. Но може би именно поради това в страниците имаше енергия, а и достоверността покоряваше. Виждах какво трябва да се направи.

 

Свърших го бързо и с удоволствие, а и го умеех това: да се почисти и подреди един текст, да се освободят едни думи от сянката на други, да се изскубнат купешките приказки, за да се разчетат истините и мъдростта. "Оплевих", според редакционния жаргон, един пространен откъс и той разцъфтя. Сложихме му и заглавието: "Животът ми в Пушево". Жалко, че не можехме да поместим целия ръкопис.

 

Публикацията имаше малко предполаган успех. А е трябвало да го предвидим: това беше откровение за съдбата на нашите майки. Вълнуваше и читателите, които не бяха израсли на село - образът се оказа убедителен, богат, пленяващ. Заговори се, а скоро след това варненското издателство отпечата цялата книга. Иначе щях ли да я имам с автограф...

 

Няма да я разказвам тук. Ще трябва да ми повярвате, че това е изповед без хитрост и украса, свидетелство за смайващите дълбочини на един живот, извървян с правда и мъдрост, с ирония и прошка, които злият век на войни и революции, на люшкания и демагогия не е успял да накърни и да отнеме. Животът на едно смляно от епохата поколение, разказан от майка на син - колкото да усетим, че до нас е съществувал един друг свят, от който ние бяхме излезли, без да се замислим и... завинаги.

 

Та си мисля сега: а не сме ли и ние самите вече в един отделен свят, друг от света на нашите деца, паралелен, едновременен, но завинаги напуснат от тях? И дори ако застанем пред техните диктофони (или каквото там измислят още), ще можем ли да им открием нашите истини, нашите заблуди - за да ни съдят или дори само да ни помнят? Ще се справим ли поне толкова, колкото "леля Рада" от Пушево?

 

Самата нея аз никога не видях. (Да не забравя да ви кажа: книжката й е издадена в 4650 екземпляра!) А този автограф, ако река да го откъсна, то ще е само за да си го поставя в рамка...

 

По segabg.com

 

 

Коментари
2011-12-18 19:54:11 От: Един българин

Много е важно за духовното и душевното здраве на човека да си знае корените, да знае не толкова или не само"История на България", а да знае историята на баща си, майка си, дядовците, рода си - да не пропусне момента да застане с диктофон или молив в ръка пред отиващите си родители и да запише, или да ги помоли те да запишат каквото смятат за важно от живота си - или да им помогне с въпроси, а разказът им сам ще тръгне... Много е мъчително да пропуснеш момента и да осъзнаеш със закъснение, че имаш въпроси, но няма вече кому да ги зададеш - отишъл си човекът, и ако не е оставил архив или спомени - отишъл си и светът му с него...

2011-12-18 22:22:44 От: Тракиец

Много ми липсва знанието за моите предци! Търся го в музеите, в книгите, в пейзажите, отгатвам го - но никога не е съвсем пълно и съвсем автентично!....Това всъщност е една безвъзвратно загубена част от нашата лична идентичност!...

2011-12-18 22:25:18 От: Батан

Има много възрожденско в съдбата на женицата и книжката и. Тъжна и трагична е съдбата на родителите ни, мисля аз. В моя случай, те даваха мило и драго, за да ми помогнат да се изуча и стъпя на краката си. Докато вървях по пътя си, благодарение на тяхната всеотдайност, обаче светът ми се отдалечаваше от техния. И те го съзнаваха. Какъв дух се иска да приемеш "самотията" на стари години за доброто на децата си? Настръхвам при мисълта.

2011-12-19 09:24:10 От: Ана Петрова

Дядо ми имаше в библиотеката си "Животът ми в Пушево" и много я ценеше. И аз съм я чела като малка (8-9 годишна може би съм била). Едва ли съм я разбрала, но явно с нещо ме е впечатлила, защото преди няколко месеца си мислех за тази книга - че искам да я прочета отново. Не са много искрените "ненапомпани" спомени от и най-вече за онези времена. Имам опасения, че роднините също са прочистили тази книга от библиотеката на дядо ми, след като той почина.

2011-12-19 09:26:24 От: Емигрант

Самотията не е самота - това е съдбата на последните отломки от един вече отишъл си свят. Това е съдбата на хора, които са неразбрани от околния свят и на които околния свят им е странен и чужд. Това е съдбата на родителите ни, на техните родители и на родителите на техните родители. Това е съдбата на страната ни през последните повече от 150 години. За да се създаде и оцелее нашето отечество, всяко едно поколение е жертвало себе си, за да даде живот на следващото. Тъжна, но и героична, история.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Май 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
      
     
  1. 19.05.1934г. – Военният съюз и кръг “Звено” правят държавен преврат
  2. 19.05. - Събития и факти
  3. 21.05. - Събития и факти
  4. 21.05. - Св.равноапостолни Константин и Елена
  5. 22.05. - Международен ден на биологичното разнообразие
  6. 22.05. - Събития и факти
  7. 22.05. Св.вмнк Йоан-Владимир, княз български, чудотворец
  8. 23.05.1417г. – българи и български благородници полагат клетва за вярност пред дука на Милано
  9. 23.05.1847г. – роден Михаил Греков, възрожденски деец и революционер
  10. 23.05. - Събития и факти
  11. 24.05. - Събития и факти
  12. 24.05. - Ден на българската просвета, култура и писменост
  13. 25.05. - Събития и факти
  14. 26.05.1876г. - в Янтра се удавя Панайот Волов, един от водачите на Априлското въстание
  15. 26.05. - Събития и факти
  16. 26.05. - Св.мчнк Георги Софийски Най-нови
  17. 27.05. - Събития и факти
  18. 27.05.1866г. - В Букурещ е създаден Таен български централен комитет
  19. 27.05.927г. – в разгара на подготвяната война срещу Византия умира Симеон І
  20. 28.05. - Събития и факти
  21. 28.05.1912г. – в Италия умира поетът Пенчо Славейков
  22. 29.05.1953г. – Едмънд Хилари и шерпът Тарзинг Норгай първи стъпват на Еверест
  23. 29.05.1453г. – султан Мехмед ІІ Фатих завзема Цариград и слага край на Византия
  24. 29.05. - Събития и факти
  25. 30.05. - Събития и факти
  26. 01.06. - Църквата отбелязва Свети дух
  27. 31.05. - Събития и факти