Селищни хроники: Почвовед-мелиоратор състави речник на говора в родния си край
Не е задължително човек да е специалист езиковед, за да забележи веднага, че разглеждания сега труд на Боян Балкански е дело забележително, светло и поучително.
Забележително е то, защото в един внушителен обем (около 20 хиляди думи, 482 страници голям формат!) авторът е събрал и главното – е съхранил и за науката, и за идните поколения – диалекта на един български край, известен в цялата страна и даже в чужбина със своята история и природни дадености, дали и даващи здраве на неизброимо число хора.
И е успял да направи това, спазвайки и удовлетворявайки всички високи академични изисквания за подобен труд.
Светло е, защото Боян Балкански покрай изчерпателното тълкуване на всяка диалектна дума, ни дава няколко типа примери за нейното използване – в говоримия език или в поговорки, пословици, вкостенели изрази (идиоми), употребявани в местната речева практика.
Ето този втори план прави от „Речника” и една съкровищница на духа на поколенията от векове в родния му край, доколкото езикът е не само средство за комуникация, но и за изразяване и съхраняване на душевното богатство на индивида и на общността.
Така че този труд надхвърля рамките на строгата научност, каквато без съмнение притежава и отива в безкрая на националната духовност. Защото с. Искрец, Софийско, е част от Отечеството.
Поучително е, защото ни показва как един почвовед-мелиоратор с достойна професионална кариера зад гърба си – участвал е в проучването и проектирането на над 200 обекта у нас и по широкия свят – може да бъде талантлив писател, член и медалист на Съюза на независимите български писатели, но и може да навлезе успешно, с размах, задълбочено и стойностно в такава изискваща специална подготовка сфера, каквато е диалектологията като част от общото езикознание.
Любознателността е най-слабата дума в случая, макар и Боян Балкански да е бил любознателен от младини. Към това качество той прибавя упоритост, изследователски дух и систематичност. Но и това са все качества необходими, но не и решаващи. Към всички тях той прибавя огромна самоотверженост и самораздаване.
Години упорит труд и собствени средства. Защото съставянето, написването и сетне издаването на такъв труд, който е с безспорен принос в националната езиковедска наука и в безкрая на българската духовност, изискват именно тези задължителни качества.
И това вече е възхитително, но и поучително за всички нас и за бъдните поколения, които ще се докосват и ще навлизат дълбоко в сътвореното от Боян Балкански.
Както чрез досегашното си творчество, така и чрез този знаменит, безценен и значим свой „Речник на говора на с. Искрец, Софийско” Боян Балкански ни се представя като един умен, винаги имащ какво да ни каже и на какво да ни научи светъл творец, чийто пример е поучителен и вдъхновяващ.
И тези, които го познаваме, четем, ценим и пазим в библиотеките си неговите книги, а чрез тях поучаваме в дома си младите и им внушаваме завета да ги пазят за себе си и за своето потомство, трябва да сме благодарни на Бог, че ни е дал тази възможност!
Из речника
аде - хайде
ако - какво от това
алетина - як, силен човек
алоча - глупост
бабица - недоразвит поради заболяване плод
бауче - лае, вие (за куче)
биковит - упорит, твърдоглав
блива - извира (за течност)
брабиняк - мравка
бамбона - бонбон
барчина - поток, бара
вепар - нерез
вейник - временен навес
герекар - ястреб
глофа - яде лакомо
грамотурен - голям по обем, неудобен
двоим - деля на две
дечор - много деца на едно място
драгастим се - чеша се силно
дулица - муцуня (на прасе)
жижница - трап за добиване на дървени въглища
жлемби се, жъмби се - гримасничи
изнетре - отвътре
И т.н.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Проф.д-р Пламен Павлов: Абсурдно е да му търсим „заместител“ 
Новата история на България в творбите на полски художници (1) 
Новата история на България в творбите на полски художници (2) 
Летопис: На 21-ви февруари 1986 г. тръгнаха трусовете в Стражица 
Хаджи Иванчо – руското протеже 
