Само външен натиск връща България към растеж

Автор: Гергана Михайлова


Само външен натиск връща България към растеж

Според главния икономист на Института по международни финанси във Вашингтон Любомир Митов на страната не й трябват пари, а реформи

Любомир Митов е главен икономист в Института по международни финанси във Вашингтон. От 1982 до 1992 г. е бил служител в българското външно министерство, а след това работи за Световната банка. Митов има докторска степен по Международни отношения от Московския държавен университет.

Автор е на редица анализи за състоянието на европейските икономики. В последното му проучване за България Митов прогнозира, че бюджетният дефицит ще надхвърли 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година, както и че перспективите пред страната рязко се влошават заради липсата на реформи, политическата изолация и демографската катастрофа.


Какво се случва в българската икономика през вашите очи?

- В икономиката нищо не се случва след 2007 - 2008 г. Някой ще каже, че е заради кризата, но това не е съвсем вярно, защото, ако сравним България с другите нови членки на Европейския съюз (ЕС) - Полша, Чехия, Словакия, Хърватия (която е отделен случай и повече прилича на втората Гърция), Румъния и Унгария, определено изоставаме. И не става дума за финансова стабилност, защото тя беше осигурена отпреди и чак сега започна да се клати.

Ние сме застинали от гледна точка на реформите. В България никога не е имало много реформаторски настроени правителства. Реформите, когато са правени, са били или в условия на криза, или под външен натиск. Правителството на Иван Костов направи реформата през 1998- 1999 г. под външен натиск заради събитията в Косово. След това беше процесът на присъединяване към ЕС, когато политическият стимул беше толкова голям, че никой не можеше даже да си позволи да противоречи. Дойде присъединяването и всичко спря.

Оттук нататък нищо не става - реформи не се правят, някои даже се анулират, а проблемите, които тогава съществуваха, стават все по-дълбоки и започват вече да се отразяват върху икономиката. Вижте само какво става с пенсионната система - половината, ако не и повече от нейните доходи идват от държавния бюджет. Тоест това не е никаква реална осигурителна система. Или пък вземете за пример безработицата - 60% е при хората без образование, 10% - при тези със средно, а при висшистите е 5%. При нас високата безработица е също чисто структурен проблем. Има много хора, които не могат да бъдат наети на работа, защото нищо не умеят и най-вероятно никога няма да работят. И има работни места, добре платени, за които няма хора с необходимата квалификация.

А какво се случва в политиката?

- Проблемът с олигарсите отдавна се знае, но някак си беше що-годе под контрол. Сега вече е извън контрол. Това правителство (на Орешарски) беше заявката за открита власт на олигарсите в България. Не просто задкулисно, а директно се каза: "Ние ще правим това, което искаме." И това вече донесе реални икономически резултати. Това, което стана с банката (КТБ), беше очевидна атака срещу тях. В случая с Първа инвестиционна банка (ПИБ) също беше атака и там подозираме, че имат роля и външни фактори, като целта беше да се предизвика по-голяма дестабилизация, защото беше изгодно на някои кръгове.

Та има една прогнила политическа система, въртят се едни и същи хора и как ще се наричат партиите няма особено значение. Има малко по-добри и малко по-лоши от тях. Резултатът е, че държавата потъва, икономиката потъва и обществото потъва. Оттук нататък ние като икономисти гледаме какъв е потенциалът на страната и виждаме, че него го няма. Демографски положението се знае, въпреки че в добрите години имаше определен ръст на раждаемостта.

Значи не е въпросът колко пари ще дадем на майките с деца, а е до увереност в бъдещето и в стабилната икономическа среда. Погледнете данните за емиграцията - хората, които си отиват, са тези, които са квалифицирани и предприемчиви, тези, които действително могат да направят нещо, да се реализират. Не емигрират неграмотните, не отиват тези, които са без професии (защото на никого не му трябват), не отиват тези, които живеят на социални помощи, а тези, които трябва да ги плащат.

Каква е рецептата за измъкване от това положение?

- Има три фактора на производството - капитал, производителност и хора. За хората вече казахме – населението намалява и ще продължи да намалява. Капиталът, българският капитал, ако го има, той е главно в чужбина или в офшорки. Така че основният капитал тук е външният. Той още не бяга, но ако продължаваме така, ще започне да бяга. Защото в България как се прави бизнес? Ако си голям, отиваш, говориш с премиера и правиш бизнес. Westinghouse e типичен пример - за тях няма проблем.

Но това, което трансформира другите държави в Централна Европа, е голямото количество средно големи западноевропейски фирми, които докарват производството си тук, които интегрират страната в глобалната си производствена и експортна мрежа. A за това трябва стабилна икономическа среда, безпристрастна съдебна система и да се озапти безумието на държавната администрация.

Трябва нещо драстично да се промени и според мен фактор за това ще бъде външният натиск, най-вече от ЕС, защото е единственият авторитет, който разполага с нужния инструментариум в момента. Ако зависеше от мен - щях да направя един списък с реформи и дати. Няма ли реформи, няма фондове, няма магистрали, не получават общините.

По в-к Капитал

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот