31.10.1922г. - Създава се Земеделска гвардия


Създава се Земеделска гвардия

 

  Райко Даскалов

 

 

Постоянното присъствие на БЗНС нарежда да се създаде "Земеделска народна гвардия" - пеша и конна, с главнокомандващ Райко Даскалов.

 

 

Постоянното присъствие е висшият изпълнителен орган на Управителния съвет на БЗНС. То наброява единадесет души, избрани от състава на Управителния съвет, включително и Главния секретар. Постоянното присъствие избира от състава си секретари и определя ръководители на отдели, които ръководят определени дейности.

 

 

Избраният за главнокомандващ "Земеделска народна гвардия" Райко Даскалов е роден на 9 декември 1886 г. в гр. Бяла черква, Великотърновско. Завършва Търговска гимназия в Свищов, Школата за запасни офицери в София и финансови науки - в Берлин. През 1913 г. влиза в редовете на БЗНС и се отдава на активна съюзна дейност.

 

 

Във връзка с така наречената Деклозиерова афера, чрез която съглашенските сили се опитват да привлекат България на своя страна в избухналата през 1914 г. Първа световна война, Даскалов е осъден и през 1916 г. върнат от фронта и хвърлен в Софийския централен затвор, където остава до есента на 1918 г.

 

 

Пуснат е на свобода под напора на избухналото Войнишко въстание през 1918 г. и е изпратен заедно с други министри и депутати при въстаналите войници със задача да ги уговорят да спрат настъплението си към София. Делегацията стига до Кюстендил.

 

 

Виждайки безизходността на положението, Даскалов се отделя от делегацията и се отправя към Радомир, където след полученото от Александър Стамболийски предварително съгласие прокламира Радомирската република (27 септември 1918 г.). Става главнокомандващ на въстаническите войски и поема ръководството на по-нататъшното им настъпление към столицата.

 

 

В хода на въстанието проявява колебание и нерешителност, което довежда и до неговото бързо потушаване. След поражението на въстанието преминава в лагера на съглашенските войски в Солун. Амнистиран през декември 1918 г., той се завръща в страната и се включва активно в политическия живот на БЗНС. Избран е за член на неговия Управителен съвет и на Постоянното присъствие.

 

 

Заедно с Александър Стамболийски застава начело на лявото течение в съюза, което взема връх в организацията. Избиран е за депутат в осемнадесетото и деветнадесетото Обикновено народно събрание. Участва и в двата кабинета на Александър Стамболийски като министър на земеделието и държавните имоти (октомври 1919 - май 1922 г.), министър на търговията, промишлеността и труда (май 1920 - януари 1922 г.) и министър на вътрешните работи и народното здраве (януари 1922 - февруари 1923 г.).

 

 

Има големи заслуги в разработването на най-важните реформи на земеделското правителство - за трудовата повинност и трудовата поземлена собственост. Инициатор е на създаването на Оранжевата гвардия и е председател на конгреса на цвеклопроизводителите в Търново (септември 1922 г.), по време на който е разгромена акцията на Конституционния блок, насочена към свалянето на земеделското правителство.

 

 

След отстраняването му от кабинета през февруари 1923 г. е изпратен за български пълномощен министър в Прага, където го заварва и известието за държавния преврат на 9 юни 1923 г. Предприема незабавни дипломатически стъпки за спасяване на събореното земеделско правителство, но без успех.

 

 

По негова инициатива се създава Задгранично представителство на БЗНС в Прага и се пристъпва към издаване на печатния му орган вестник "Земеделско знаме" (август 1923 г.). Скоро след това е убит от наемен убиец, изпратен специално в Прага от сговористкото правителство.