20.04. - Годишнина от Априлското въстание - Българи

20.04. - Годишнина от Априлското въстание

Годишнина от Априлското въстание

Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г. по стар стил (2 май по нов стил). Избухва преждевременно в Копривщица, но същият ден въстават Панагюрище (20 април), Клисура (20 април), Стрелча (20 април), а по-късно Брацигово (21 април), Перущица (23 април), Търновски революционен окръг (25 - 26 април), Батак (29 април) и много други селища. До края на май въстанието е потушено.

Поради предателството на един от присъстващите депутати на събранието на Оборище, местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия. На 19 април конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков заедно със своите другари напада конака, където се е установила турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо, с което приканва всички българи към повсеместен бунт.

Подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то става известно известност като "Кървавото писмо". Веднага след получаването на писмото в Панагюрище Бенковски обявява въстанието. Създава се Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, което става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг. На него се възлага както ръководството на военните дела, така и осъществяването на новата гражданска власт в града. Той изпраща чета начело със стотника Ив. Парпулов - Орчо войвода, която да подпомогне въстаниците в Стрелча и осигури връзката между Панагюрище и Копривщица.

Веднага след обявяването на въстанието П. Волов и Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. Хвърковата чета, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и др. и вдига населението на въстание.