18.12.1852г. - Роден e Данаил Николаев, участник в Щипченската епопея


Данаил Николаев е роден на 30 декември (18.12 стар стил) 1852 в Болград, Русия (днес в Украйна) в българско семейство, бежанци от Търново.

 


 

През 1871 г. завършва Болградската гимназия и постъпва във Волноопределяща рота на 54-и Мински полк, след което на 19 септември 1873 г. постъпва във военното пехотно училище в Одеса и го завършва през 1875 г., като се завръща отново в полка си, но вече като портупей-юнкер.

 

 

Разбирайки за приготовленията на Сърбия за война с Османската империя, на 14 юни 1876 г. Николаев подава молба да бъде уволнен, за да се включи във войната. Молбата му е прегледана генерал Драгомиров, но не бива уволнен, а изпратен в отпуск. Участва като доброволец в Сръбско-турската война. Сражава се при Бабина глава, Мировица и Гъмзи град.

 

 

По време на Руско-турската война (1877-1878) е командир на рота от 5-опълченска дружина в Българското опълчение и се отличава в боевете при Шипка и Шейново. На 8 юли 1877 е произведен в чин подпоручик, а на 10 август 1877 г. в чин поручик.

 

 

В началото на 1880 г. Данаил Николаев е назначен за командир на 1-ва пловдивска дружина, на 1 март с.г. е произведен в чин щабскапитан от руска армия и Източнорумелийската милиция и два месеца по-късно назначен за командир на 2-ра пловдивска дружина.

 

 

На 15 ноември 1883 г. е произведен в чин майор от Източнорумелийската милиция. Като командващ голяма част от милицията по време на военни маневри, на 6 септември 1885 г. той отстранява правителството, с което осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

 

 

През Сръбско-българската война командва Източния корпус, а при контранастъплението на българската армия, след боевете при Сливница - Западния корпус. Командва настъпление към Цариброд и Пирот. След края на войната е награден с Орден „За храброст" II степен и произведен в чин полковник. Така Данаил Николаев става първият полковник от българската армия.

 

 

След избора на Фердинанд I за български княз, Данаил Николаев напуска поста на военен министър и става негов военен съветник. Повишен е в чин генерал-майор.

От 1907 до 1911 генерал Николаев е военен министър и ръководи подготовката на армията за предстоящите войни. Като министър на войната, на 22 септември 1908 г. генерал-лейтенант Данаил Николаев подписва манифеста на цар Фердинанд I за обявяване на независимостта на България. На 18 май 1909 г. става първият български офицер, получил званието генерал от пехотата. През 1911 напуска армията, като само по време на Балканската война командва гарнизона на Ямбол.

 

 

Носител е на много български, руски, турски, персийски, сръбски и черногорски ордени. Генерал Данаил Николаев умира на 29 август 1942 г. в Банкя.