09.12.1885г. - Край на Сръбско-българската война


Край на Сръбско-българската война

 

 

 

Приключват преговорите за примирие между Сърбия и България, с което се слага край на Сръбско-българската война.

 

 

Договорът за примирие между България и Сърбия е подписан в Пирот от пълномощниците на България и Сърбия - капитан Олимпи Панов и полковник Топалович. В постановките му е посочено, че примирието има продължителност до 17 февруари 1886 г. Войските на двете страни са длъжни да се изтеглят от окупираните райони на Държавните територии на Сърбия и България, като се образува неутрална зона от 3 км от граничната линия.

 

 

Определя се взаимна размяна на военнопленници, която да започне незабавно. Предлага се веднага да се назначат делегати за водене на преговори за сключване на мир.

 

 

Условията на примирие не задоволяват България като победителка, но главната цел да се търси международно признание на Съединението налага те да бъдат приети.

 

 

Повечето от Великите сили вече имат положително отношение към Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Независимо от отрицателното отношение на руския император Александър III към княз Александър I Русия приема факта, че Обединена България съществува.

 

 

Сръбско-българската война (1885 г.) е война между Сърбия и България, предизвикана от завоевателните стремежи на сръбските управляващи среди за териториално разширение на изток за сметка на българските земи.

 

 

Формален повод за избухването на Сръбско-българската война е недоволството на Сърбия от Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.), с което според нея се нарушава "равновесието" на Балканския полуостров, установено от Берлинския конгрес (1878 г.).

 

 

Не малка роля за предизвикване на военния конфликт между двете съседни страни изиграва и Австро-Унгария.