09.03. - Младенци - Българи

09.03. - Младенци

Младенци

40 кравайчета за Младенци

Народният празник Младенци се вписва в обредната поредица за посрещане на пролетта. Чества се на 9 март и съвпада с църковния празник Свети 40 мъченици. Поради това се срещат и подобни народни названия - Свето четирсе или Светото. Освен името, фолклорният празник е заел от християнския и още един символ - числото 40. Как се е отразило това в българската народна обредност и вярвания ?

В по-стари времена празникът Младенци се е чествал на 22 март и е съвпадал с пролетното равноденствие. Затова до голяма степен символиката му е обвързана с пролетното възраждане на природата и началото на новия земеделски сезон. Едновременно с това във фолклорния празник е пренесен и един символ от християнския празник в същия ден - числото 40. То преминава през цялата обредност и вярвания за празника. Народно поверие разказва, че на този ден Господ удря 40 пъти с тояга по земята, за да я разбуди за пролетта. А Слънцето забива в земята 40 свои лъча като огнени шишове, за да я стопли. Първи усещат това затопляне 40 вида животни и излизат от своите зимовища, според народното вярване. А останалите животни се показват скоро след това - на пролетния празник Благовец. Сред тях е и свещената за българина змия, смятана за образ на предците. Поверието е, че на Младенци змиите се размърдват и се обръщат в съня си на другата страна, а на Благовец се събуждат и излизат навън. За земеделците, обаче, в този ден са най-важни воловете - особено почитани като основни помощници в земеделието. Казват, че на Младенци волът сваля 40-те пояса, които стягат силната му снага. Затова на този ден селяните не впрягали воловете, а само раздавали за тяхно здраве обредни хлябове. Момите пък по свой начин разбирали това пролетно събуждане на природата. На този ден те сеели в своите градини босилек, чието ухание се свързвало с моминската хубост и привлекателност. Вярвали, че посаденият на Младенци босилек е най-уханен и има магическа и лековита сила. С пролетно събудени любовни копнежи момите сплитали "мостове" от 40 върбови или дрянови клонки и ги прехвърляли над селските вади и рекички. Всяка мома изричала заклинание още същата нощ да сънува ергена, който ще я преведе през този символичен мост към нова любов и семеен живот.

В празничните ритуали за Младенци централна роля има обредният хляб. Този универсален символ на плодородие и благоденствие служи и като жертвоприношение, и като ценен дар. Навсякъде в България на този празник се раздава, т.е. дарява се обреден хляб, намазан с мед. В някои райони наричат тези обредни хлябове по името на празника - "Младенци". На този ден хлябът се раздава най-често за здраве на децата, особено за да не боледуват от шарка. Но има и други предназначения. За едно от тях разказва Кръстинка Чобанова от с. Соколово, Балчишко като припомня и традиционната рецепта:

"Аз от майка ми и свекърва ми съм запомнила така: месят тестото с яйце, сол, вода и мая за хляб, омесва се, оставя се да втаса. Така се правят и големите обредни краваи за Великден и Коледа. Източват се 4 пръчки от тесто, слагат се една върху друга и се усукват заедно и после се оформя от тях отворен кръг, кравай. Става много красив. Това е типичен кравай Добруджански. По същия начин се приготвят и кравайчета на Свето четирсе - оплитат се тестеви пръчки. Във всяка къща, където има млада булка, се приготвят по 40 кравайчета. И след това младите булки, оженени през тази зима, носят кравайчетата и ги раздават на близки и роднини из селото."

Има и обичай в някои райони на празника Младенци да се палят големи обредни огньове - характерен за пролетните празници символ на възроденото слънце. Познат е и ритуал, изпълняван от девойки в пълно мълчание на някое възвишение край селото. Той е посветен на моминските надежди за задомяване. В други райони пък на този ден пеят песни, които призовават гората да се разлисти - като символ на пролетта и възраждащата се пролетна природа.

Румяна Панайотова, bnr.bg