С отвращение Сидеров все подкрепя властта
Снимката е от www.skat.bg
Дебатите в Народното събрание във връзка със седмия вот на недоверие на правителството, внесен от опозицията, отмина. Които го гледаха, слушаха или само четоха за събитието, не са изненадани в мнозинството си. Анализаторите – още по-малко. След десетина дни информацията ще се уталожи и в съзнанието на заинтересуваната от случилото се широка публика. Някои така няма и да схванат, че Волен Сидеров отново игра в полза на тройната коалиция, на здраво прегърналите се БСП и ДПС, на люто намразеното отхвърлило го преди време величество.
Това следва от поведението и думите на водача на атакистите през последните дни и конкретно в пленарната зала. Несъмнено щеше да бъде разбран, ако впо време на дебатите и гласуването стоеше заедно с депутатите от групата на „Атака” и придошли за мероприятието симпатизанти до сградата на Народното събрание (НС) с плакати и словесни призиви за оставка на кабинета. Поне би било проява на последователност с оглед категоричното и шумно напускане на Събранието наскоро. Или си вън, или си вътре, другото е иди ми, дойди ми.
Сидеров обаче предпочете да заведе групата вътре в залата. За да използва трибуната и камерите, втренчени в дебатиращите депутати. Ами да бяха седяли там до края на работата на представителството, за да работят по задълженията, които са приели да изпълняват с участието си в последните избори! Само че за три и половина години не са свършили никаква полезна работа в НС, само шум и крясъци. А отвън – скандали и резилища. От първия ден на появата си под ръководството на Волен Сидеров коалиция „Атака”, а после и семейната партия „Атака” успешно изпълняваха задачата да компрометират националистическата тенденция в българското общество.
В пленарна зала при вот на недоверие има две страни – на депутатите от политическите сили, осигурили мандата на кабинета, и на техните опонентни, стоящи зад искането за оставка на правителството. Това е формулата при парламентарната демокрация, тя е препълнена с лицемерие, но трябва да се спазва от онези партии и политици, които са приели да играят според нея. Така е в Европейския съюз, в страните от НАТО. Другото е извънпарламентарна дейност, организиране на групи за обществен натиск и масови протести в частност , работа в неправителствени организации, просветителство. Трудна мисия, неблагодарна, нерядко и опасна в личен план.
Сидеров не ще да се труди, чака да му подготвят условията и групите, които да оглави. Да му осигурят позиции и средства. Осигуряват му ги и не веднъж. Но срещу определени ангажименти. Няма не само безплатни обеди, но и до шведска маса не те допускат току тъй без нещо насреща. Ако пък случайно попаднеш в играта и подразниш власт и пари имащите, бият през пръстите, ритат по шикалките. Водачът на атикистите само на думи и по време на показни прояви е непослушен. Както пише вестник „Нова Зора”, партия „Атака”, която обсеби моралния капитал на ПК „Нова Зора” и коалиция „Национална обединение ”Атака” по пътя на едно политическо джебчийство и уж обещаваше да бъде последователен защитник на националния интерес, понастоящем безкритично цитира всяко комюникена централата в Брюксел подобно на текст от ново евангелие, написано от Волен.
Полза от лидерството на Сидеров в националистическата по самоопределение коалиция „Атака” БСП извлече още с вкарването на определени доверени лица в неговите избирателни листи. Поне 6-7 депутати от атакистите скоро след изборите станаха независими и на практика играят заедно с тройните коалиционери. Оказа се, че с тях реално дружинката БСП/ДПС може да крепи правителството си и без остатъчното НДСВ!
Ако се погледне как гласуват по различни поводи в Народното събрание и останалите при политическия джебчия Сидеров депутати, ще се види колко често те го правят в пълен или относителен синхрон с гласуването на представителите на БСП и ДПС. На думи е обратното, разбира се, но то е за заблуда на наивниците, които търсят къде да реализират протестния си вот по време на избори. Има ефект тази хитро скроена манипулативна стратегия, зад проекта „Атака-Сидеров” стоят опитни и добре подготвени политически технолози. Те отлично знаят,че отрицателният вот много бързо се изпарява от облажилата се от него партия, щом гласувалите за нея видят поведението й след изборите. Не ги безпокои перспективата да съсредоточат негативизма в партия като „Атака” с водач като Сидеров.
Какво направи в четвъртък водачът на семейната партия? Постъпи безпринципно дори само като вкара парламентарната група, въпреки категоричната декларация, че са напуснали Събранието окончателно. Всеки, който е имал работа с него или внимателно е проследил политическото и медийното му битие, се е убедил, че клетвите на този човек не струват и пукнат петак. Лумпениатът обаче, който съставлява значително част от партийния му и електорален ресурс, живее само днес, няма вчера, а в утрешното не съзира нищо свое. Такива му вярват.
Волен Сидеров произнесе пламенно слово, чийто патос беше насочен срещу опозиционната група и внесения от нея вот на недоверие. Да, имаше и критика по адрес на тройната коалиция, но доста по-умерена в сравнение с редица други негови изяви преди месеци и години. В речта на башатакиста ясно се проследяват три главни линии. Първата е свързана с обезсмислянето на самата идея за този вот. Той е предизвикал отвращението на Волен, бил е рекламна акция на страхливи партийки. Тази позиция, естествено, изцяло се покрива с разбирането и обясненията на червените и депесарите за вота на опозицията, но е напълно извън интереса на вносителите му, представени по този начин от Сидеров като жалък дребосък.
Но и това не е всичко, което той им поднесе. При това произнасяйки много верни думи, изнасяйки почти само верни факти и обстоятелства. За да им навреди максимално. Да ги оплюе „честно и откровено”, за да не се налага на депутатите от БСП или ДПС да го правят. За да ги заболи още повече, защото го прави от позицията на пръв опозиционер, антикомунист и антицарист, на заклет антидепесар и борец за правда и свобода. Роли, подсигурени му от червените кукловоди, които го пробутваха ту към СДС, ту към соломоните на величеството, а накрая и към истинските родолюбци от политическия кръг „Зора” и няколко други патриотични сдружения на предани на родината люде.
Но, качен върху осигурения му от политтехнолозите постамент, Сидеров направи опозиционните депутати разногледи. Властта ли да нападат или на него да отговарят? Как да водят опозиционната си линия на поведение в конкретния момент, когато с най-остри нападки им се отнема правото да се наричат опозиция? Не бяха и в най-малка степен подготвени за манипулативното представление, изиграно от добре подготвения за целта Сидеров, не намериха начин да го посочат като възможно най-нелепия претендент за поста водач на общ народен опозиционен блок.
Той ги биеше поединично с аргументи и факти, те сочеха премиера и министрите, но гласовете им вече бяха несигурни. Вместо него да залепят до стената като „сачма” на червените кукловоди, т. нар. десни неубедително се правеха, че го няма, че не го чуват. Доказвайки с това си поведение, че не преследват падането на кабинета, че не са му алтернатива, че са вторият отбор на политолигархията. Не че това е далеч от истината, нали шоуто трябва да продължава, налагаше се да се борят поне наужким. Оставиха се да ги изиграят.
Третата линия в поведението на Волен Сидеров в представителството беше да онграничи „Атака” от всички други обявяващи се за опозиция и да възвеличи персоната си. Тази предизборна тактика обаче е опасна и за БСП, защото Сидеров директно бърка в нейния джоб за електорат. Предстои оттеглянето на доста симпатизанти на червените и съответно увеличаване на броя на лумпенпролетариите по време на кризата, изгодно би било башатакистът да ги присъедини към лумпенпатротите си. Защото истинските родолюбци и патриоти или го напуснаха, или го гледат с нарастващи подозрения.
В речта му изобилстваше от откровени апели в посока на крайно левия електорат. Днешният капитализъм бил като онци по времето на Зола, а политиката на „Атака извъднъж се оказа силно социално ориентирана. Искали диференцирани данъци за сметка на милионерите, на България били нужни леви мерки, държавно здравеопазване, тройно по-високи пенсии. Елате вие, бедните, обезверените, унизените, онеправданите и омерзени леви симпатизанти! Прави се дъмпинг на БСП. Хитрата сврака...
--------
Бел. ред. - Статията е от в. "Поглед"
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
А забрави ли че Волен искаше обединение , а те го отхвърлиха високомерно. АТАКА и победа !!!
Явно не се харесва на тукашните. Този сайт ми намирисва на избори 2009г. Ай сиктир. Атака винаги са правили всичко възможно. На всички ни е ясно , че още 1-я вот беше провал , какво остава за 7-мия. Макар и да удържаха властта 4 мизерни години , избори ще има. И нека ги е страх от Атака , защото рано или късно те ще вземат властта.
Искам да благодаря на Атака и най-вече на Валери Симеонов , благодарение на които в Бургас се спря строежа на джамия в "Меден рудник".
Демографският срив ни затрива 
Митът за окаяното положение на Българина 
Режисьорът Светослав Овчаров: Нито една война не може да бъде спечелена 
Трудовак, кашик, герой 
Българските енциклопедии – досега, малко за тях, много на душманите 
