Роми със сърца като бели тикви…


Роми със сърца като бели тикви… Парите, които получават приемните родители, ще стигнат за отглеждането не само на още едно дете, но за покривате на разходите на цялата многобройна ромска фамилия

Признавам, че новината за ромските семейства от с. Ракитово, които са готови да станат приемни родители срещу заплащане, ме изненада.

Защото приемната грижа  някак си не можа да намери почва у нас. През последните 10 години тук и там в пресата се появяваше свенливо информация за броя на приемните семейства. В близо 2-милионна София те не са повече от 11-12. Статистика за това колко са в страната няма.

Може би защото народопсихологията ни не е настроена към краткосрочно милосърдие. Това са деца, които ще приютим в дома си, когато те са в криза или буквално на улицата, ще приласкаем за малко, а няма да ни напуска мисълта, че грижата и любовта ни са се изпарили през комина.

 За да бъдеш приемен родител, трябва да имаш сърце, голямо колкото бяла тиква. Това са думи на Куна от Куртово Конаре, осиновила две деца.

Иска ми се да вярвам, че и ромите от Ракитово наистина имат сърца, големи колкото бели тикви.

Но може желанието им да е краткосрочна мода или бягство от кризата, защото професията приемен родител е платена. Заплата от 286 лв., добавки за едно дете - 165 лв., без да се смятат детските, плюс еднократна помощ от 275 лв. годишно.

Така се получава една прилична сума от 500 лв. месечно, която би могла да покрие не само разходите за едно дете, но и битовите разноски на многобройна ромска фамилия. Има и още една бариера - недоверието, че роми  ще гледат чуждите деца като свои.

Може пък животът да ме опровергае. Ненапразно африканска поговорка гласи, че за да се отгледа едно дете, трябва цяло село.

Светла Каролева, в. “Монитор” – П.П.

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот