Реквием за патриота Димитър Общи

Автор: Йото Пацов, Димитър Фролошки (1 коментар)


Реквием за патриота Димитър Общи

Сред документите (в архива на Каравелов - бел. ред.) е и писмото на Левски, в което се описва убийството на чирака на Денчо Халача. Писмото попада в съда над Левски и е един от най-силните аргументи срещу него.

 

 

 

 

Първата част на текста е отпечатана в списание "Българи", бр. 2, 2008 г.)

 

Разплитане на конспирацията

 

Месец след обира турската власт залавя секретаря на тетевенския комитет Иван Фурнаджиев и узнава, че нападението е комитетска работа. Д. Пъшков пише: „Не можа да издържи, вследствие на което разкри всичко и предаде архивата...” Според други спомени конспирацията е била разкрита поради ненавистта на две жени, които знаели тайните на мъжете си...

 

Разнищването според едно предание започва в Орхание, където овчарят Илю Керемидата, пиян от парите, които получил за участието си в обира, издал нещо и вкарал в затвора Стоян Шунтов, също участник в нападението. Шунтов издал Димитра Общия, главния герой и организатор на нападението, и нишката се разнищила. Това предание се покрива с едно писмо до Левски: „Общи е уловен, и че него е предал някой си Стоян Шунтов...”

 

Арестите стряскат Общи, по чийто дири властта вече е влязла и той бърза да се скрие на безопасно място или да се прехвърли отвъд Дунава. Посветената в организацията Ненка Павлова „облича Общи в къдънски дрехи, забрадила го добре, щото само очите да се виждат, натоварват се двамата с по един цедилник, уж че носят сирене, а то останалата сума, и заминават...”

 

На 25 октомври 1872 г. потеря ги застига в с. Чириково (сега Садовец, Плевенско) и ги залавя. На 1 ноември 1872 г. софийският мютесариф изпраща едно изложение до великия везир, комуто докладва: „Обирачите на хазната не само са напълно заловени, но едновременно с това от ограбените 120 000 и нещо гроша са намерени 115 000 гроша. Обирачите на хазната, както и членовете на този бунтовнически комитет се разследват от една комисия, съставена от мюсюлмани и от християни...”

 

„Обирът на царската хазна излезе много сполучлив, но тая тайна се опази от ден до пладне. А развязката на казаното събитие лежи в политическото, дипломатическо и историческо профанство на Д. Общий.” (Ст. Заимов)

 

Общи пред съдилището

 

Общи мисли, че с един масов политически процес ще изложи турската държава пред външния свят и ще успее да предизвика политическо вмешателство, от което очаква да се роди свободата. Той дири политическа намеса, както след няколко години я потърси Ботйов. С тази си тактика обаче Общи предизвиква катастрофална трагедия. Тоне Крайчов предава думите на съда: „Бре, Тоне, бре, не лъжи бре, защото Димитър нищо не лъже, той е изказал всичко къде е ходил... Пръсна се слух из затвора, че истинския Васил Левски уловили нейде и го карат за София и след три дена пристигна. Узнахме, че Д. Общи е казал, че същият е В. Левски, и В. Левски отговорил на Д. Общий, че е бил шпионин и предател.” Очната ставка е на 8 януари 1873 г.

 

Тук в София никому няма да кажа. На тия келеши ли ще седна да разправям какво желае народът, какво сме искали да правим... В Цариград велик въпрос ще отворя на великите и всесилни държави!” (по Д. Пъшков)

 

Тоне Крайчов: „Като се свърши изпитът ни, веднага ни грабнаха няколко заптиета и ни затвориха в тъмницата... Други малко по-настрана си говорят: „А бе, ама какво да изказваме, като е всичко излязло наяве! Нали знаеш кога ни караха от Орхание за София там при Искърът. Не чу ли, когато Д. Общий питаше х. Станю Тетевенеца и Атанас Плевенлията: „Е-е, какво ще правим ний сега, като влязохме в клопката?” , а тия му рекоха: „Брате Общий, множество хора ще казваш, където си минал и на кои си проповядвал комитета, тогава, като се съберат всичките, ще се отвори въпрос, че само ние не сме, а е цяла България, та давно и за нас има спасение!”

 

Обвиненията

 

На 2 октомври 1871 г. Общи споделил с Ангел Кънчев, че „Левски криел и нищо не искал да му казва”, не му вярвал. Оплаквал се бил на други мнозина, че се чувствал изолиран, под подозрение или най-малкото в недоверие. Тезата е поддържана в историята и няма съмнение, че много документи я потвърждават. Но дали Левски САМО  С  ОБЩИЯ се държи така? Цялата 1872 г. е буквално избродирана от хаотични писма, които си разменят трескаво деятелите на движението в чужбина, хора, уважавани и след Освобождението на престижни длъжности, които не могат да разберат къде е Апостола, накъде отива, къде ще отиде, какво ще направи. Фактът не е интерпретиран от историческата ни наука. Най-силните обвинения са думите на Левски, запазени в писмата му: „Димитър Общи ще го извадим от службата му поради неспособността му... Тук-таме и лъгал, че бил пренесъл хиляда хиляди иглинячки пушки и от дума на дума да разбере и турското правителство, което узнало за името му и с какъв кон ходи, та по всичкото онова окръжие дири се под листо.”

 

В едно от последните си писма, с дата „декемврий 1872”, Апостола известява: „Известни да сте, че Д. Общи предава всичко, що знае. От София дойде човек нарочно да ми разправи за това. Който се познава с Д. Общи, да стои нащрек, в къщата си да не спи, а по приятели...” А в последното си писмо Левски дава отчет за всичко станало и се разкайва, че е взел хора като Общи и др., които го взели за надменен и не го слушали, та се стигнало до това тежко положение.

 

Кой е Димитър Общи?

 

„В един прекрасен ден на 1872 г., месец априлий, като си бях в кръчмата, ненадейно дохождат госте двама търговци. Единът имаше около 30 години, другият – 20, въоружени и с добри коне... Един път дойде Д. Общи трети път в селото ни пешком със съдрани дрехи, потури, горна църна овча гугла, през рамо – торба с хляб обиметнал, през другото – бяла кълчищена връв, на която краищата в джебът му се криеха, с които вързал револверът си. Не познах кой е, като дойде при мене и каза, тогаз по думата му познах, че е Д. Общи...

Д.Общи не прие и отказа да пие...”

 

Притчовият език

 

„Казаха: „Добре дошли”, а търговците отговориха: „Добре заварили, братя”, като прибави по-старият от тях: „Как живеете и поминувате, братя? Можете ли да си изплащате данъците и имате ли много зор от турците? Ако имате, ето, ний сме ви дошли търговци за ярешки кожи и гладни говеда. Който има такава стока, да ни обади и ще купим.” Един се обади и каза: „Ех, чорбаджии, едно имаме зор...” „Така зер, нали спите, още повече има да теглите!”, каза по-старият търговец. „Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Македония, а другарят ми викат Васил Бошаранов, учител, а сега мой писар, взел съм го да ми помага да си събера стока.”

Наистина ли не разбирал от дума?

 

Общи искал да убие Мелетий, игумен на Елешнишкия манастир, че не щял да влезе в комитета. Тоне Крайчов му казал, че го познава и че не бил лошав човек. Общи го послушал, Мелетий станал член на комитета и дарил златни лири за делото.

Наистина ли бил готов на предателство?

 

Д. Общи ни казваше така: „Не дай боже да се хване някой от нас или вас и да ни изкарат под съд, вия ще казвате, че се не познаваме един други и така няма що да ни направят турците.”

Наистина ли е безотговорен с комитетските пари?

На 10 януари 1872 г. на среща в Ловеч с Левски Общи се отчита: между 1 и 10 януари събрал е 291 гроша. Едно от обвиненията срещу Димитър Общи в литературата е, че той отдето минел, влачел комитетите, като не си плащал разходите, които правел.

Комитетите са били задължени да дават бележки, с които да удостоверяват пристигане и отиване, направени разходи и дали те са платени или не. Но докато Васил Йонков и Сава Младенов представят само една бележка за направени от тях разходи за 45 гроша, Димитър Общи представя бележки за всички селища, през които е минал, за събраните пари и за направените разходи. Следователно той е спазвал точно и примерно разпорежданията на Левски.

 

Изключителна сила, достойнство, самочувствие, воля и мощ излъчва и лицето, и позата, и поведението, и говоренето, и мисълта на този човек. Дисциплиниран е – противно на налаганото мнение, отговорен – противно на налаганото мнение, блестящ конспиратор – противно на налаганото мнение, с чувство за хумор, весел характер, с притчово изразяване на мисълта – противно на налаганото мнение, че е некнижовен.

 

Под бесилото

 

Димитър Общи е осъден на смърт по чл. 55, 62, 170 на турския наказателен закон от 1858 г. Присъдата над него е произнесена на 14 декември 1872 г. На 18 декември е пратен доклад до султана, искането е за незабавно изпълнение на присъдата. От датата на произнасянето на присъдата до получаване на потвърждението й от Цариград минават 27 дена. Тъжни и тежки са последните дни на този трагичен герой, няколко дни преди да увисне на бесилото. Злоезичните приказват, че на Общи носели от кухнята на Масър паша по три ястия, сладки и прочее, но в навечерието му донесли само праз, хляб и сол, но той не ял. Ст. Заимов обаче пише: „Три дни и три нощи Общи не мигна, не хапна: ту плачеше, ту пееше някаква си тъжна македонска песня.”

 

Тоне Крайчов: „Д. Общий, като беше в един кауш при нас от няколко дена напред, съгледахме на челото му, че се показа околчест плитък, червен мехур, колкото 1/ 2 бяло меджидие и стои умислен и от ден на ден тялом отпада. Една вечер Д. Общий взема, та си изми с вода главата, нозете и предреши се с чисти дрехи, което не беше правил друг път. Когато на заранта рано още в тъмно, на 10-ий януарий, в сряда, тропнаха вратите на затвора и като се отвориха, видох, че влезе надзирателят, който събуди Д. Общи като спеше и му каза, че го вика пашата. Като стана Д. Общи и тръгна, спряха го на вратата, дето седна, та му туриха белезници на ръцете и му свалиха прангата. Дочух, че Д. Общи се оплакваше на надзирателя, тесни били железата на ръцете му, та го убивали, а той му отговори, че като отидат до пашата, ще ги свалят. Общи замлъкна и отидоха... Подир два часа време, когато се съмна и слънцето изгрея, надзирателят влезна в кауша, дето стоеше Д. Общий, събра му дрехите, щото имаше, и раздаде ги на турци и черкези, тогава каза на всички ни, че Д. Общий ефенди обесиха.”

 

Последните минути от живота на Общи са изпълнени пак с неговото безстрашие пред смъртта. Като му окачват на гърдите присъдата, той се изправя на подложеното буре, не продумва нищо, навежда врат и дава знак да му метнат примката на шията, след това енергично ритва бурето. Според други, под въжето той казал: „Ах, излъгаха ме!”

Денят е 10 януари (ст. стил) 1873 г.

 

В подготовката на този материал основна бе ролята на моя приятел и съавтор Димитър Фролошки (1960-2007), когото смъртта отнесе без време през миналата година. Редно е да кажа именно тук, в публикацията за забравените българи, че Митко Фролошки живя за България всеотдайно и смислено, но малцина бяха тези, които разбраха и оцениха това. Моето желание и желанието на моите приятели Румян Славов, Иван Васев, Малина Костадинова, Красимира Петрова е този материал да бъде подписан с живото му име, каквото то завинаги ще остане в спомените ни.

 

Йото Пацов

Коментари
2008-12-26 03:17:53 От: Кармен

Бяхме колеги няколко месеца през 2005/2006г. с Митко Фролошки! Изключителна личност, филолог и изследовател на българската история...
Остави сълзи в очите на тези, които го познаваха.
Мир на праха му!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Декември 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
   
 
  1. 05.12. - Свети преподобни Сава Освещени
  2. 05.12. - Събития и факти
  3. 05.12.1916г. – Български военни подразделения превземат Букурещ
  4. 06.12. - Свети Николай архиепископ Мирликийски Чудотворец, Никулден
  5. 06.12. - Събития и факти
  6. 06.12.1844г. – Роден капитан Петко войвода
  7. 06.12. - Празник на Бургас
  8. 06.12. - Ден на банкера
  9. 07.12. - Събития и факти
  10. 07.12. - Международен ден на гражданската авиация
  11. 07.12.1083г. - Основан е Бачковския манастир
  12. 08.12. - Събития и факти
  13. 08.12. - Ден на българската студентска младеж
  14. 09.12. - Събития и факти
  15. 09.12. - Зачатие на света Ана. Празник на майчинството
  16. 09.12.1885г. - Край на Сръбско-българската война
  17. 10.12.1877г. - Годишнина от падането на Плевен
  18. 10.12.1906г. - Убит е Даме Груев
  19. 10.12. - Събития и факти
  20. 11.12.1868г. - Апостолът започва своята първа обиколка
  21. 11.12. - Събития и факти
  22. 12.12. - Събития и факти
  23. 12.12. - Св. Спиридон: празник на занаятчиите
  24. 13.12. - Събития и факти
  25. 14.12. - Събития и факти
  26. 15.12.1995г. - Държавите от ЕС обявяват Валутен съюз и срок за въвеждане на еврото
  27. 15.12. - Събития и факти
  28. 16.12.1920г. – България е приета в Обществото на народите
  29. 16.12. - Събития и факти
  30. 16.12. - Св. свещеномъченик Елевтерий