Радините вълнения на новия „Труд”-ов Блъсков

Автор: Свилен Мишляков


Радините вълнения на новия „Труд”-ов Блъсков

На сериозен запой край басейн, в средата на 90-те години, фоторепортер от „168 часа” щраква г-жа Рени Тошева заедно с Иван Гарелов...

Нищо необичайно, ако всичко това не е фотографски преднамерено – Гарелов е прихванал през кръста бившата г-жа Тошева и и целува ръка, а си личи и, че е доволно почерпен...

 

Да бе фотос за един ден – иди-дойди, такива после вестникарските фоторепортери обикновено трият. Но не би – снимката се разпростря на горе-долу четвърт вестникарска страница на тиражния вестник с тогавашен главен редактор Петьо Блъсков.

 

И се започна тежка колегиална война между „Труд” и „168 часа. Войната я подпали Блъсков...А Блъсков присъства на запоя, дори го има на някои от снимките отстрани.

 

Средищен момент е, има си опашка. По това време „Труд”-овете вече надборваха по тираж  Пресгрупата. Макар че се лъжеше много с тиражите – и едните, и другите съчиняваха като за световно! – те, все пак, можеха да бъдат засечени.

 

Ставаше, като се сравнят цифрите на брояча от контролния лист, попълван от машиниста отпечатвал тиража, със записаното в редакционното сведение на уредника / зам.отговорния секретар от редакцията, пуснал тиражните бройки за отпечатване... Макар че и единият, и другият, можеше да запише, каквото си иска. Или каквото ТРЯБВА да се попълни. А тоя лист служеше като истина от последна инстанция, после тя се размахваше по страниците...

 

Общо-взето тиражите са като летния дъжд – днес е един, а утре може да е друг, според заявките на разпространителите. Монополът на РЕП се размаза именно и поради това -  да не се хване края на тиражите... Зависят рекламата и постъпленията от нея, ехаааааа!

 

Тъй че истинския тираж го знае само един, единствен човек в държавата – машинистът. Този който спира и пуска печатарската машина и следи брояча... И който пише там нещо, често пъти с полуграмотен почерк, в т.н. „ Контролен лист за отпечатването на тиража, на в-к ... (следва датата и годината!)

 

Днес, с електрониката в печатарския процес е друго, но пак може да се изманипулират цифрите на диспечерския пулт – зависи, дали има интерес някой. Щом на стола седи човек, и то българин.

 

Не са приказки на ангро. Знам го от личен опит.Тук се корени някогашната вестникарска война. И днешните Радини вълнения.

 

А днес Блъсков купува „Труд” със заем от ПИБ. Какво му продава Венелина Гочева остава между листовете на споразумението...

 

Оцеля „Труд” в средата на 70-те години на миналия век – от ЦК писаха  предложение до Политбюро да го превърнат от ежедневник в седмичник. Тогава го спасиха Коста Андреев- Гл. Редактор, и Христо Асърджиев – отг. секретар. Коста ходи, тропа, заклина, моли, но постигна своето... После, там някъде, Тодор Живков поздрави вестника с писмо, имаше и такива редове: „ Кой на лозе, кой на нива – Бяла Неда на конак! Нам Бели Неди не ни трябват...” и т.н., все в духа на времето.

 

После вестникът едвам оцеля и покрай Тамбуевите истории, уволниха от ЦК  Главния Редактор Дамян Обрешков и на партийно събрание се заточиха витиевати изказвания, едно от тях бе на Тошо Тошев, целта беше: – да правим, да струваме, но да се спаси вестника. Защото щяха да разтурят партийната организация, оттам целия екип и – здравейте, улични павета!... Е, щяха да подменят изцяло редакцята, то е все едно.

 

 

Не се наемам да изрека дали тази е поредна или последна Голгота „Труд”-ова в дните на Страстната седмица.

 

 

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот