Радикал в Белия дом

Автор: Томас Фридман, "Ню Йорк таймс"


Нека се преклоним като страна поне за ден, поне за час.

Почти 233 години след основаването на държавата ни, 144 години след края на гражданската война и 46 години, след като Мартин Лутър Кинг произнесе знаменитата си реч "Имам една мечта", тази невероятна смесица от имигранти, наречена САЩ, най-сетне

Докато се прибирах след церемонията по встъпването в длъжност, видях един уличен търговец афроамериканец, облечен в собственоръчно щампована тениска с надпис, който доста добре отразяваше момента. Пишеше "Мисията приключена". Но не трябва да допуснем това да бъде последният стереотип, който ще разчупим, нито последната голяма мисия, която ще приключим.

Сега, когато се преборихме с биографията, трябва да напишем нова история, история, която да рестартира, съживи и да даде нови сили на Америка. Това според мен беше посланието на речта на Обама и се надявам, че ние и той сме наистина готови за това.

Всъщност ще си позволя да изразя надеждата, че Обама наистина е бил близък с онзи стар чикагски радикал Бил Ейърс. Надявам се, че Обама е прикрит радикал. Не крайнодесен или крайноляв, просто радикал, защото моментът е радикален. Това е моментът за радикално скъсване с обичайните практики в толкова много области.

Няма да можем да преуспяваме като страна, ако разчитаме само на репутацията си, ако протакаме решенията на всички значими проблеми, които биха предизвикали дискомфорт. Не можем да продължаваме да си казваме, че решителните инициативи като данъка върху горивата, здравното осигуряване и реформата в банковата система са прекалено сложни, за да бъдат сложени на масата.

Така че моята най-силна надежда за президента Обама е, че той ще бъде толкова радикален, колкото моментът изисква да бъде - че ще сложи всичко на масата. Възможностите за дръзки инициативи и наистина нови начала се появяват рядко в нашата система.

Това се дължи както на инертността и на стопиращите механизми в конституцията, която умишлено разделя властите, така и на лобизма, 24-часовия информационен поток и непрекъсната президентска кампания. Всичко това парализира големите промени.

"Системата е изградена така, че да стига до застой", смята Майкъл Сандъл, политически анализатор от университета Харвард. "Когато ситуацията е нормална, енергичността и динамиката на живота на американците почива на икономиката и обществото. Тогава хората гледат на правителството с подозрение или безразличие.

Но в момент на национална криза американците очакват от правителството да разреши фундаменталните проблеми, които ги засягат пряко." Това са моментите, когато президентите могат да извършат велики дела. Тези моменти са рядкост, но предоставят възможност зна лидерите да пренаредят политическата картина и да уточнят правилата на политическия диалог за десетилетия напред.

През 30-те години на ХХ век Голямата депресия даде възможност на Франклин Рузвелт да поеме своя "Нов курс" и да преосмисли ролята на федералното правителство, добавя Сандъл. През 60-те убийството на Джон Кенеди и "моралната зрялост на движенията за граждански права" позволиха на Линдън Джонсън да започне програмата си "Велико общество", включваща американската здравноосигурителна система, закона за гражданските права и закона за гласуването.

"Тези президенти направиха много повече от това да създадат нови закони и програми. Те пренаписаха обществения договор и преосмислиха какво значи да си гражданин. Моментът на Обама и неговият президентски мандат могат да станат също толкова значими", смята Сандъл.

Джордж Буш напълно пропиля своя момент след 11 септември да мобилизира страната за драматично преобразувание. Това ни запрати в доста дълбока дупка. Тази дупка и ясната представа, че сме на дъното й, е това, което прави момента радикален и изисква радикално скъсване с обичайните практики при извънредна ситуация начело с Вашингтон.

Ето защо аз като гласоподавател се надявам, че Обама ще рискува. Но той трябва наистина да ръководи. Буш пое много рискове, но забрави каква е основната функция на лидерството - да управлява компетентно и да довежда нещата до край.

Президентът Обама трябва да реши с колко проблема може да се захване едновременно - социално подпомагане и имиграционна реформа? Национална здравноосигурителна система? Инфраструктура за възобновяеми източници на енергия? Национализация и преструктуриране на банковата система?

Какво ще направи - всичко или само едно от тези неща? Няколко веднага, а останалите по-късно? Прекалено рано е да се каже. В едно съм сигурен - кризисният момент не бива да се изпуска, не бива да се изпуска и чудесен политик с вродена ораторска дарба и рядкото умение да сплотява хората и нацията, особено младите, които са готови да се мобилизират и да служат.

Не е пресилено да се каже: фактът, че чернокож президент положи клетва, е радикално скъсване с нашето минало. Не е пресилено да се каже, че нашето бъдеще зависи от радикалното скъсване с настоящето. Както самият Обама каза от трибуната пред Капитолия:

"Времето, когато бяхме противници на промяната, защитавахме ограничени интереси и отлагахме неприятните решения, със сигурност отмина." Трябва да започнем да работим за страната си и за света по абсолютно нов начин. Времето изтича, няма по-труден план, няма по-високи залози, няма по-висока отплата.

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот