Първото българско Събрание е свикано през 766 г.

Автор: Иван Петрински, Герасим Петрински


Първото българско Събрание е свикано през 766 г. Коронацията на цар Петър Делян през 1040 г., рисунка на лист 215 в "История" на Йоан Скилица, ХIII в.

Почти половината от българските средновековни владетели се възкачват на престола след избори от войската, от народно Събрание или от Болярския съвет

 

 

Противно на ширещите се масово представи средновековните владетели, възкачили се на българския престол след избори, е значителен. От общо 51 действителни български средновековни владетели почти половината -

 

22-ма от тях са започнали царуването си

 

след като са били избрани от войската, от народно Събрание или от Болярския съвет през Второто българско царство.

 

Това най-вече са многобройните често сменящи се владетели през втората половина на VIII в. и до 803 г., и в размирното време от 1256 г. до 1331 г. За някои от владетелите от 756 г. до 803 г., за царете Самуил, Петър Делян, Петър Константин (1072), Петър Теодор, Мицо Асен, Константин Асен, Георги Тертер Стари, Тодор Светослав, Михаил Шишман или Иван Александър, възкачването им на българския престол чрез избори не подлежи на съмнение.

 

За други български владетели като Кормисош, Смилец или Иван Мицо Асен, не е напълно сигурно, че са дошли на власт чрез избор, но това предположение е по-вероятното, макар да е плод на тълкуване на изворите или на догадки все пак.

 

Първото сведение за свикването на Събрание е от 766 г. Поводът е неприятен - свалянето от власт на господаря Сабин (765-766). От изложението на летописеца Теофан може да бъде направен извод, че същото Събрание провежда избор за нов владетел, на престола е поставен за малко господарят Умор (юли-август 766).

 

Вярно е, че новоизбраният не се задържа твърде дълго на власт, едва 40 дни, но това не е наша работа в момента. Впрочем сред избираните български владетели успешните и откровено некадърните владетели са горе-долу поравно, та е невъзможно да бъде направен извод за ефикасността на тази процедура.

 

Изглежда че между 756 г. и 803 г., след прекъсването на натоварения с безспорен авторитет владетелски род Дуло и преди силното управление на Крумовия владетелски род, принципите на наследяване на българските владетели са били променени - преминало се към регламентиран избор на всеки следващ владетел.

 

Вероятно само така ще можем да обясним факта, че всички владетели в периода 756-803 г. са избирани или това може да се твърди с голяма доза сигурност.

 

Много ще е важно - при намирането на нови извори някой ден, да бъде изяснен характерът на споменатото от Теофан Изповедник Събрание (comventos в оригинала), което смъква владетели и провежда избор за нови между 756 г. и 803 г. Този въпрос не се подлага на обсъждане често - точно защото въпросният орган - у Теофан, е наистина само споменат веднъж без каквито и да било разяснения.

 

Не е съвсем ясно защо обичайният превод на това понятие в българската историческа книжнина звучи като "народен събор", но тук ще приемем формата да е в мъжки род (вж. и Ев. Софоклес, 1914), както е в латинския първообраз на думата - conventus, и с най-обичайното й значение на "събрание, съвет".

 

За жалост всичко, което може да се напише оттук нататък за състава и периодичността на свикванията на Събранието през втората половина на VIII в., ще е само в границите на предположенията. Възможно е този орган да е достатъчно разширен - дори с участието на цялата прабългарска аристокрация, както и с участието на славянската аристокрация, която със сигурност се включва дейно във вземането на военните решения в държавата.

 

Също толкова възможно е в comventos-а да участват само най-висшите представители на прабългарската и на славянската аристокрация. Все пак, по смисъла на византийските извори, в които е употребено това понятие, ще трябва да се насочим повече към разширения състав на Събранието, изглежда.

 

Изборът на владетелите във Византия

 

е нещо съвсем обичайно до 610 г. Възможно е точно тази практика да повлиява за въвеждането на изборност на българските владетели след 756 г.

 

През ранновизантийската епоха наследствеността на властта, нейното предаване вътре в семейството, е силно ограничена и никога не се легализира официално. Първият важен фактор при избор на владетел е войската, която има главната роля до края на IV в. и възкачването на император Теодосий I на цариградския престол.

 

След Теодосий II (408-450) изворите са категорични за нарасналата роля на Сената. Този орган дължи могъществото си не толкова на някаква регламентирана власт, колкото на икономическата и политическата сила на своите членове - поземлената аристокрация на Източната римска империя.

 

След 450 г. при липса на пряк мъжки наследник в зряла възраст изборът на нов държавен глава трябва да се потвърди задължително от това най-висше съсловие.

 

Средните и низшите слоеве в Цариград също имат свои обединения - димите, които възникват като запалянковски клубове около надбягванията с колесници. Важността на димите е толкова голяма, че техните началници се назначават от императора. Тези партии също в някои случаи имат роля при избора на следващия владетел.

 

Голямото персийско нашествие (602-629) и най-вече арабското нахлуване променят не само политическите граници на империята, но и механизмите за заемане на трона. Император Ираклий (610-641) създава първата истинска династия във Византия.

 

Би било любопитно да стане ясно някой ден къде точно е извършван изборът на българските средновековни владетели. За десетилетията на "изборния период" в историята на българската владетелска институция е ясно, че Събранието ще да се е събирало в някоя от укрепените владетелски резиденции в старата област Варна.

 

Точно тези аули опожарил Константин V през 764 г., но централната все още област на българската държава византийските летописци от това време наричат изопачено Чика по името на река Тича (днешната Камчия). Може би само изборът на кханасюбиги Крум е станал в Плиска. Разбира се, за този период не можем да предполагаме нарочна сграда, в която да е заседавало това Събрание.

 

Впрочем и в следващите векове изборът на владетел

 

често е на голо поле

 

особено когато е извършван от войската.

 

Изборът и провъзгласяването на Петър Делян (1040-1041) за български цар е под стените на Белград, както това се изисква от традицията.

 

Цар Петър Теодор (1185-1197) "поставил на главата си златна корона и обул на краката си червени сандали", по думите на летописеца Никита Хониат, т. е. бил провъзгласен за цар, несъмнено също на открито, може би още по време на освещаването на църквата "Св. Димитър".

 

Изборът на Петър Теодор може да се смята за избор на жителите на Търновград, събрани при църквата, т. е. на народен събор.

 

Избирането на владетелите от Второто българско царство ще да е ставало или в царския дворец на Царевец или в двора на някоя от големите търновски църкви. Може по традиция този избор да е извършван около все същата църква "Св. Димитър" например.

Вече предположихме веднъж, когато обсъждахме къде може да се е провел съборът, свикан от цар Борил (1207-1218), че такова общоприето знаково място за значителни събирания, включително и за избор на нов владетел, може да е била по-скоро църквата "Св. 40 мъченици" с просторния си двор, забиколен от каменни стени. Кой знае, сигурно все някога ще научим истината.

 

Извори

 

"Българите като въстанали, избили господарите си, които произхождали от [владетелския] род, и поставили мъж злонравен, на име Телец [(762-765)] ... Българите, като се възбунтували, убили Телец заедно с неговите войводи и поставили Сабин [(765-766) ... След като [господарят] Сабин проводил пратеници [в началото на 766 г.] право при императора [Константин V (741-775)] с искане за мир, българите свикали Събрание[то(?)] [гр. comventos от лат. conventus] и въстанали решително срещу Сабин. Станал бунт, Сабин избягал в крепостта Месемврия [днешния Несебър] и преминал към императора ... [Летописецът пропуска възкачването и управлението на Сабиновото протеже господаря Умор (юли-август 766 г.) и царуването на господаря Токту (766-767)] А българите си поставили друг господар на име Паган [(767-768)] ...

През тази година [777] избягал Телериг [(768-777)], господарят на българите, при императора [Лъв IV (775-780)] ..."

Из "Летописи" на Теофан Изповедник (ок. 680-718)

 

"Той [Петър Делян] разгласявал, че е син на Роман [цар Гаврил Радомир (1014-1015)], сина на [цар] Самуил [(997-1014)] ... и че води потеклото си от българите, които отскоро подложили врат под ярема и силно се стремели към свобода. И тъй като хората повярвали на думите му, убедително стъкмени, го провъзгласили за цар на България (от 1040 до 1041 г.) ..."

Из "История" на Йоан Скилица, ХI в.

 

"Но тъй като българският престол останал без законен наследник [след детронирането на цар Мицо Асен (1256-1257)], първенците [на България] се събрали на съвет и решили да приемат да ги управлява Константин [Асен (1257-1277)], синът на Тих. Но за да стане властта му подходяща и за да изглежда, че царува според наследственото право, изпратиха посолство при император Теодор [II Ласкарис (1254-1258) в Никея], за да даде голямата си дъщеря, която се наричаше Ирина, за съпруга на Тиховия син Константин и да се омъжи за него законно, понеже била внучка на предишния български цар Иван Асен [Велики (1218-1241)] и подхождала за подобно властване ..."

Из "История" на Георги Акрополит (ок. 1217-1282

 

От segabg.com

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот