Пуф

Автор: Димитри Иванов


Пуф

Умряха Бисер Киров, Николай Корабов, преди тях пианистът Константин Ганев - и се сетих за лаврите и аплодисментите, които Константин и Джулия жънеха не с модернистични изгъзици като "Брамс" с диджей и симфоничен оркестър

На дълга маса насядахме много хора, синът на Константин Ганев Митко се приближи и каза: Джимо, извинявай, но трябва ти да отидеш при баща ми, не той да идва, щото той е по-стар от теб.

Аз обичам да слушам Шопен, казах на Константин Ганев, че съм виждал посмъртна отливка от ръката на Шопен и че Шопен е имал много изящна ръка, докато Рахманинов, когото също харесвам, има ръка ...

- Ръката на Рахманинов е като лопата, засмя се Константин Ганев.

Поднесоха ни ордьовър с гъби. Константин Ганев завел на излет за гъби Святослав Рихтер, един от най-големите пианисти на ХХ век, когато гостувал в България.

- Ама аз все надолу ли да гледам, - казал Рихтер, гледал небето и не намирал гъби.

Константин Ганев през повечето от живота си гледаше японското небе, понеже работеше в Япония, а там, понеже от океана духа влажен вятър, небето не е синьо като нашето, а сивее.

Депутатите не са Рихтер, но също ще гледат небето. Бъдещата пленарна зала ще е под стъклен купол. Ще го плати народът. Но депутатите няма да лапат мухи, те ще се пазарят помежду си кому колко рушвет от сделките за нови изтребители и стражеви фрегати, които ще плати пак народът.

Миналия Димитровден Митко Ганев ми телефонира и каза: Нямаш само ти имен ден. Какво правиш?

Аз никога не отговарям с "Добре съм". Казвам точно каквото правя. Правя си чай. Или влизам вкъщи. Или излизам навън. Не влизам в тоалетната с мобифона, за да не давам сведения какво правя.

- Знаеш ли какво ще направим - каза Митко. - Ще излезем в морето с катамаран. Ти нали имаш капитанска книжка. Чу ли прогнозата на БАН? Какво ще кажеш?

- Че тия от БАН да отидат на логопед да се научат да казват "р". А новинарите от БНР да научат, че има композитор Прокофиев, не Прокопиев, че астрономите, не астролозите съобщиха за супер Луна, и че земетресението в Нова Зеландия не е 7.8 процента, а е степен 7.8 по скалата Рихтер.

- Сега какво правиш? - Паля свещи пред иконата на моя Свети Димитри Солунски. И си правя пуф.

В магазините за мебели табуретката без опора за гръбнака е пуф. Не е за безгръбначните политици, дето скачат от партия в партия. На село казвахме възгъзница. Логично. Това, на което си слагаш главата, е възглавница, онова, на което сядаш, е възгъзница. Сгъваш конски чул или стара черга и сядаш. Изпрах разнищеното чердже, което беше за изтривалка пред входната врата, и си направих пуф. Пуфът ми е между оджака с гърнето за боб чорба и тиквата.

Изхвърлих си телевизора, на неговото място си направих оджак. И мобифона ще го изхвърля; и той като телевизора е губивреме. Няма да бъда incommunicado, стига ми старият стационарен телефон.

На пуфа сложих каракулака на дядо ми Димитри кюмюрджията. Той карал с ветроходната си гемийка чували кюмюр (дървени въглища) за Цариград, стоварвал ги на кея, денем и нощем ги пазел с каракулака (ятагана), там много крадели. По острието има петна, не зная дали са от кръв.

Това, което зная, е, че синът му, вуйчо ми Иван, оставил годеницата си в Брюксел, леля ми Лили, и се върнал да се бие за България. Генерал Колев казал: "Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм благодарен на Русия, задето ни освободи. Но ... Вън казаците от Добруджа! Нашата българска земя!"

Тогава България имала по-голяма сухопътна армия от САЩ. Казаците били два и половина пъти повече, но вдъхновената българска конница ги сразила.

При челния сблъсък казашка сабя отнесла пръстчето на вуйчо Иван. Дреболия. Но после той се върнал да си го търси, понеже на пръстчето било годежното пръстенче, което леля Лили му дала. Върнал се в Брюксел без пръстче, но с пръстенчето и бяха заедно до края на живота си.

Генерал Колев първом искал да стане селски учител, но нямало място и го назначили писар. Кръстникът ми Спайч (поручик Димитър Списаревски) казваше: "Невоювалите генерали са плюнки с генералски лампази".

При "демокрацията" металният бюст на Спайч на гробищата не го счупиха крадци на метал, ако бяха крадци, щяха да вземат парчетата. Счупиха го натовските подгъзници.

Североатлантическият пакт (НАТО) беше подписан в Брюксел на 17 март 1948 година. Варшавският пакт беше подписан във Варшава на 14 май 1955 година като муден отговор на НАТО. Парадоксално, Варшавският изигра положителна роля. Гърция, Италия и Франция щяха да се комунизират; интервенцията на съветските танкове в Будапеща през 1956 година, после в Прага срина еврокомунизма. Левите европейски артисти и интелектуалци се отдръпнаха от диктата на Москва. Варшавският пакт беше разтурен, НАТО остана да безчинства. Изтърбуши с "умна бомба" (smart bomb) сградата на белградската телевизия, бомбардира мостовете, поръси Северозападна България с обеднен уран. Потроши много държави и остави нас да събираме парчетата; вкара неспасяем гол в европейската врата чрез наплив на пришълци.

Предизвикан да отговори, дали е мъж, летецът генерал Радев отговори: "Едва ли има нужда да се проверява", и журналистките се изкикотиха. Но проверка ще има. Не дали той може да прави фигурата кобра. Ще е мъж, ако изпъди НАТО от България, както кавалеристът генерал Колев изпъдил казаците. Радев е школуван в САЩ, където фукльовците се фукат "I pee standing up" (Аз пикая прав). Радев няма да е мъж, ще го е страх да пикае накриво пред Вашингтон, да разплаче г-жа Цачева, the YESwoman - ДАшната г-жа Кунева и Соломон Паси, който не плаче от люти чушки, но като maestro maestroso се разплака от умиление, когато ни приеха в НАТО. Какво ще стане, един Бог знае. И Плевнелиев, защото е бил ирландска пастирка в предишен живот и продавач на хороскопи в настоящия. Той е ноторна възгъзница.

Ей, мили колежки. Ще ви се карам. Нито като Валерия Велева разточихте баница на Бойко Борисов, когато победи, нито като Илиана Беновска подарихте ябълка на ген. Радев, когато той победи. Пък аз само на компютъра си имам една ябълка, и то нахапана. Сега да не поправите ноторна възгъзница на моторна възглавница.

Социолози, политолози: вашите предизборни прогнози за САЩ и за България не изгърмяха, а спихнаха като плондир с едно "пуф!". Not with a Bang but a whimper, както казваха за Варшавския договор. Но това са думи на поета T.S. Eliot за договорите (Версайския, Ньойския, който наказа България за нейните бойни победи) и предизвикаха Втората световна война. Не плачете за вашите атлантически ценности, България е междуконтинентална, не е трансатлантическа. Много е преживяла, и вашата "демокрация" ще преживее.

Българските учени протестираха за ниските си заплати (нали банкери като С. Дянков казаха, че те трябвало да се издържат от продаваем научен продукт). Пък аз протестирам, че в речниците на БАН я няма думата възгъзница. Че БАН бъка от учени, които, за да покажат, че са учени, сложиха в учебника за седми клас понятието "глаголна температура на текста" (по-въздействащ е текстът, съдържащ повече глаголи). Ако се водиш по акъла на професор Янакиев, понеже са безглаголни, стиховете на Яворов "Леле, моя сабя халосия!/ Море люта одринска ракия" и началото на "Арменци" не са вълнуващи.

Нашият селски даскал Навин Матеев, за разлика от такива професори, знаеше какво е възгъзница, щото чиновете не достигаха, бяхме нагъчкани в една стая 74 деца от Катуница и Караджово; той знаеше, че в час скришом играем на морски шах и на бесилка, защото бяхме непослушни, каквито са всички деца, каквито сте били и вие. Той каза простичко: "Един, телеграфист като Яворов, пишел на морзов апарат без препинателни знаци и главни букви. Друг човек го осъдили на смърт, после го помилвали. Заповедта "Да се помилва, не да се обеси" била разбрана "Да се помилва не, да се обеси. Човекът го обесили заради една запетайка".

Неправописните ес-ем-еси на "методиевица" са изгъзици, българските натовци са дупедавци. НАТО трябва да умре.

По в-к Сега

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот