Провалът е успех - как работи американското разузнаване на XXI век

Автор: Том Енгелхард, Оpen Democracy (1 коментар)


Провалът е успех - как работи американското разузнаване на XXI век

В САЩ съществуват 17 дублиращи се разузнавания, които произвеждат предимно неуспехи, постоянно са изненадвани от глобалните заплахи и струват 68 млрд. долара годишно

Какви са шансовете за успех? Всяка година харчите 68 милиарда долара за цял лабиринт от 17 водещи разузнавателни ведомства. За тях са построени великолепни щабквартири, като по този начин се създава глобална държава за масово следене.

Вие се занимавате с подслушването на своите граждани и събирате огромно количество данни за техните разговори. Вашите сътрудници дори се превръщат в аватари и проникват във видеоигри, за да не прояви нито един американец склонност към злодеяния по време на някоя игра. Вие също така събирате информация за посещенията в различни порносайтове на даден обект, за да може някога в бъдеще да го изнудвате.

Вие разпространявате голи снимки на различни хора, за да ... ами просто заради похотливи страсти. Вашите сътрудници използват някои аспекти на създадената от вас система за следене на бивши любовници и вътре във вашия тайнствен свят този акт на шпионското изкуство дори придобива собствено име - LOVEINT(любовно разузнаване).

Вие подслушвате чуждестранни ръководители и политици по целия свят. Вие въвличате в работата си стотици хиляди близки на вас сътрудници на различни корпорации, като по този начин създавате мускулната сила на разузнавателно-корпоративния комплекс.

Вие хаквате центровете на големите интернет организации, за да събирате данните за потребителите. Вие създавате нови подразделения вътре в подразделенията, като в същото време постоянно се разширяват тайните военни и разузнавателни екипи вътре в самата армия (те действат отделно от споменатите 17 разузнавания). Вашите ръководители лъжат Конгреса на САЩ и американския народ, без да ги мъчи съвестта и съмнения. Вашите действия се разглеждат от специални тайни съдилища, които изслушват само вашата версия за събитията и винаги ви оправдават. При това техните решения и дейности са толкова засекретени, че американците не могат да узнаят нищо за тях.

Вие прилагате неимоверни усилия за това информацията за вашата общност и произвежданите от вас милиони документи да не станат достояние на обществото. Вие дори имате юридически възможности да затваряте устата на американските организации и граждани, които могат да се изказват по теми, които са ви неприятни (при това те дори не могат да кажат, че им затварят устата). Вие, без всякакво съмнение, шпионирате конгресмените, като хаквате и техните компютърни системи.

А ако някои разобличители от вашите среди се опитат да бият тревога и да разкажат нещо забранено от вашите действия на американската публика, то вие ще го преследвате, все едно е някакъв шпионин от чужда държава (в определен смисъл това си е така, тъй като вие се занимавате с американския народ като с население на чужда държава). Вие правите всичко възможно, за да им опропастите живота, а ако случайно се измъкне от вашите лапи в Америка, то вие ще го преследвате дори и в най-затънтените места на нашата планета.

А що се касае до вашите висши ръководители, когато им идва времето да си ходят, те попадат на високоплатени места в огледалните разузнавателно-корпоративни комплекси.

Какво не знаеха те

Представете си света на американската разузнавателна общност като почти идеална затворена система и рядката за Вашингтон история на успеха през XXI век. В столицата, която е разкъсвана на части от остри политически разногласия, почти всички са съгласни с абсолютната, тотална и пределно важна роля на тази общност и това, което решава нейното ръководство в името на спокойствието и сигурността на страната. Да, всичко, което правите, е в името на националната сигурност и спокойствието на американците.

Вие се хвалите, че не е имало "втори 11 септември" и че сте предотвратили голям брой терористични планове за атаки срещу САЩ, като 54 от тях са били разкрити благодарение на подслушани телефонни разговори и разкрити електронни писма на американци, които събира Агенцията за национална сигурност (АНС). Но се оказа, че назначената от президента Барак Обама комисия от авторитетни специалисти, които имат всички разрешения и допуск до класифицирана информация, откри, че нито едно от тези твърдения не е достоверно.

Както и да е, докато доларите на данъкоплатците продължават да ви пълнят джобовете, нито един от вас не сметна за проблем това, че в нашата страна няма 17 подобни могъщи ведомства за решителна борба с примерно 400 000 загинали от огнестрелни оръжия в САЩ след 11 септември 2001 г. Или 17 взаимосвързани агенции, които да осигурят сигурността на пътищата, където след тази дата са загинали над 450 000 души (беше изчислено, че един американец има 1904 повече шансове да загине на пътя в САЩ, отколкото при терористичен акт).

Вместо това всички пари и усилия се насочват за предотвратяването на микроскопични количества терористични заговори, част от които измислени от платени източници на ФБР. Това е впечатляващо достижение, особено ако се замислим над един недостатък: никога толкова хора не са имали достъп до толкова голямо количество информации за нашия свят и никога ние не сме били толкова неподготвени за случващото в него. По всичко личи, че различните разузнавания почти винаги изостават от събитията и редовно са изненадани от случващото се.

Те имат една-единствена реална успешна акция след 11 септември (тази дата може да се смята за първородния грях на разузнаването, което не успя да предотврати атентатите в САЩ) - това е проследяването и унищожаването на Осама бин Ладен, след което Холивуд по стара традиция веднага засне филм за това. Към това време обаче Осама вече се беше превърнал в безсилна и номинална ръководна фигура, легенда на джихадизма и нищо повече. Тази операция стана единственият очевиден тримуф за всичките тези години.

А във всичко друго, ако се съди по събитията от Арабската пролет в Египет, катастрофата в Сирия и кризата в Украйна, американското разузнаване постоянно закъснява със своята реакция, често греши в своите оценки, но най-вече е направо изненадано от хода на събитията. В резултат на това администрацията на Обама като че ли се намира в състоянието на

непрестанно изумление

по повод случващото се по света. Да оставим настрана провала на разузнаването във връзка с гибелта на американския посланик в Бенгази и да попитаме дали разузнаването е предупреждавало президента Барак Обама за Либия, още преди той да се намеси през 2011 г. и да помогне за свалянето на либийския диктатор Муамар Кадафи?

Ние знаем следното - на Обама му бе казано, че ако силите на Кадафи стигнат до Бенгази, там ще се случи кървава баня или направо геноцид. Дали обаче докладчикът от разузнаването можеше да предвиди тогава, че по-късно в Либия ще настъпи разделяне на обществото, активизация на ислямските бойци (както и навсякъде в региона) и ще започне хаос? Най-вероятно не, макар че сега се вижда катастрофата както в Либия, така и в други големи региони на Африка.

Но нека за момент се насочим към един пресен пример. Става дума за събитията, които наскоро приковаха вниманието на администрацията на Барак Обама и я набъркаха в трета иракска война, което предизвика истинска истерия във Вашингтон. През юни най-успешната в историята терористична организация показа своята истинска същност в Сирия и Ирак, като започна активно да набира джихадисти от целия Близък изток и Африка, както и извън техните предели. "Ислямска държава", за която доскоро се смяташе, че е клон на "Ал Кайда" в Ирак, се роди в резултат на американската окупация на тази страна.

Тази нова организация в сърцето на Близкия изток създаде своя минидържава, която нарече халифат. Част от тяхната територия се намира в страна, където САЩ държаха свои войски в продължение на осем години и би трябвало да имат безброй източници на информация, която да им бъде подавана от армия агенти от всички видове. Но когато "Ислямска държава" започна своята офанзива това лято в Северен Ирак,

в ЦРУ от изумление изплезиха език

По всичко личи, че различните видове американски разузнавания не успяха да предвидят бързото израстване и разпространяване на тази групировки. Те все пак знаеха някои неща за слабата иракска армия, но можеше ли някой да си представи, че тази армия, която бе създадена, платена и обучена от американците, ще се разпадне за няколко дни? Никой не можа да предвиди, че иракските офицери буквално ще изоставят своите войници, които, на свой ред, ще захвърлят униформите си и ще избягат от големите градове в Северен Ирак.

Нещо повече, те дори изоставиха цялата си скъпа американска военна техника на бойците от ИД, които все още не могат да се нарадват на този подарък.

Разузнавателните служби в САЩ дори не могат да изяснят поне приблизителния брой на тези екстремисти. Отчасти заради факта, че ислямистите използват куриери да предават своите съобщения, а не мобилни връзки и електронни съобщения. Оказа се, че ЦРУ и останалите агенции не знаеха почти нещо за тази организация, нейните лидери, цели и численост, докато не плениха през юни важен представител на "Ислямска държава". Тогава се оказа, че голяма част от ръководството на ИД навремето се е намирала в американския военен затвор Камп Бука.

За да се разбере колко неподготвени се оказаха 17 разузнавателни ведомства на САЩ, които неефективно похарчиха 68 милиарда долара, е достатъчно да се чуят коментарите на учудените високопоставени чиновници от администрацията в Белия дом.

Некачествените разузнавателни данни като начин на действие

В определена степен невероятните разкрития на Едуард Сноудън по отношение на АНС може би силно измениха нашето отношение към американското разузнаване. Все пак основният въпрос не трябва да е насочен само към това кого са подслушвали те и откъде са събирали своята информация. Трябва да се разбере какво всъщност са установили? Какво са извлекли от планината с информация, от милиардите компютърни битове разузнавателни данни, които всеки месец се събират в отделни страни (14 милиарда в Иран, 13.5 милиарда в Пакистан, 12.7 милиарда в Йордания и т.н.)?

Отговорът сам подсказва, че заради умопомрачителното количество организации, които се занимават с разузнаване в Америка, заради огромния обем данни, които се събират, те просто потънаха в блатото от информация и сега страдат от колективна слепота, като не могат да разберат как точно функционира нашият свят. В този смисъл създадената и модернизирана след 11 септември система ни се струва безполезна, а отделените огромни финансови средства за нея са били изхарчени напразно. Това, на свой ред, означава, че ние, непосветените хора, трябва с подозрение да гледаме на последните оценки за нови страшилища, като терористичната организация "Хорасан", които напоследък постоянно бълват американските медии и

рисуват кошмарни картини

за унищожаването на Америка.

Ако се оценява ефективността на работата на разузнаванията в САЩ след 11 септември по корпоративен модел, не е трудно да си представим, че най-малко 15 ведомства и подразделения от тях трябва просто да се ликвидират, а в останалите две трябва да се съкрати персоналът. Ако републиканците в Конгреса бяха открили такива нередности и провали в работата на гражданските ведомства на САЩ, щяха да ги погнат с брадва.

Имаме подозрение, че държавата може да разбере много повече за нашия свят, като отдели скромна сума за работа на неголеми групи умни и проницателни наблюдатели, които работят само с открити източници на информация. За жълти стотинки тези хора, без всякакво съмнение, биха могли да предоставят много по-реална картина за функционирането на нашия свят и опасностите, които заплашват американците. Но ние никога няма да разберем дали би могло да е така. Колкото и умни аналитици, разузнавачи и агенти да съществуват сега в лабиринтите на американските мрежи за следене и шпионаж, те най-вероятно ще си останат там, а системата и по-нататък ще бълва огромни количества некачествени разузнавателни данни.

Безусловно лабиринтът от 17 дублиращи се едно друго, военизирани, дълбоко засекретени ведомства, които правят едно и също, е готова рецепта за пагубно безумие.

За това не е учудващо, че за тези години американската разузнавателна общност все повече прилича на армията на САЩ, която след 11 септември 2001 г. не е спечелила нито една война и не е изпълнила изцяло поставените пред нея задачи, за което е предназначена. От друга страна, всичко казано досега свидетелства за това, че целта на разузнаването е преди всичко да демонстрира "успешна" разузнавателна дейност, благодарение на което Белият дом да е една крачка пред другите по света. Но какво става, когато тази система се опира на неуспехи и провали?

Сигурно всички тези, дублиращи се едно друго ведомства могат да бъдат представени като дяволската умна "машина на Руб Голдберг" (устройство, което изпълнява много прости действия по извънредно сложен начин), която действа на принципа, че неуспехът - това е най-великото постижение. В края на краищата в нашата сегашна система

всеки провал

на разузнаването е само поредното напомняне, че на нас ни трябват по-надеждна система за сигурност, повече сили и средства за следене, повече шпиони и безпилотни самолети. Тоест ти ще получиш пари само ако и по-нататък произвеждаш само неуспехи.

Имайте предвид, че версията на сегашното американско разузнаване на XXI век започна с катастрофален провал, тъй като значителна част от информацията за похитителите на отвлечените самолети на 11 септември и самите данни за този акт или бяха просто игнорирани, или се бяха изгубили в този лабиринт от разузнавания.

Разбира се, този грандиозен провал доведе до колосална, дори взривоопасна експанзия на разузнаването в цялата история на човечеството (нито един от ръководителите на спецслужбите в САЩ не бе изпратен в оставка, нито понижен или още повече наказан за 11 септември, а много от тях дори по-късно получиха награди и повишения).

Каквито и грешки и провали да допускаха тези хора, те постигнаха забележителни успехи по отношение на финансиране, пълномощия, власт, секретност, кариера и оцеляване. Разбира се, вие можете да кажете, че да се разузнае и разбере нашият свят е много трудно и че бъдещето е пълно с изненади - това е тази територия, която не може да бъде окупирана от никоя страна, от нито една армия, нито едно разузнаване, каквито и суми да изхарчи за това. Неспособността да се предскажат очертанията на една нова земя е нормалното състояние по време на едно пътешествие.

Но аз все пак имам един въпрос: С каква именно цел ние поддържаме 17 ведомства по събирането на разузнавателни данни, при което харчим за тях 68 милиарда долара годишно?

По в-к Сега

 

Коментари

Наскоро руснаците отчетоха, че дават над 3,2 трилиона(!?) рубли за въоръжаване, това е равно на 3200 милиарда рубли! Доларът къмто рублата сега върви 1:40 - един долар се продава за 40 рубли, значи че като разделим горните 3200 на 40, се получава 80 млрд долара, айде нека са към 90 млрд, грубо сметнато.А в статията се казва, че само за разузнаване САЩ наливат 68 млрд долара! Ето едно интересно съотношение, какви луди пари дават американците за следене, подслушване, и т.н. по целия свят, не само в Америка... Пак, по други изчисления, съотношението на Русия къмто САЩ за въоръжаване е 1:8 или 9. Луда работа!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот