Професоре, да изтичам ли за една водка?

Автор: Валери Найденов (1 коментар)


Професоре, да изтичам ли за една водка?

Кой е морално прав - дали пийналите “леви” професори, или бдителните студенти? Не знам и не искам да знам! Общественият ни морал вече е такава проститутка, че не трябва да се пипа без три ката ръкавици и противогаз.

Другояче стои въпросът със законите. Правото е формална наука, нали така? То би трябвало да ни каже кой е по-виновен. Но тъй като юристите си траят, налага се аз да танцувам с Темида.

 

Първи казус - преподавателите са нарушили университетска разпоредба. Но както е известно, този грях е стотици пъти по-дребен от това да прекрачиш истински закон. Подобни правилници има във всички учреждения и навсякъде те се нарушават от всекиго.

 

Професорският адвокат би казал - който от уважаемите съдебни заседатели никога не е пил на работното място, нека си вдигне ръката. Или както казва Спасителят “Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък.” (Моята ръка е в джоба.)

 

Защитникът би могъл да приведе и една от 10-те Божи заповеди: “Почитай баща си и майка си, за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.” Днес можем да добавим и нашите духовни бащи, професорите. И освен това те имат гранитен аргумент – в кръчмите е забранено пушенето. Къде да идат тогава?

 

Прокурорът обаче може да изтъкне, че пушенето е забранено и в университета. И още - “земята, която Господ твой ти дава”, ние вече я продадохме на чуждоземци, с което и почитта към родителите минава на заден план. Да не говорим за професорите. Те се навъдиха толкова много, че ако ги приемем за духовни бащи, значи духовната ни майка е била изключително лека жена.

 

А и по време на преход ние не тачим тези, които ни учат. Сега тачим тези, които ни отучват (от комунизма). Има логика, нали така?

 

Втори казус – студентите снимали професорите със скрита камера. Лошо, ще каже прокурорът. В българската конституция, чл. 32, ал. 2, пише: “Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.”

 

Това е много по-сериозно от една учрежденска разпоредба. Нали само преди две години заради този член се искаше импийчмънт на президента? Но пък от друга страна, би казал адвокатът, студентите се борят за нов обществен договор, така че нищо не дължат на старата конституция. Тя и без това е само туристическа листовка.

 

Трети казус - след като са заснели видеото, студентите са го обработили художествено - т.е. те са го монтирали по холивудски, озвучили и доразвили с надписи, които отиват далеч отвъд истинската случка. Отделно, че не са платили авторски права за музиката. И след това са го разпространили чрез интернет. В случая явно са нарушили чл. 137 от Наказателния кодекс, където изрично пише:

 

“Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.”

 

Но пък от друга страна, би казал адвокатът, дали в тази откачена университетска обстановка да се накъркаш, е позорно обстоятелство? Не е ли по-скоро едно типично будителско обстоятелство? В подобно време Ботев (също комунист) е написал: “Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя туй, що, глупци, вий не знайте, позор ли е или слава!”

 

Но както и да го гледаме, групата бдителни студенти е нарушила както Основния закон, така и Наказателния кодекс. Докато професорите са нарушили една университетска разпоредба, която по принцип не се спазва. Все едно да сравняваме слон с мишка. Така най-грубо стоят нещата юридически. Но хайде да видим как те стоят чисто икономически.

 

В момента очевидно в България има свръхпроизводство на висшисти. Когато аз следвах, студентите в страната бяха около 50 000. Днес са 250 000. Но по мое време държавата имаше огромна нужда от нови и нови специалисти – постоянно изникваха заводи и цели нови отрасли, приложни институти, лаборатории, да не говорим за атомните централи. А и АОНСУ растеше като гъба след дъжд. Днес не останаха нито заводи, нито лаборатории, а АОНСУ стана на НБУ, ковачницата на антикомунисти.

 

В държавното управление според мен няма нужда от нито един висшист, ако не броим ведомствените лекари. Доказателство – калинките и министрите. Ако имат диплома, тя е за нищо друго.

 

Замислете се какви огромни пари са това. Само разходите на Софийския университет са към 80 милиона лева годишно. Над 4 хиляди лева на студент. Колко плащат самите студенти? По 300 – 400 лева на семестър.

 

И какво правят, след като вземат дипломата? Купон, паспорт и - дим да ме няма! Има някакъв уникален български парадокс в цялата схема. Хем ние сме най-бедните, хем ние плащаме за лекарите и инженерите на най-богатите. Хем държавата се управлява от ултрадесни неолиберали, които облагат мизерията със същия данък, с какъвто и олигархията. Хем студентите ни още живеят в комунизма и безплатния обяд. И макар че са още в комунизма, те искат да прогонят комунистите от властта. Пълна бъркотия.

 

Казват, че окупаторите работели за “кръга Капитал”. Няма лошо. Дайте им каквото търсят – истински капитализъм. Ако студентите плащат по 5000 лева на година, хващам се на бас, че още утре броят им ще се свие до 50000 за цялата държава.

 

И веднага българският студент ще заобича “левия” професор повече от баща си. Ако го завари да кърка в някой аудитория, ще го погледне възхитено и мило ще попита:

 

- Скъпи господин професоре, дали да не изтичам до денонощния за още една руска водка? 

 

 

По в-к 24 часа

 

Коментари
2013-12-09 10:52:09 От: Браво!

само така - объркването трябва да минава

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот