Проф. Ваня Лозанова: Имаме все по-малко сили и време да общуваме с рода

Ваня Лозанова е професор, доктор по изкуствознание, специалист по тракология. Работи в Центъра по тракология „Проф. Александър Фол” към БАН. Автор е на книги, монографии и статии.

Общо взето през епохата на социализма,  успяхме да профанираме всички религиозни традиции. Но бихме могли да говорим не толкова за комерсиализиране, колкото ми се струва, че онова, което влезе като политическа чалга, сега много по-дълбоко се трансформира в една духовна чалга. Но това дълбоко ни лишава от възможността за по-дълбоки преживявания.

Отминалият Великден е един празник, предназначен да се общува с всички близки. Това е един момент, след изчерпването на т.нар. мръсни дни, в който именно първия ден от Великден – неделя, се отварят вратите на отвъдното, и тогава можем да общуваме с нашите мъртви прародители, с нашите близки, които вече са отишли в едно друго измерение.

Неслучайно, едно от първите ритуални действия, които би трябвало да се направят на Великден, е посещаването на гроба на мъртвите, оставянето на яйцата на гроба на мъртвите, защото трябва да повярваме в тяхното възкресение, в безсмъртието на душата и във възможността един ден да бъдем отново заедно с тях.

След това връщането у дома и слагането на трапезата, на която пак се отделя изключително голямо значение на мъртвите, като се поставя и яйце, и парче от великденския козунак, и парче от великденските храни на специално място, предназначено за тези мъртви наши предци и близки.

 Но вече е налице една съвременна естествена модерна тенденция – големите родови общности да се разпадат, да се редуцират до едно малко семейство. А когато децата пораснат и имат собствено семейство, те също се отделят за собствения си живот.

И така общностните родови единици в нашето съвременно общество стават все по-мънички и все по-мънички. Като че ли имаме все по-малко сили и време да общуваме с рода и това до голяма степен предопределя и характера на нашите празници и нежеланието да си общуваме с близките.

Все повече хора пътуват за Великденските празници извън родния град или в чужбина, като на много от тях мотивът е, че искат да избягнат роднинското събиране, и дори неизбежните конфликти...

Да, родовите връзки нямат силата, която са имали в по-стари времена. Но и голяма част от населението на България се концентрира в града, и особено в София и като че ли празниците, или по-скоро неработните дни, са удобен момент да се избяга от действителността, да се потърси малко уединение в природата, поне желанието да подишаш чист въздух, да се раздвижиш.

А сега е и много красив момент в природата, всичко е разцъфтяло, и е създадена една много въодушевяваща атмосфера. Точно това е смисълът на Великден – да попадне в момента на възраждане на природата и да ни даде илюзията поне, ако не вярата, че бихме могли да повярваме в безсмъртието на човешката душа, а защо не и във Възкресението на тялото му.

Но ако се вгледаме в традициите на съседските народи, ще  отбележим други закономерности. Например, гръцкото общество е много по-патриархално, много по-архаично в това отношение. Там родовите връзки не са така разпаднати, като при нас, въпреки че и там има едно голямо концентриране на 5-6 милиона души в Атина, а и огромна диаспора на гръцка емиграция в цял свят, и въпреки всичко, при гърците е почти закон на Великден, където и да са, да се приберат у дома, да се видят със своите близки.

 И там много се акцентира на кулинарните моменти, но нека да не забравяме, че ритуалното приготвяне на храната за празника, има много дълбоки корени в древността. Това е било част от жертвоприношението, от всички ритуали на пречистването и вкусването на тази ритуална храна, и разбира се, буйното веселие, което следва, след като се извършват тези ритуали. Това, което ми е направило впечатление при начина на празнуване на гърците е, че те не наблягат чак толкова на алкохола, много повече наблягат на собственото си въодушевление.

Разбира се, в това отношение, много добър стимулатор са песните, танците. Що се отнася до другите славянски народи, не съм толкова добре запозната, но по принцип в цял свят, включително и при католиците, традиция е това връщане у дома, общуването с най-близките. Въпреки че във всяко модерно, индустриално общество, голямата родова общност е редуцирана в малкото семейство.

Аз си мисля, че това не идва от отчуждението. Може би това са естествени цивилизационни процеси, които ни отдалечават от архаичния патриархален модел, който до голяма степен е бил предопределен и от начина на живот, от бита.

Вчера пътувах в страната, бях в Средногорието. Минавайки през гр. Раковски ( там се пази католическата, униатската традиция - б.р), ми направиха впечатление цели комплекси от къщи, оградени от обща ограда. Множеството къщички са оградени в едно самостоятелно кварталче. Което значи, че тези хора продължават да живеят като в една голяма родова общност. Начинът на живот се открояваше чрез това ограждане на техните къщи в едно цяло, което много ме удиви.  Всеки друг българин ще  се постарае къщичката му да е уединена и  отдалечена, за да има свой собствен живот, а в този квартал на Раковски все още желаят, да бъдат една общност. Значи тези връзки не са съвсем нарушени, дори в днешната българска действителност.

 Празниците, имат и магически значения, ритуали, които трябва да осигурят здравето, да изчистят ъглите от зли сили, полазили ни във времето на мръсните дни. Особено любим елемент е било люлеенето, събирането на младите хора, тогава не е имало дискотеки. Люлеенето на люлката е един обичай, който започва от Великден и продължава до Гергьовден и е част от тия любовни магии, предназначени за луди-млади, за да намерят най-подходящия избраник на сърцето си. Сега се започват и тези ритуали, които ще ни помогнат да преминем в новия период от живота си.

Дали след 50 години тези традиции ще се забравят, били те религиозни, или сраснати с бита?  Не ми се иска, не вярвам, че ye отминат по реда си. Традицията има и такъв механизъм на функциониране -оказва се необикновено жилава, устойчива. А има и своеобразни институции, които поддържат тази традиция. Както усилията на хората, посветили се на изучаването на българския фолклор, етнография, така и в лицето на църквата, която не би отстъпила своите позиции.

Ужасно е, когато още на Разпети петък се чуват песни, хвърлят се фойерверки, празнува се още в този ден. Не е приятна и гледката на подпийналите пред църквата, които пристигат с бутилки.

Затова тук усилията на интелигенцията и духовенството трябва да са насочени към това, да се дава възможност на хората да усетят драматичните изживявания на Спасителя, които ни изпълват с човечност, любов. Защото не бива да забравяме, че Христос идва на този свят именно, за да проповядва любов.

По  “Всеки Ден”, Валерия Йонкова, със съкращения  -  С. М.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.org//prof__vania_lozanova:_imame_vse_po_malko_sili_i_vreme_da_obshtuvame_s_roda-h-478.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот