Проф. Трендафил Митев: Нацията ни е в политически колапс

Автор: Крум Михайлов


Проф. Трендафил Митев: Нацията ни е в политически колапс

Председателят на Македонския научен институт смята, че е повече от задължително да се формулира „консенсусна доктрина“ за патриотизма в българското общество

Историкът проф. Трендафил Митев е преподавател по политология в УНСС и председател на Македонския научен институт. Сред научните му трудове са монографиите „Македоно-българският Централен комитет в САЩ (1918-1919)“, „Българската емиграция в Америка и борбите за освобождението на Македония“, „Документи за Македония на българската емиграция в САЩ, Канада и Австралия (1900-1945)“ и др.

 

- Професор Митев, в едно от най-новите си изследвания констатирате „прогресиращо изтощаване на родолюбието“ сред българското общество. Но това не е ли от болестите на модерния свят?

- Днес повечето млади българи, които напускат родината си, декларират, че „никога няма да се завърнат“! Това означава, че не виждат вече в България възможности за личното си развитие и семейно планиране. Те не вярват, че е възможна промяна на ситуацията, не виждат кой, как и кога би могъл да я извърши.

 

- Как тълкувате това тяхно отношение?

- Тези млади хора са загубили доверие в държавнотворческите възможности на днешния български политически елит. Те не вярват, че вече четвърт век някой в България мисли за народа. Следователно не са убедени, че и държавата им има перспектива за развитие в модерния свят. А щом младежта мисли така, тази нация вече преживява политически колапс. В нея липсват градивна енергия и идеи за постмодерен напредък.

С голяма болка казвам това, но именно опасността България да се превърне в първата „самоликвидирала се държава“ ме кара да отговоря по този остър начин.

 

- Дори много остър. Но не виждате ли все пак изход, възможни решения?

- Повече от задължително е да се формулира „консенсусна доктрина“ за патриотизма в българското общество. Цивилизованите народи разработват единни национални програми за икономическо развитие, културен напредък и родолюбиво възпитание на младите; това им гарантира бъдеще като нации и държави. Тяхното изпълнение се следва от всяка политическа партия на власт независимо от нейната идеологическа разцветка.

Българското общество обаче има още един проблем. Наблюдавайки упадъка на нашата държавност през последните десетилетия, определени външни сили инфилтрираха всевъзможни цивилизационни недоразумения в духовното ни пространство. Те съчиняват теории за някакви несъществуващи „нови нации“ в границите ни; преувеличават етнодемографски конфликти; клеветят България пред външния свят и т.н. Всичко това усложнява патриотичната работа на отговорните учени и здравомислещите хора в отечеството ни.

 

- А как ще коментирате доста разпространения афоризъм „Обичам родината, но мразя държавата“?

- Предполагам, че го споделят хора, отвратени от липсата на морал сред политическата класа. Отвратени са от алчността, безскрупулността, наглостта, безсрамието и примитивизма на онези, които разграбиха народното богатство и газят всичко по пътя си, за да се превърнат в елемент на тази политическа машина, която управлява прелестната ни земя - машината, наречена държава.

Ненавиждат държавата неслучайно. Защото са виждали в управлението на тази държава всевъзможни недоразумения, хора, които не са учили задължителните политически, икономически и управленски науки, необходими като азбука за работата във властта. Няма как тези „случайни люде“ да предадат чар на държавата ни, така че тя да бъде обичана.

 

- Какво могат да кажат нашите учени на такива „случайни люде“?

- Първо, на елита на великите сили трябва да се припомня често, че някои от най-важните причини, поради които Балканите са по-изостанала зона на Европа, се коренят и в политиката, която същите тези велики сили са провеждали тук.

Второ, че половинхилядолетното господство на Османската империя тук е създало по-друга социално-класова структура, етнодемографски реалности и народопсихологически особености.

 

Те трябва да се имат предвид задължително, преди да се критикуват някои специфики в нашата политика.

 

- Някой би възразил против честото споменаване на исторически обстоятелства...

- Те са свързани и със съвременните, към които минавам сега. Третото е, че особено на държавите членки на ЕС трябва да се припомня, че те не наложиха най-добрите условия, при които България бе приета за член на съюза. И ако държавата ни днес се сблъсква с безработица и недостиг на средства, тази реалност е следствие и от нашия статут като членове на ЕС.

Четвърто, добре е да не се забравя, че нито един „европейски проект“ няма да успее в тази зона на света, ако не е съобразен със стратегическите интереси преди всичко на Европа, а не на извъневропейските геополитически фактори. И не на последно място, проектите, свързани с нашия регион, трябва да създават условия за едно по-добро бъдеще, т.е. да се елиминират последиците от всичко онова, което изброих дотук.

 

- Ако такова положително развитие настъпи, ще се стигне ли до ново Възраждане?

- Ново Българско възраждане е възможно само като резултат от една съзнателно и всестранно разработена политическа доктрина, чиито елементи се реализират стриктно като реални политически продукти днес и в близката перспектива. Независимо коя политическа сила е на власт.

Главният резултат на това възраждане трябва да бъде превръщането на България във високоразвита модерна държава, където народът е мотивиран доброволно да остане в родните си огнища. И там да има възможност да създава и получава всичко онова, което съвремието ни определя като висок жизнен и духовен стандарт. Подобен резултат ще издигне авторитета на държавата България. И тогава и самочувствието, и публично афишираната численост, и поведението на българите и извън страната, по-специално в Република Македония, ще придобият съвсем други измерения.

 

- Тези измерения ще ни доближат ли до формулата „Един народ в две държави“?

- На този етап това не е реалистичната перспектива. Първо, понеже идеята „две държави, доминирани от българския народ“, е на основния представител на българите във Вардарска Македония - ВМРО. Тя е разработена след края на Първата световна война. Тогава, когато става ясно, че Великите сили и балканските национализми няма да допуснат лесно създаването на голяма и силна българска държава в центъра на Балканите.

На второ място, в границите на Република Македония вече е налят много антибългаризъм, който прави невъзможно прилагането на други политически формули в близка перспектива. Трето съображение - световният опит. Германия и Австрия са класически пример за възможността две държави, доминирани от една националност, да поддържат и развиват отлични добросъседски отношения.

Засега главното е - макар и в границите на две държави, да се съхрани българският етнически компонент. Да оцелее българинът и в Рeпублика Македония! А в следващите векове - да му мислят нашите наследници. 

 

 

По в-к Преса

 

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот