Проф. Стефан Брезински: ПовЕрвахме – е, и какво от това

 (1 коментар)


Проф. Стефан Брезински: ПовЕрвахме – е, и какво от това

Свидетели сме как преди няколко години почти всички медии подеха един израз и го разпъваха на кръст: „Вервайте ми!”

 

Този, който го произнесе, явно възстановяваше софийския си изговор от детски езикови спомени, защото продължи "да ека" - например "трЕбва", "нЕкакъв" и т.н. В тези случаи наблюдаваме несъответствие с

 

един езиков български закон

 

- за тъй наречения ятов преглас, или по-просто: замяната на Я с Е в определени позиции. Предполага се, че всеки що-годе образован българин знае тези правила. Както изтъкват езиковедите, изговорът с Я става, когато в думата ударението пада върху този звук, а следващата сричка е твърда.

 

А твърди срички са тези, които съдържат звуковете А, О, У, Ъ. Сиреч в трите цитирани думи "вЕрвам, трЕбва, нЕкакъв" са налице тези условия. Именно поради това думите би трябвало да се произнасят книжовно като "вЯрвайте", "трЯбва", "нЯкакъв". "Екавият" им изговор се възприема от мнозина като "шопски". Вярно е -

 

ятовият преглас е рядка грешка

 

Разбира се, не говорим за търсения ефект например в хумористични материали. За съжаление обаче в последно време и в сериозни материали се наблюдават пренебрегнати правилата за книжовен ятов изговор. Например във всекидневник срещаме израз с нелегитимно екане, което се появява дори в устойчиви конструкции от юридическата практика:

 

"Плевенските съдии не пожелаха да гледат делото му за мЕрка на неотклонение"; или пък: "Започнал да сече едно вековно дърво. СЕкъл, сЕкъл, ама дървото не помръдвало". В последния израз може да е търсен народно разговорен ефект, но все пак...

 

Ятовият преглас бива назоваван популярно като "якане" (екане). Веднага да посочим - редуването на Я с Е е в думи и форми с един и същи произход (корен), например: млЯко, но млека, млечен; вЯра, но вери, верен, верни; вЯрвам, но проверявам, проверител и мн. др.

 

Споменатият висш държавник, който изрече "Вервайте ми!", даде храна на медиите и те подеха подканата с голяма доза ирония именно поради пренебрегнатото книжовно правило, според което изразът трябва да се изговори "Вярвайте ми!"

 

Впрочем сестрата на политика-държавник в интервю за голям централен всекидневник (с вероятно точно записани изрази) също така изговаря "екаво": "Ами сиромахът той и аз бЕхме в колата"; "Ако нЕкои хора искат да го правят, нека..."; "...та сега нЕкакви проблеми". И завършва с думите: "Питайте него, познавате вече чорбаджията" - като явно има пред очи точно "сиромаха". Тази симпатична с езика си дама изговори още нещо, което

 

заслужава специално внимание

 

За сватбата на племенницата си тя поднесе новина: "Аз вече си купих рокля и я прибрах в САНДЪКА(?)" - май че е искала да каже или "в гардероба", или дори "в скрина" - но това са други теми...

 

Ала същият висш политик на заседание на тогавашното Народно събрание продължава доста драстично да пренебрегва правилата за книжовното българско якане. В изговорната му практика се появява ту "шопското" екане, например: "Ще трЕбва да постъпим..."; "нЕкои органи от нЕкои наши институции имат по всЕко наше решение..."

 

В други случаи пък току ни стресне някое "пловдивско" престараване с излишно якане, например: "Въпреки голЯмите атаки и още по-голЯми заглавия по всевъзможни и други теми(?), ние имаме успехи". Така буквално е отразено и в стенограмите от заседанията по онова време.

 

Едва ли днес може да бъдат обвинявани за такъв изговор люде, достолепни по възраст, които са усвоявали родния си език вероятно с учители от западни български области (напр. от Софийско) - т.е. са били обучавани да говорят според софийския диалект от 40-те и 50-те години на миналия век.

 

И в днешно време обаче мнозина културни българи, родени и израснали например в София, продължават да допускат подобни изговорни грешки. Ето например в последно време един ексминистър в тв разговор с Карбовски постоянно "спазваше" шопското екаво произнасяне: "Дипломатите бЕха всичките опитни. Познавам нЕкои от тЕх, от тези дипломати..." и пр.

 

Очевидно е, че усвоените изговорни навици през първите 7 години не се изтриват лесно от езиковото съзнание на възрастните индивиди. Може да си спомним по този повод как покойният вече Стефан Савов, дори и като председател на Народното събрание, редовно изговаряше "трЕбва", "нЕкой" и т.н.

 

Той дори изказа "свръхнаучното" мнение, че ако въведем в писмената си практика пак буквата Ъ ("Е-двойно") и всеки я изговаря, както си иска (т.е. като Я или като Е), ще приобщим много българи извън днешните ни граници... Наистина, съвсем ефимерни лингвистични разсъждения! И емоционална носталгия по отминали етапи от развоя на правописа ни.

 

Не им вЕрвайте!

 

И не вЕрвайте на още един дълбокомислен призив (този път на някакъв си чужд гост), че трябвало било да приемем за писмо латиницата вместо световноизвестната кирилица, победно шестваща в славянския (па и в неславянския!) свят вече 14 века!

 

И нему не вЕрвайте!

 

По в-к "Дума"

 

 

 


 

 

Коментари
2012-12-26 00:57:52 От: Диман Панчев

Е ..прав е политически Стефан Савов за:Той дори изказа "свръхнаучното" мнение, че ако въведем в писмената си практика пак буквата Ъ ("Е-двойно") и
всеки я изговаря,както си
иска (т.е. като Я или като Е), ще приобщим много българи извън днешните ни граници... А професора не може да надскочи прекалените тесногръди в случая правила..:Наистина, съвсем ефимерни лингвистични разсъждения! И емоционална носталгия по отминали етапи от развоя на правописа ни.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот