Проф. Мурдаров: Няма идеален български език

Автор: Майа Любомирска (3 коментара)


Проф. Мурдаров: Няма идеален български език

На него учим обикновено чужденците. А диалектите, които би трябвало да оцветяват езика, са приели много книжовни думи - смята проф. Владко Мурдаров...

Проф. Мурдаров, последното изследване за правоговора показа големи отклонения. Според вашите наблюдения това масова практика ли е, или не?

 

На този въпрос могат да ви отговорят само хората, които са направили изследването. Те твърдят, че са изследвани повече от 2000 души, при това от 28 области от българската езикова територия. Според мен резултатът, който дават те, по-специално когато става дума за "мекането", че 50% от хората възприемали тези форми като нещо нормално, ми се струва, че е пресилено. За това съдя от наблюденията, които съм правил.

 

Ако направя проверка сред живеещите в Западна България, те ще приемат тези форми наистина като нормални. За разлика от много от хората, които в Източна България изобщо не мекат и даже се дразнят, когато чуят подобна форма.

 

От много години езиковедите твърдят, че трябва да се мисли, че когато става дума специално за "мекането", може би тези форми от рода на "ходиме", "правиме", "четеме" трябва да бъдат пуснати като дублетни наред с ходим, правим, четем.

Тук става дума преди всичко за устната реч. Защото наблюденията ми показват, че дори хора, които, когато говорят, употребяват формите с -ме, то при писане се съобразяват с правилата. Като че ли отклонението е преди всичко в устната реч. И заради това не може изобщо да се говори, че трябва да бъдат възприети като дублети тези форми. Ако някога се стигне до дублетност, то ще бъде само за устната норма, но в никакъв случай не и за писмената.

 

В дългогодишната си практика какви други фрапантни отклонения сте наблюдавали?

 

Отклоненията са много и хубавото, което са направили колегите, е, че са хванали онези явления, при които има най-често грешки. Във всеки случай, и това е доброто, оказва се, че от тези повече от десетина явления, които са наблюдавали, само при "мекането" натежава мнението, че може да се достигне до дублетна форма.

 

Всички останали случаи, които те посочват: например когато е по ударение се превръща в и, нещо, което е типично за източните говори, се възприема от хората като диалектно. Или когато глаголът четох се казва четъх, това също се възприема като диалектно.

 

Тук има и още една особеност. В случая не става дума само за диалект, а за небрежната устна реч, която се допуска. По същия начин е дадъх вместо дадох. Коренът на тази грешка се крие пак в диалектите. Само че те са се наложили в устната реч на много хора, не само на тези от Югоизточна България.

 

Ние говорим за една небрежна устна реч, която се разпространява все повече и тази устна реч смущава.

 

Може ли да се твърди, че диалектите по някакъв начин оцветяват и обогатяват езика?

 

По принцип има мнение, че точно диалектите оцветяват и обогатяват езика. Може да се каже, че съвременните диалекти вече са много заразени от книжовната реч. Така че чисти диалекти почти няма. Защото под влияние на радио, телевизия естествено вече се появяват и много книжовни форми.

 

Така че в речта на хората, които в даден район употребяват даден диалект, тяхната реч вече е много разнообразена и с книжовни думи, и с книжовен изговор. Но понякога, и това става главно в художествената литература – обикновено даваме за пример Радичков, който под влияние на северозападните говори си обогатява своя собствен речник. И благодарение на този негов специфичен речник неговите текстове са много интересни.

 

Но от друга страна, тези думи, които вкарва той в своите разкази, в своите романи, не се възприемат в езиковата практика от другите. Можем да кажем, че тези думи са украшение в текста на конкретния писател.

 

Има ли, според вашите наблюдения, някъде, където се говори най-чисто? Можем ли въобще да говорим за такова явление?

 

Зная, че има части в България, където хората мислят, че говорят най-правилно български език. Истината е обаче, че всъщност онзи идеален български език, който трябва да се говори и на който учим обикновено чужденците, никъде не се говори. Навсякъде има някакви отклонения от нормите, които са от близо 200 години.

 

Като изключим небрежното говорене на политици, бизнесмени, хора от медиите, как се отразяват на българския език чуждиците? Особено при бизнес срещите, те като че ли най-много тежат?

 

Когато си говорим изобщо за чуждите думи, аз винаги казвам, че човек трябва да преценява пред кого говори, за да реши дали да употребява чужди думи, или не. Защото още бабите ни казват, че някой се фука, като говори купешки – т.е. с думи, които не всеки разбира.

 

Чуждите думи все повече навлизат в речта ни. От една страна, това е естествено явление. От друга страна, пак казвам, че специалистите помежду си, когато разговарят, си употребяват специалната терминология, която е обикновено чужда и международна.

 

Но във всеки случай, ако същата тема, по която ще говорят, ще я разясняват пред една по-широка аудитория, тогава трябва да преценят, че много от думите няма да бъдат разбрани. И естествено тяхното изказване изобщо ще загуби, защото няма да намерят истински контакт с хората, пред които говорят.

 

Имате ли усещането, че това за някои е въпрос на престиж, кара ги да се чувстват по-образовани, да изглеждат по-интелигентни?

 

Да, има подобен феномен. Дори и в парламента, когато някой започне да говори по-сложно, именно по този начин той иска да покаже, че превъзхожда останалите. Но това може да се срещне навсякъде.

 

Подобни изказвания, които включват един по-сложен цитат, една много по-сложна лексикална система, подобни изказвания в неподходяща аудитория почти никога нямат успех. Така те стават нож с две остриета.

 

От сайта на СБЖ / в. "Монитор"

 

 

Коментари
2014-01-03 19:36:26 От: Tashunko

Последното като че е казано тъкмо за професорката, която е министър на спорта...

2014-01-03 19:45:35 От: Kalitko

Мариана Георгиева се казва даскалицата. Любимият ми цитат - „Принципът на ветрилото е дебалансиран принцип на резултативна политика. Това е моето верую“.

2014-01-07 10:58:31 От: Тома

ЗА ЧУЖДИЦИТЕ...Да, навлизат нови чуждици, но като се замисли човек, нашият език винаги е изобилствал от чуждици, за които дори нямаме българска дума-турцизми, русизми преди всичко...Напр. "кюнец" или "бурия" както го наричат в някои региони...и т.н.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот