Проф. д-р Стефан Брезински: "Неназована частна такава..."


Проф. д-р Стефан Брезински:

Да започнем с една крилата мисъл на древен автор Овидий: Dura tamen molli saxa cavantur aqua - в превод: “Дори и твърдите скали се издълбават от мека вода”, започва бележката си езиковедът:

Ще рече - макар че доста е писано за тъй наречените квазиместоимения като езикови средства, които не се препоръчват за употреба в изискана реч, днешното състояние на публичното говорене (и писане!) налага да се върнем отново на тяхната употреба.

Заглавието е част от статия на един професор. Ако цитираме пак латинска мъдрост, ще бъдем разбрани защо не споменаваме името му: Nomina sunt

odiosa - “Имената са омразни”. Сиреч - който спо менава име заради грешка

на носителя му, става нелюбим,омразен.

Освен това този професор – политолог ли, философ ли - показва,че прословутите думички такъв, такава, такова, такива са толкова жизнени и днес, колкото и всяко чиновническо езиково отроче. А изрази с тези квазиместоимения - дал Бог!

1. Главен такъв: водеща на тв сутрешен блок съобщава за разговора си със стар готвач,“понастоящем главен такъв в ресторант “Шератън”... “Ведър снайперист зорко бдеше за безопасността. Такъв (какъв?)  имаше и върху ресторанта” (под снимката в централен вестник).

2.Такава (от интервю на депутат в сериозен вестник): “Г-н Б. няма загубена битка. Набийте си това добре в главата! И скоро няма да има такава” (Глава ли бе, г-н И.?)

3. Такова (футболен коментатор):“Може би това е нарушение, но според съ

дията няма такова”; “Днес решихме да излезем малко от студиото и се намираме в едно по-импровизирано такова”; “Обновление на телевизията -  последно такова е извършвано по времето на И.С.” (материал в жълт вестник).

4. Такива (из отчет на научен институт): “Навлезли протестантски секти и

навлизащи ислямски такива”. Както личи, примерите са от всички граматични родове (м., ж., ср., както и от мн. ч.).

Освен това - сухият, чиновнически привкус, който се носи от разглежданите словоформи, не пречи на широкия диапазон от употребяващи този вид квазиместоимения. Те всъщност са прилагателни.

По в. “Труд” – П.П.

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече