Проф. д-р Стефан Брезински: “Религиозните” честитки

 (1 коментар)


Проф. д-р Стефан Брезински: “Религиозните” честитки

Около великденските празници отново се разменяха пожелания. И не липсваха - за кой ли път - куриози! Авторите с блогове ни поднасят твърде необичайни съчинения, пише големият наш езиковед:

Чудесно, показват хората почит към знайни и незнайни свои кореспонденти. И търсят оригиналността в религиозните според тях пожелания като в един от  блоговете: “И Светаго духа да ви е кацнал на рамото...”

В тази фраза има голяма доза безсмислица. Известната религиозна формула е: “В името на Отца, Сина и Светаго духа” – и трите основни думи са съществителни имена: Отец (Бог), Син (Исус) и Свети дух са в стар родителен падеж, съобразно със славянската църковна книжнина.

Така че конструкцията “Светаго духа” не може (всъщност не бива) да се използва в петрифициран (“вкаменен”), твърдо установен вид. Би било нужно напр. така: “И Светият дух да ви е кацнал на рамото”, т. е. с именителен падеж на граматичния подлог.

Но дори и в такъв вид изразът също е неособено приемлив - прозира известното “Птичката на щастието да ти кацне на рамото”.

Все около големи християнски празници се използват доста религиозни изрази, но най-често те са оформени с дума “честит”: “Честито Рождество Христово” - за Коледа, “Честито Възкресение Христово” - за Великден.

Само че обикновено се забравя основното значение на думата “честит” - а то е “щастлив, успешен; за пожелание на радост и щастие”. Тълковният речник посочва още: чест от там “честит” – добро име в обществото, почит, тачене и пр.

Обаче какво “добро име” да търсим във възкресението, което се свързва с предходни тъжни ритуали?

Може би заради тези връзки колежка от седмичник припомня грешки на тв водещ отпреди няколко години, който бе рекъл за Рождество: “Христос възкресе и от мен” - ех, рождество, възкресение - все църковни особености. Хубаво е да се обръщаме към религиозни конструкции, ала... точно!

По в. “Труд” – П.П.


Коментари
2011-10-19 17:08:40 От: Пенка Илчева

Да е жив и здрав професор Брезински.
Няма нищо по-успокояващо от това да четеш думи изречени с професионална сигурност, с човешка загриженост и на чист български език.
Професор Брезински е един от малкото, които знаят много и то само за едно нещо,в случая за българския език. Ако всеки от нас правеше онова, което знае и разбира, днес може би и професор Брезински щеше да е затруднен с примери от действителността. Но не за голяма радост неговата колекция се обогатява все повече и повече.
Скъпи професоре,
гордея се, че ми бяхте научен ръководител.
Може би трудно можете да си спомните за всички нас, много сме, но по-важното е, че темите разработени от вас и с вас, са актуални и днес.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече