Проф. Богдан Филов, бащата на родната археология - 130 години от рождението му

Автор: Редакционна (2 коментара)


Проф. Богдан Филов, бащата на родната археология - 130 години от рождението му Професорът заедно с жена си Кита Филова

Помнят и го знаят като един от най-ерудираните български политици и учени. Въпреки това личността му продължава да бъде една от най-спорните.

Филов е  виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е два пъти министър-председател на България и регент на малолетния цар Симеон II.

 

Най-тежкият грях, който му приписват историците, е включването на Царство България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. Това става на 1 март 1941 г. с договор подписан във виенския дворец Белведере. Безспорен обаче е приносът му на учен в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство.

 

Именно Филов поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909–1910 г. А след това следват първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през. По време на войните със съседите пътува заедно с армията и паралелно на военните действия провежда разкопки, доказващи българското присъствие. Така започват три продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието. Спасява и разкрива паметници на културата, води подробни дневници. Във Вардарска Македония, много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. „Секретен фонд“ в Народния археологически музей. Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро. Прави и проучвания в софийските църкви „Св. София“, „Св. Георги“, както и в Боянската църква.

 

По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилeн некропол при село Дуванлий до Пловдив  и куполните гробници при Мезек край Свиленград. Основател и пръв директор на Българския археологически институт, член на Управителния съвет на БАИ ( Археологическия институт), председател на Българската академия на науките. 

 

Не по-малко блестяща е и преподаватевската му дейност в Софийския университет и още няколко европейски висши училища.

 

На 7 септември1944 подава оставка като премиер, под натиск от новия премиер Константин Муравиев.

 

Арестуван на Чамкория няколко дни след Деветосептемврийския преврат, а по-късно изправен пред Народния съд. Подсъдимият учен се държи достойно и отрича да е виновен за следваната от него политика и ориентация на страната. Посреща хладнокръвно и смъртната присъда. 

 

Филов е екзекутиран е заедно с другите регенти, министри, депутати през нощта на 2 февруари 1945 година. 

 

Цялото имущество на семейството му е конфискувано, а научните титли — отнети. Името на Б. Филов за дълги години е зачеркнато и забравено от научната и политическа сфера у нас, неговите съчинения са забранени, укривани или унищожени. Стига се до абсурда главните му приносни трудове по археология и тракология да се цитират без име, а със звездички.

 

Присъдата на Народния съд е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г. Реабилитиран е научно на сесия на Археологическия институт едва през март 1990 г., а не много след това е възстановен и портретът му в сградата на БАН като бивш председател на Академията.

 

Нужно е да се отбележи, че още  през късните години от управлението на Тодор Живков, под редакцията на проф. Илчо Димитров, бяха издадени дневниците на Богдан Филов. Тогава това бе една сензация в научния и културен свят на държавата. Дневниците излязоха без всякаква цензура, с тук-таме някои стилистични намеси, за да се придаде по-голяма убедителност на повествованието. Е, не бяха привествани от големите тогавашни ежедневници, единствен в-к „Труд” направи изключение.

 

 

По Faktor.bg 

Коментари
2013-04-11 23:06:49 От: Оправете

заглавието!

2013-04-12 19:34:15 От:

Благодаря! Не трябва да се допуска, но се случва. Е, това не е извинение...

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот