Празникът Кръст

Автор: Людмил Прекрутов (5 коментара)


Празникът Кръст

В селата от Бракьовци и Бучин проход на изток до Своге има 195 каменни оброчни кръстове, където се чества празника Кръст.

 
В един малък район, на 40-50 км северозападно от София, в долината и притоците на река Искрец са разположени 12 села, чиято реално обитавана територия е едва стотина кв. км. В тези села от Бракьовци и Бучин проход на изток до Своге има 195 каменни оброчни кръстове, където се чества празника Кръст.

Територията, на която се срещат този вид паметници е значително по-голяма. Има ги и на изток из селата по десния бряг на Искърския пролом, в София (Кръста в Лозенец), на юг из Трънските и Брезнишки села, на север в Берковско и Видинско. На запад са ни известни кръстовете в годечкото Забърге, драгоманския Бурел и в някои български села оттатък границата. В повечето от изброените места, обаче, те са останали само като неми свидетели на една угаснала традиция. Нашето внимание тук привлече голямата гъстота на оброчища, чиято обредна традиция е жива и непрекъсната до днес.

Празникът "Кръст" често смесват с празникът "Курбан", който е типичен за други райони на страната.

Действително и двата обичая са по същество едно жертвоприношение. И в двата обичая от жертвеният овен се приготвя гозба - кръст чорба или курбан чорба. Но между двата обичая има съществена разлика. При курбана животното се принася в жертва като благодарност към Съдбата, че е опазила живота на човека при някакво премеждие. Курбанът се извършва на датата на произшествието, в домашна обстановка и по-рядко на мястото на случката. При празника Кръст жертвата е обречена и се принася като "предплата" за здраве и благоденствие за в бъдеще,и то към конкретен християнски светец. Оброкът, мястото на обреда, е в родовото землище на дарителя и е белязано с каменен кръст, на който много често е изсечено името на дарителя и на светеца, който ще бди цяла година за здравето и благоденствието на рода. В Трънско този празник наричат "Светъц" и гощавката се извършва в къщата на домакина.

Повечето оброчища се намират под клоните на някое вековно дърво - дъб, круша, бряст, клен или стара слива, при което каменният кръст само привидно е оброчен знак, а присъствието на вековното, миросано дърво, без съмнение ни отвежда  към първообраза - култът към дървото. Затова на много от кръстовете има и украса от растителни елементи, а на някои и стилизирани елхи, навярно кипариси.

Култът към дървото е играл важна роля в зората на човешката история и тази тема е разисквана от много учени през XVIII и XIX в. Най-задълбочено тя е изследвана от Джеймз Фрейзър през втората половина на XIX век. В знаменития си труд "Златната клонка" той е приложил многобройни доказателства, но за съжаление примерите му от Балканите се простират главно върху елинската традиция, а за България и Сърбия има само няколко бегли бележки.

В нашата литература внимание заслужава съчинението на А. Т. Илиев "Растителното царство в нар. поезия, обичаите, обредите и поверията на българите" и статията му "Култът на дървото и гората и духовете, които боравят в тех" (1892 г.)

По същество този култ е едно одухотворяване на природата и магическо предизвикателство към нейните перодични пробуждания. Дървесните видове са най-дълго живеещите представители на живата природа. Без съмнение това им качество е забелязал и древният полудив обитател на Стария свят и съвсем естествено е влиянието на обожественото дърво в религиозната му история.

До самото начало на новото летоброене почти цялата Европа била покрита с гъсти, непроходими гори. Херцинският лес се простирал  от  Рейн далече на изток на разстояние огромно и неизвестно. Разпитваните от Гай Юлий Цезар германци пътували по два месеца през него без да достигнат края му. Антични автори споменават и за гъстите италийски гори покрити с бряст, кестен и най-вече с дъб. По тези места обитавали племена управлявани дълго от династията на Силвиите (т.е. Горските). Вергилий описвал членовете на тази династията с дъбови венци на главите си. Този царствен знак на старите владетели на Алба Лонга, в последствие се прехвърлил и на техните приемници, царете на Рим. Казват, че един от основателите на Рим, Ромул Силвий построил храма на Юпитер на Капитолийския хълм  до свещен стар дъб, обожаван до тогава от местни овчари.

Почти цяла Англия също била покрита с вековни дъбови гори. Дъбът бил на особена почит сред келтските друиди. Полабските славяни, чехите, поляците, литовците и русите също обитавали всред зелен горски океан, а античните гръцки автори споменават непроходимите балкански гори. На много места из тези дъбрави ранните племенни общества почитали своите върховни божества в горски светилища. И в митичната Колхида златното руно е закачено на дъб в свещената гора на Арас. Дъбът и гръмотевицата са символи, както на римския Юпитер, така и на гръцкия Зевс и славянския Перун. Според Фрейзър, "свещените горички" са били нещо обикновено сред древните германци и  култът към дървото не е изчезнал до ден днешен. Старогерманските закони предвиждали изключително жестоко наказание за онзи, който дръзне да обели кората на живо дърво. Пъпът на злосторника трябвало да бъде изрязан и прикован на мястото на ощетената кора. В Горна Бавария, когато старите дървари сечели дърво, тайно го молели за прошка, защото и там, както в Австрия и Чехия смятали, че и дървото изпитва болка от нараняване. У литовците, които приели християнството едва в края на XIVв, култът към дървото бил много силен за дълго и след покръстването им. Те почитали старите дъбове и други големи дървета и подържали свещени горички край селата и даже до къщите си. Смятали, че който отсече дори и клон от тези свети дървета, ще умре внезапно или ще осакатее. Племената от угро-финската група изпълнявали езическите си обреди в горските си светилища, полянка с няколко дървета, по които закачвали кожите на принесените в жертва животни.

Няма съмнение, че и у нас по подобен начин са чествали дървесното божество, но в идейно отношение обредът е претърпял изменения още през IX век по време на християнизацията на нашия народ. Известни са ни от историята отговорите на папа Николай I до цар Борис I. На въпросите му, как да премахне езическите навици на своите подвластни, папа Николай съветва да не се използва сила срещу традицията, но поне да се приучат хората да изяждат жертвеното животно. Този компромис, както и  поставянето на символичен знак - каменен кръст, ориентиран към изгрева на слънцето, са все елементи от борбата на новата религия с езичеството. На пръв поглед успехът в това начинание е безспорен, защото обредът вече е посветен на християнски светец. Но дори в съвременното празнуване, на някои оброци се забелязват останки от далечна предхристиянска традиция, от дълбоката древност на човечеството.

И днес никой не смее да посегне на такова дърво. Дори ако то падне само, или от буря не го пипат докато не изгние на мястото си.

Други оброци, макар и по-рядко, са на високо и лично място, което пък навярно е остатъчен навик, свързан с култа към слънцето.

В цитираните по-горе примери от научния печат срещаме напълно сходни обичаи и в Свогенския край, където старите големи дървета също са на почит, но по-особено е отношението към дъба. Всеки по-голям и дебел дъб тук гальовно наричат "дъбица". В някои части на Родопите на дъбът му казват "гръм" , а в нашия край всички по-големи и стари дървета, особено когато са в група, наричаха "гръмье". Това название е навярно в пряка връзка с бога Перун, чиито символи са дъбът и гръмотевиците. 

Днес се счита, че светостта на дървото се определя от каменния кръст, поставен там. Някои дървета, обаче, са на около 400-500 и повече години, докато каменните кръстове, в сравнение с тяхната възраст са там от стотина-двеста години.

Много от каменните кръстове изпъкналите и вдлъбнати релефи са истински образци на възрожденското художествено каменоделство в нашия край. В други пък, наред с християнската символика откриваме строителни, растителни и древни фалически символи, белези на старинния култ към живата природа, за който вече споменахме.

Тези кръстове, традиционните особености свързани с тях, както и точните оброчни места от двайсетина години картографирам, снимам, скицирам и описвам имената на родовете, с надежда да запазиме традицията, каквато се помни от векове.

 

Коментари
2010-05-04 23:15:29 От: todor todorov

v moeto selo sa6to ima takiva krastove, no edin ot tjx be6e butnat umi6leno. Chovekat koito go butna go spoletj teshka bolest i nee sred nas. Des se sabrah s prijteli i do vdignahme kupih edno agne i 6te praznuvame na gergiovden a i krastat e na sveti georgi!!!

2013-01-24 14:46:54 От: Н.Николов

Със задоволство отбелязвам, че съм бил
много пъти на "правенето на Кръст" през 1974-1988 години в с.Драгоил (което е на 3 км от гара Драгоил), Драгоманско. Правеше го съседа на вилата ни, чичо Крум Минев и фамилията му, както близки и роднини. Кръстът беше каменен, около 80 см висок, на поляна край селото. Старите хора казваха, че околните хълмове са били гъсто залесени с дъб и тази голяма гора била обитавана от много вълци, заради което я наричали "Вълковица". Десетина години след началото на миналия век са започнали изсичане на гората в резултат на което е пресъхнала минаващата през селото река. През шейсетте години е имало залесителна кампания на местността, но с борове и ели, което довело до допълнително пресушаване на терена. Но кръста си остана...прочети целия

2014-01-06 19:49:02 От: Лъчезар

Познавам добре района, за който става въпрос в статията. Познавам автора. Познавам и местните традиции. И в нашият род има такъв кръст, така че мога да кажа следното: 1. Празникът не е и в никакъв случай не може да се нарече "Кръст", защото кръстовете са много, на различни дати - различни празници. Всички празници, на които се правят гореспоменатите ритуали са ХРИСТИЯНСКИ и това е така от началото на поставянето на тия кръстове. Там където те са родови хората предават традицията от поколение на поколение и от както се помни кръста е правено все едно и съща, а именно: готви се курбан чорба след което идва свещеник, прави водосвет и освещава храната според правилото за благословение на трапези. Това се прави и днес.
2. Тези кръстове са поставяни по вся...прочети целия

2014-01-06 20:25:47 От: Петър

Авторът на статията определено си няма на идея за какво пише. Чуствам се обиден че е описал напълно християнски празници като езически.

2016-03-13 14:27:16 От: Мария

Хубава проповед, Лъчи, но като говориш за традиции, тразници, пости, те от къде са се взели? В Библията не пише кога да се пости, кога да се празнува, още по-малко пък пише да колиме агне. Известно е, че манастири и църкви са се градили върху съществуващи преди това езически оброчища и светилища. Сигурна съм, че така е и с кръстовете. А пък да не говорим за жертвеното животно, което си е чист езически обред, на който християните придали библейски смисъл. Мисля, че освен духовен, курбана има и социален смисъл. Курбанът е дар към Бога, но и към социално немощните. Било е въпрос на чест и престиж да нахраниш гладните и затова всеки род се е стремил да има свой кръст.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Декември 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
   
 
  1. 05.12. - Свети преподобни Сава Освещени
  2. 05.12. - Събития и факти
  3. 05.12.1916г. – Български военни подразделения превземат Букурещ
  4. 06.12. - Свети Николай архиепископ Мирликийски Чудотворец, Никулден
  5. 06.12. - Събития и факти
  6. 06.12.1844г. – Роден капитан Петко войвода
  7. 06.12. - Празник на Бургас
  8. 06.12. - Ден на банкера
  9. 07.12. - Събития и факти
  10. 07.12. - Международен ден на гражданската авиация
  11. 07.12.1083г. - Основан е Бачковския манастир
  12. 08.12. - Събития и факти
  13. 08.12. - Ден на българската студентска младеж
  14. 09.12. - Събития и факти
  15. 09.12. - Зачатие на света Ана. Празник на майчинството
  16. 09.12.1885г. - Край на Сръбско-българската война
  17. 10.12.1877г. - Годишнина от падането на Плевен
  18. 10.12.1906г. - Убит е Даме Груев
  19. 10.12. - Събития и факти
  20. 11.12.1868г. - Апостолът започва своята първа обиколка
  21. 11.12. - Събития и факти
  22. 12.12. - Събития и факти
  23. 12.12. - Св. Спиридон: празник на занаятчиите
  24. 13.12. - Събития и факти
  25. 14.12. - Събития и факти
  26. 15.12.1995г. - Държавите от ЕС обявяват Валутен съюз и срок за въвеждане на еврото
  27. 15.12. - Събития и факти
  28. 16.12.1920г. – България е приета в Обществото на народите
  29. 16.12. - Събития и факти
  30. 16.12. - Св. свещеномъченик Елевтерий