По примера на другарката Найденова


По примера на другарката Найденова

В един от горните класове на основното училище другарката Найденова по химия трябваше да изпита няколкото роми от групата ни, за да им постави оценка за годината.

Не й беше лесно на жената, защото те не идваха често на училище и видя много зор, докато им извади нещо с ченгел от устата, за да им пише оценките. Това, което помня е, че накрая се принуди да им задава въпроси от рода на - коя е столицата на България, не за да ги унижи или обиди. 

 

Имам останали добри познанства със съучениците ми цигани - не искам да ги наричам роми, защото те самите наричат себе си цигани. А и аз самата, защото учех заедно с циганчета, никога не съм делила хората. Защо обаче пиша тези редове? 

 

Във вторник бе публикуван доклад на Европейската комисия, в който се казва, че у нас ромите продължават да бъдат жертва на сегрегация, че са нискообразовани, сред тях е висок процентът на безработица, живеят при лоши хигиенни условия, много от тях не са здравно осигурени и т.н. 

 

Не знам откъде Еврокомисията си е черпила данните, но у нас е бъкано с ромски програми - кеф ти държавни, кеф ти на неправителствени организации. 

 

Държавата дава пари да ги ограмотява - първо в училище, после извън училище, след това осигурява заетост на безработните. Не е тайна, че основната част от трайно безработните у нас са роми, за което получават помощи. 

 

Но е и факт, че независимо от своята ниска квалификация немалко роми отказват предложената им от държавата работа. 

 

Вървят най-различни програми - за интергриране, за обучение на ромски деца, които не ходят на училище, за здравно ограмотяване, за приобщаване, да не говорим, че държавата предвижда и средства, за да им строи жилища. 

 

Във всички национални и социални програми ромите са включени приоритетно като най-уязвима група на пазара на труда.

 

Хващам се за думата "приобщаване" и питам кой кого трябва да приобщи? Ние ромите или те нас? В блока, в който живея, в столичния квартал "Разсадника" и в близост до който е циганската махала, преди години настаниха ромско семейство, което качи кон в апартамента. 

 

Е, как аз да се приобщя към подобно съжителство с кон? Не мога да разбера и друго. Защо някой друг ще е виновен, ако аз съм необразована. Нали никой не може с фуния да ми налее ум в главата, а резултатите са въпрос на моето лично усилие. 

 

Освен по примера на някогашната другарка Найденова да им даваме днес дипломи, без да ги задължаваме да отговарят на каквито и да било въпроси, а и критерии...

 

Мая Калпачка, в. “Дума”, под рубриката “Общество” – П.П.

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот