Писателският съюз върви към пропаст

Автор: Никола Инджов (1 коментар)


Писателският съюз върви към пропаст

Кои са хората, които постигнаха целта да замитат следите на корупция, безхаберието и всички отрицателни явления, настанили се у нас, и най-вече сред т.н. „пишещи и издаващи книги интелектуалци”?

Заглавието на драмата „Към пропаст“ идва от Иван Вазов и може да се използва като израз на състоянието, в което изпадна отново Съюзът на българските писатели след поредното общо събрание. Промяната не се състоя, кризата се задълбочава.

Нищо от моралните завети на първооснователя не остана в духа и действията на хората, назначени от предишния председател.

Но кои са хората, които постигнаха целта си да замитат следите на умопомрачителната корупция в СБП? Един от тях викаше от митингите на СДС в родния си край „Комунистите до стената за разстрел“, а днес развява червеното знаме.

Друг, той пък неуморим мераклия за знаменосец, получи годишната награда на СБП, след като управителният съвет прие решението на журито, в което неговото име не фигурираше.

Тези хора:

- оставиха без отчет събраните средства чрез лични дарения от отделни писатели, от благотворителния търг и други инициативи след пожара на покрива на сградата на СБП на ул. „6 септември“. Малко или много - тези пари изчезнаха. Остана горчивият вкус на измамата;

- затвориха си очите, когато започнаха да изчезват едно по едно от канцелариите, почивните станции, редакциите и салоните на СБП произведения на изкуството - живописни платна, малки пластики, папки с графични колекции и др. от български и чуждестранни автори - по инвентарен списък 320 на брой;

- скриха документацията за неизвършения ремонт на почивната база в Хисаря и отчета за изплатени почти 400 000 лв. на приятелска фирма;

- не оповестиха размера на сумите, които са превеждани за периода на управление на предишния председател от агенция София прес на СБП, както и информацията за движението им и отчет за използването им;

- скриха договорите за наеми на имотите на СБП в София, Варна, Сандански, Созопол и другаде.

Това са същите хора, които заявиха, че „Антон Дончев е среден, но привилегирован автор, който правел факирски номера, за да му издават книгите“...

Романът „Време разделно“ далеч не заслужава славата, която по инерция продължава да му се приписва… Не е ли време вече да се каже истината за „Време разделно“, за евтината му слава и за антибългарската му същност!“.

И така, за първи път в своята стогодишна история Съюзът на българските писатели изпадна в тежка материална и парична криза, причините за която са посочвани многократно и публично.

Все пак въпросите за състоянието на организацията бяха зададени! В момента може би това е най-важното.

По в-к Преса

Коментари
2014-06-12 11:40:40 От: Недоумяващ

Като е започнал Никола Инджов с "А", поне да изреди и останалите букви - иначе, дописката е безполезна! Защо не е посочил имената на визираните от него? Защо е тази дописка изобщо?

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот