Печалбари приватизират културата

Автор: Христо Буковски


Печалбари приватизират културата Нина Чилова, която без следа от момински свян обърка Златю Бояджиев с Панчо Владигеров, е шеф на Комисията по култура в парламента. Жална Българийо! Снимката е от сайта на parliament.bg

Прибързаното строителство на хотел "Арена ди Сердика" в руините на втория по големина в Европа колизеум отне шанса на София да възстанови 17-вековния Сердикийски амфитеатър под прозорците на Националния институт за паметниците на културата. Какв

 

 


След като 18 години управляващи, полиция и съд се държаха сякаш у нас няма закони за опазване на културно-историческото ни наследство, най-сетне законотворците се хванаха сериозно за поредния законопроект в тази посока. Честта да останат в историята като негови вносители ще имат сегашната шефка на парламентарната комисия Нина Чилова и групата подкрепили я депутати-вносители. Този път акцията сигурно ще успее, защото вече сме в Европейския съюз и там си има правила в това отношение.

 

 

 

Друг е въпросът какви правила ще устройват представителите на страните, които нямат древно и антично наследство, поради което от два века разчитат да го набавят за колекциите в техните прочути музеи от земи като нашите (България непосредствено се нарежда до Гърция и Италия по такива богатства в класацията на ЮНЕСКО).

 

 

 

Съществено в проектозакона е, че опитва да въведе критериите, въз основа на които ще се извършва класификацията и категоризацията на движимите и недвижими културни ценности. Министерският съвет ще одобрява индикативна листа на културното и природното наследство, ще предоставя статут на археологически резерват и на групови недвижими ценности с национално значение, както и ще предоставя концесии върху недвижими паметници и пр.

 

 

 

Вече беше изтъкнато обаче, че "предложени дефиниции на ключови понятия в проекта на Комисията по култура противоречат на Европейските конвенции, влизат в противоречие с определенията, включени в Регламент 3911/92 на ЕС и Директива 93/7, съдържат в себе си фатални слабости и ако бъдат приложени, ще доведат пряко до разграбване и унищожаване на културното ни наследство". За пример бяха посочени чл.2 ал. 1 - определението за културно наследство в закона, което изключва категорията "симбиоза от останки от човешка дейност с природата" и така застрашава такива културни ценности като скални манастири и редица древни светилища, които са съчетание от природен и археологически резерват.

 

 

 

Като отчетем предвидената възможност за концесии върху недвижими паметници, изглежда страшничко как тези прастари паметници на европейската (и въобще на човешката) цивилизация ще бъдат спасени от посегателства?! При това експерти бяха стреснати от отсъствието на определения за понятията "културна идентичност" и "национална идентичност" и изказаха опасения, че авторите на проекта не са схванали културното наследство като фактор за формирането на културната и национална идентичност на Република България.

 

 

 

Добрата новина за хората в Националният институт за паметниците на културата е, че законопроектът запазва прословутия НИПК ведно с правото му да издирва и изучава недвижими паметници наред със задачата да определя методология за опазването на паметниците в страната, да документира паметниците, да контролира състоянието им. В предложената методология всичко изглежда предвидено: за да се установи, че даден обект е недвижима културна ценност, най-напред НИПК декларира и уведомява собственика за временен режим на опазване за 3 години, в които трябва да се установи дали обектът наистина притежава качествата на културна ценност. Ако това се установи, за 14 дни паметникът получава статут, който му се дава от новосъздаден към министъра на културата Специализиран експертен съвет (директорите на НИПК, на Инспектората, на НАИМ-БАН, Камарата на архитектите и други експерти).

 

 

 

Дядо ми имаше една любима приказка: как разбойниците хванали някакъв търговец и след като го обрали, се изкушили и да се изгаврят с него. Като го събличали обаче, от пояса му изпаднал пищов. "Абе това защо го носиш, бе?!", зяпнали смаяни насилниците. "За по-тежки случаи", отвърнал човечецът. За нея се сетих покрай горчивия спомен как в самия двор на НИПК излезе архитектурен феномен - вторият по големина в Европа открит амфитеатър и третият в европейска столица, - а те позволиха да се притули. Опитът показа, че за (споменатите в законопроекти) З години заинтересованите могат да си изградят сграда там и с това завинаги да пресекат всички планове за цялостно изследване, консервиране и експониране.

 

 

 

А някой може ли да каже колко реставрирани с държавни пари сгради-паметници бяха заграбени от печалбари?

 

 

 

В законопроекта обаче НИПК си остава "институт, превърнат в държавна администрация", която запазва оперативна и експертна самостоятелност от Министерството на културата, макар че именно тя, според експертите, "действа в условията на конфликти на интереси на всяко равнище". Именно специалистите тези дни зададоха основателния въпрос: "Кое е успешното в модела НИПК, за да се иска неговото запазване и разширяване?". Нещо повече: член 66 от проекта дава на директора на НИПК право сам да взема решение "за премахване на недвижима културна ценност", като за мотивиране му е достатъчно само становище на: неговите подчинени.

 

 

 

Ще се изненадате ли, ако и останалата част от античния Сердикийски амфитеатър изчезне под съвременни градежи? Не бяха ли от НИПК специалистите, които тези дни упорито омаловажаваха стойността на останките от двореца на Св. Константин Велики в района на столичния хотел "Рила", защото "бизнесмени" искат да го взривят, за да разчистят терена за ново строителство?!

 

 

 

Статут на археологическите резервати и групови паметници с национално значение се предвижда да дава Министерският съвет. Паметниците ще се регистрират в Индикативната листа на България и тези текстове на закона щели да ликвидират най-сетне ситуацията, в която десетки ценни паметници у нас не са регистрирани и терените им остават изложени на всякакви апетити - за реституции на земи, деактувания, продажби:

 

 

 

Сега освен "национален статут", се въвежда и понятието "национално богатство за движими паметници". В структурата на Министерството на културата ще се създава Инспекторат за опазване на културното наследство на пряко подчинение на министъра - той ще контролира спазването на закона при теренни проучвания, териториална защита на паметниците и опазването на движимите паметници:

 

 

 

Кой се чувства спокоен от това? Много ясно: чийто избраник е министърът. Не виждам гаранции за националните интереси - опитът показа, че висшите държавници вършат безобразията си безнаказано. Обяснимо е: изборът си те дължат на своите партии и на кръговете около тях, защото те "са поръчали и платили музиката". При положение, че този човек е една пределно временна фигура в тази структура, а може да бъде и още по-временна, ако не се подчинява на диктуваните му интереси, това също нищо добро не обещава.

 

 

 

А той е ключова фигура и в следващото нововъведение - предоставената от проектозакона възможност да се извършват сделки с движими културни ценности в най-рисковата група: когато са национално богатство.

 

 

 

Новото е, че вече ще могат "да извършват сделки с движими културни ценности". Но има условие: ако са идентифицирани и регистрирани. Редът е да се уведоми министърът на културата и негово право е "да упражни правото на първи купувач". В случая не ми е ясно едно: ако реша да си купя нещо от търговците, подредили антики по масите срещу символа, където водим всеки чужд държавен глава да се поклони - пред Паметника на Незнайния воин - дали трябва да звънна на култминистъра не иска ли да ме пререди? Всъщност, и друго не ми е ясно: а как ще накарам този продавач да ми даде сертификат?

 

 

 

Хубавото е, че ако проектът стане закон, музеите ще могат да извършват сделки с културни ценности от обменния си фонд (пак след разрешение на министъра на културата, ръководителя на ведомството или кмета на общината). Това е шанс за колекционерите. Добре е, че се предвижда да има регистър на колекциите - така специалистите ще знаят по всяко време къде е артефактът, който ги интересува, а държавата - дали още е у нас. Проектът предвижда обаче човекът, който има културни ценности, но не може да установи правото си на собственост върху тях, да се счита за "държател, който упражнява фактическа власт върху движима културна ценност - държавна собственост".

 

 

 

Обаче чуйте сега нещо интересно: "министърът на културата удостоверява качеството им на държатели по този закон и им издава удостоверение за установяване на това обстоятелство". При него се предвижда да бъде и регистърът на движимите културни ценности, "както и издаването на паспорт с идентификационни данни за всички движими културни ценности, съставляващи национално богатство".

 

 

 

Така всеки пореден висш държавен служител ще може да тегли архив, с който - в нашия доминиран от престъпност живот - може да услужи (волно, по партиен дълг или принудително).

 

 

 

Това са само няколко от основанията, които карат човека да гледа с недоверие към качествата на предложения проект. Във всяка от споменатите посоки предполага много по-дълбок анализ и не бива да минава в Парламента без веща преценка. Не трябва да се забравя, че за спасяването на най-ценното от наследствата, които са ни завещали нашите предци, е нужен закон, който да не допуска избирателност като дава предимства на хората във властта и приближените им.

 

 

 

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот