Патриотичните „клопки” на световните властимащи


Патриотичните „клопки” на световните властимащи Снимка: списание "Тема"

Преди време брояхме кой, къде и за какво протестира, а никой не филтрира от пороя искания икономическите идеи на протеста.

Поразително бе друго - призивите на българските протестиращи бяха близо до мотивите, с които дни по-късно Сенатът на САЩ обвърза новия антикризисен пакет с клаузата "buy American"("купувай американско").

 

А условие бе: с парите от помощите да се купуват само стоки от САЩ . Е, наложи се сенаторите да отвържат (донякъде) протекционистката клауза, за да не подпалят търговска война на два фронта - хем с Европа, хем с Япония и Китай. Остана идеята за "патриотична" политика в условията на криза.

 

Не подозирам борците за етническа чистота на българското сирене в дълбоки познания и взаимстване на американски икономически идеи. По-скоро съм учуден, че сенаторите гласуваха същата първосигнална реакция, за която настояваха и животновъдите, окупирали пътя към ферибота в Оряхово. Законодателите на Капитолия не са сами - и в други държави политиците се поддадоха на изкушението да удариш другия, за да останат само "своите" на свития пазар.

 

Местни версии на "купувай американското" в разни степени на натрапчивост и политически ангажимент се пробутват на политическите сергии в практически всички страни. И у нас има партии с кампания "купувай българското" в предизборния марш. Перифразата на немски звучи като "германските пари за германски стоки". Британските синдикалисти я развиха чак до "британската работа за британски работници". Там отдавна витае митът за "полския водопроводчик" - едно страшилище за трудещите се британци.

 

Псевдопатриотичната тупурдия е неизбежна в кризи, но трябва да си остане на площадите. Стане ли държавна политика, протекционизмът е заразен и се прилага реципрочно от всички държави. Световната търговия се парализира; всички до един губят от това. Вместо да се успокои бързо след болезнен спад от 10-20% в засегнатите отрасли, цикличната рецесия води до разпад и траен ступор. Истерията, започнала с "купувай нашенското" свършва с доктрини като националсоциализма, например.

 

 

Стопанските историци отдавна са доказали, че Великата депресия (1929-1933 г.) би била наполовина по-кратка и по-плитка, ако страните в света не бяха се затворили за чуждия внос. В днешния свят субсидиите заместват забраните.

 

Не е нужен закон, в който да пише "забранява се вносът на чуждо мляко". Вносът сам ще спре, ако плащаме на всеки български животновъд толкова стотинки на литър, с колкото вносното мляко е по-евтино от нашето. Такава е „мегали идеята” на онези 500 млн. евро, заради които гръцки трактори блокираха пътищата към България, докато гръцки министри обсаждаха Брюксел. Е, успяха. Успех ли? Пълен провал е това. Субсидията е мимикрия, опит да "излъжем пазара". Излъгваме се сами.

 

Да речем, че кило сирене от молдовско мляко излиза 8 лева, а с наше мляко - 10 лева. Ние обаче се изхитряваме да субсидираме и "сваляме" цената на нашето мляко така, че сирене от него да излезе 7.50 лева. Успех! Сиренето е поевтиняло и сме защитили хиляди фермери. Поевтиняло бошлаф. Пак същата работа, нищо че чичо плаща само 75% от общата цена на бакалина. Другите 25% държавата първо ни изтръсква от джобовете и ги плаща на краваря. Кой ял сирене, кой не ял - всички плащаме мляко. Забележете: едно 25% по-скъпо мляко. Ако субсидираме неконкурентноспособните, ние поначало плащаме за неефективност. Купуваме по-скъпо да поддържаме зомби-производства. Знае се, че ферма с 20 крави е неефективна, както и да я редят, камо ли да се храни семейство с трима кравари от нея. Умряла работа без бъдеще.

 

Защо всички в България да плащаме повече данъци, за да храним неефективни производители чрез субсидиране на губещите им производства? По-добре да осиновим всички фермери с по 20 крави, да им дарим доживотни пенсии, но да спрат млекарския псевдобизнес. Иначе освен заплатата, плащаме на гледача на животни и загубата. Ако заместим субсидията за зомби-ферма с рента за него, ние пестим. Пестим и цялото разхищение на продукт заради изкривяването на пазара от субсидията. Съвсем друг е въпросът, ако производството у нас е ефективно, но е изтласкано от пазара чрез дъмпинг на вносителя.

 

Ако наши чушки не вървят само защото гръцките градинари вземат субсидия за чушки, тогава е разумно да субсидираме и нашите производители. Не за да ги издържаме, а за да ги защитим и да ги поставим при равни условия. Разликата между двата типа субсидия е като между умишленото убийство и неизбежната отбрана.

 

Параванът на псевдопатриотизма често крие тежки икономически недоглеждания. "Защитете българското" често значи "платете ми повече, защото съм неефективен", "купувайте по-скъпия ми продукт вместо по-евтиния за вас вносен". И кое е "българското"? Стоката няма етническа принадлежност. Ползвайки националността на добавената стойност за мярка, журналисти изчислиха, че "български" били само тухлите четворки. Икономиката не може да си позволи да е патриотична, защото трябва да е прагматична.

 

в-к „Сега”, Емил Хърсев

Бел. ред. – Заглавието е на редакцията – С.М.

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот