Пантеон без Левски?

Автор: Проф. Филип Панайотов (6 коментара)


Пантеон без Левски? Проф. д-р Филип Панайотов, историк на българската журналистика

Българският национален пантеон днес изглежда по-пуст и празен от всякога.

 

 

Едни от героите се оказаха политически непригодни, други надве-натри бяха „дегероизирани“ и „демитологизирани“, а грети станаха жертва на „деконструктивизма“ и „постмодерния дискурс“. Някои оцеляха, но опръскани с тиня и кал. Паметниците на толкова бележити българи бяха отмъкнати, нарязани на парчета и продадени като „вторични суровини“. От признателните потомци.

 

Единствен Васил Левски остана незасегнат от пагубната ни страст всичко да очерняме и всичко да отричаме.

 

Но ето че дойде и неговият ред.

 

Неотдавна на книжовния пазар в превод от английски се появи книгата на българската историчка Мария Тодорова „Живият архив на Васил Левски и създаването на един национален герой“ (С., 2009). Както научаваме от предговора, дългогодишният и амбициозен проект, замислен, финансиран и осъществен в чужбина, започнал като изследване на национализма, което прераснало в проучване на комунизма и посткомунизма, за да завърши накрая с този внушителен том.

 

„Убедена съм - изповядва авторката, - че изборът на Левски като пилон на българския национален пантеон обяснява много от специфичните характеристики на българския национализъм“ (с. 12). И Мария Тодорова като открит и непримирим противник на всякакъв вид национализъм, но най-вече на българския, се заема да срине из основи „пилона на българския национален пантеон“ и по такъв начин окончателно да срази и самия български национализъм.

 

И всичко това в рамките на така наречената „микроистория“, която все повече трябвало да се утвърждава в науката.

 

Макар тази книга да има всички външни атрибути на солиден научен труд - тежък „научен апарат“, пространни обяснения и бележки под линия, безброй позовавания на авторитети от всякакъв род, внушителна библиография, именен показалец и т.н., и т.н., тя всъщност е „съчинение по зададена тема“ с точно определена цел и предварително формулирана теза, която авторката се е заела да обоснове и аргументира.

 

Историкът учен проучва всестранно и пълно фактите, събитията, документите и се стреми да достигне до обективната истина. Историкът публицист започва с предварително формулирана теза или идея и се запретва да я доказва, като подбира само ония факти и документи, които му вършат работа. Преценена от гази гледна точка, тази книга на Мария Тодорова не е научно, а публицистично произведение.

 

Това, което авторката подробно, пространно и разточително развива върху повече от 500 страници, художничката на корицата с подкупваща детска простодушност е изразила само чрез няколко линии. Нарисувала е една огромна кръгла нула със златист нимб на светец над нея. Нулата - това е Васил Левски, какъвто е бил в действителност. Нимбът - това са всички ония качества, добродетели и заслуги, които незаслужено са му били приписани от някои негови съвременници, но най-вече от следващите поколения.

 

Както подчертава авторката, ако през 1878 г. не се била появила българската национална държава, Левски завинаги щял да си остане такъв, какъвто си е бил в действителност.

 

„Ако българите бяха имали участта на кюрдите например - както и интелигенцията, отдадена на националната кауза, вероятно Левски щеше да бъде герой в някаква алтернативна история или щеше да бъде споменат с почести в нечий външен разказ от автор, проявяващ интерес към екзотични идентичности. Ако изобщо бъдеше споменат в някакъв имперски разказ за несполучили отцепнически движения, той най-вероятно щеше да бъде изобразен или като терорист, или още по-безславно като крадец - като какъвто е осъден и екзекутиран от османските власти в София през 1873 г., след което е погребан най- вероятно в общ гроб в гробището за престъпници“ (с. 181).

 

Бедният Ботев, уж гениален поет, а не могъл да проумее с кого си има работа - възхищава се от него в писмата си, след гибелта му го нарича рядка фигура не само за нашия народ, но и за другите напреднали народи, вписва го като мъченик в знаменития си кален дар, а в едно от най-вълнуващите си стихотворения го оприличава на Исус Христос!

 

На кантара на Мария Тодорова обаче по-голяма тежест имат не думите на Ботев, а словата на букурещкия нотабил Христо Георгиев („Какъвто Райнов, такъв и Дякона - и двамата за пари и баща си продават“). При такъв подход не е за учудване, че авторката се отнася с пренебрежение към литературното наследство на Апостола. За нея то е „скромната проза на Левски“ (с. 226). Колкото и да е „скромна“, дълг на всеки добросъвестен историк е да я познава добре и да я цитира точно.

 

Авторката нарича дописката на Васил Левски до в. „Свобода“ „един от най-силните му текстове“ (с. 166). „Оригиналната дописка на Левски е изпратена в самия край на 1870 г. или в началото на 1871 г. и след известна редакция и преписване Каравелов отпечатва материала като кореспонденция от „д. Л.“, т.е. от дякон Левски“ (с. 166).

 

Ако Мария Тодорова си бе направила труда да сравни оригиналната дописка и отпечатания „материал“, щеше да се убеди, че в случая става дума не за „известна редакция и преписване“, а за груба политическа цензура, при която Каравелов зачерква важни мисли и идеи на Апостола, като ги заменя със свои, понякога напълно противоположни. Много странно е как публикациите на тази тема са убягнали от вниманието на авторката, която иначе с похвална педантичност е инвентаризирала почти всичко изречено и написано за Васил Левски.

 

Автентичният Левски е в оригиналната дописка, а не в отпечатаната, но кой знае защо авторката цитира Каравеловата версия. „Трябва да заговори ножът, мастилото вече не помага - цитира тя уж Левски, но това са думи на Каравелов - в оригинала такъв текст няма. Там е казано друго: „…наместо сълзи, сега леем куршуми“.

 

„Славяни поляци са турски жандарми, французите са турски инженери, англичани - турски дипломати, казаци некрасовци са турска полиция, германци - турски шпиони, унгарци - братя на турците, чехи - турски музиканти…“ И това според авторката били думи на Левски, но и тях ги няма в оригиналната дописка. В нея е казано: „…секидневно оплаквание е било с кръвави сълзи пред европейските консули. На нашия предрезнал глас никакъв отзив, от никъде за помощ, а напротив, стават учители против нас. Тогава де остава тяхното образование и човечество?“

 

„На нашето знаме, което ще да бъде забито на Балканския полуостров, трябва да бъдат написани само три думи: свобода и всекиму своето!“ И тези слова според авторката били на Васил Левски. Как е възможно тя да не знае автентичните думи на Апостола: „Ще имаме едно знаме, на което ще пише „свята и чиста република“?!

 

Тъкмо тях зачерква Любен Каравелов. Пък и как да не ги зачеркне, когато по това време сръбският крал финансира издаването на „Свобода“ и подобни републикански идеи сигурно са щели силно да го разлютят. Ето подходящ повод за размисъл на тема каква роля са играли и играят чуждите пари в българските работи.

 

Какво излиза? Мария Тодорова в случая анализира предимно текстове на Л. Каравелов, а не на Васил Левски, макар да ги представя като негови.

 

Васил Левски, автентичният Васил Левски, го няма в тая книга. Пък и защо да го има - в края на краищата той при всички случаи ще бъде сведен до една кръгла нула с нимб на светец над нея.

 

Излезе тази книга, но никого не шокира нито със съдържанието си, нито с корицата си. Тя просто е позакъсняла за целите, които преследва. Българският национализъм вече съвсем се е изпарил. Безсмислен е вече и спорът на тема „историческа злина ли е националната държава“. У нас не остана никаква държава, камо ли национална…

 

Дотам я докарахме.

 

Дотам ни докараха.

 

Навремето Иван Богоров обичал да повтаря: трябва да направим най-напред българи, после България. Случи се точно обратното и май ние, българите, сме останали малко нещо „недоправени“. Затова ли толкова бързо се разбългаряваме и толкова лесно ни разбългаряват?

 

От новата книга на проф. Филип Панайотов “Без недомлъвки” (Университетско издателство “Св. Климент Охридски”). Текстът е публикуван за първи път в e-vestnik.

 

- По e-vestnik.bg

 

 

 

 

Коментари
2011-09-16 16:52:39 От: Ivan

Статията свърши тук "а грети станаха жертва на...."
Хората претендират за грамотност

2011-09-19 17:53:04 От: българин

Ivan, първо дочети до края, после се замисли, а най-накрая определи да ли е уместно да демонстрираш грамотността си!

2011-09-20 11:05:34 От: българин

Достойна България без Левски е невъзможна!

2011-09-20 19:18:08 От: Reynaldo Reynaldini

"Пантеон без Левски"-Това е само началото на Българската култура ,бит, история,развитие,образование и каквото и да е.След време за Левски ще се спомнят точно толкова хора в България колкото сега си спомнят за Митко Палаузов.А знаете ли какъв % от подрастващото поколение зная за личността Митко Палаузов?С какво се е занимавал,кога и срещу кого се е борил въпросният Митко Палаузов?.....Ще ви падне шапката ако се запознаете с познанията на младежите относно онзи период и срещу кого и защо се е борил Митко Палаузов. Подрастващите като пораснат и порасналите(знаещите) като предадат богу дух и всичко ще си дойде на мястото си.Митко Палаузов е първата стъпка Васил Левски е поредната стъпка и т.н. и т.н.в еволюцията на народната ви памет.

2011-09-23 15:35:42 От: Един

Левски е завинаги вкоренен в народните сърца и никой,никога не би могъл да го опетни.Бог си знае работата.
И ти,рейналдинчо,нищо не можеш да направиш срещу това.Колкото и да се ядосваш :)

2011-09-23 15:39:49 От: Един

"Еволюцията на народната ни памет" се е доказала,щом все още има люде на тая земя,дето се наричат българи.Все още има български песни,танци и хора.И завинаги ще ги има.Както казах в горния пост-Бог вижда и знае!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Май 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
      
     
  1. 19.05.1934г. – Военният съюз и кръг “Звено” правят държавен преврат
  2. 19.05. - Събития и факти
  3. 21.05. - Събития и факти
  4. 21.05. - Св.равноапостолни Константин и Елена
  5. 22.05. - Международен ден на биологичното разнообразие
  6. 22.05. - Събития и факти
  7. 22.05. Св.вмнк Йоан-Владимир, княз български, чудотворец
  8. 23.05.1417г. – българи и български благородници полагат клетва за вярност пред дука на Милано
  9. 23.05.1847г. – роден Михаил Греков, възрожденски деец и революционер
  10. 23.05. - Събития и факти
  11. 24.05. - Събития и факти
  12. 24.05. - Ден на българската просвета, култура и писменост
  13. 25.05. - Събития и факти
  14. 26.05.1876г. - в Янтра се удавя Панайот Волов, един от водачите на Априлското въстание
  15. 26.05. - Събития и факти
  16. 26.05. - Св.мчнк Георги Софийски Най-нови
  17. 27.05. - Събития и факти
  18. 27.05.1866г. - В Букурещ е създаден Таен български централен комитет
  19. 27.05.927г. – в разгара на подготвяната война срещу Византия умира Симеон І
  20. 28.05. - Събития и факти
  21. 28.05.1912г. – в Италия умира поетът Пенчо Славейков
  22. 29.05.1953г. – Едмънд Хилари и шерпът Тарзинг Норгай първи стъпват на Еверест
  23. 29.05.1453г. – султан Мехмед ІІ Фатих завзема Цариград и слага край на Византия
  24. 29.05. - Събития и факти
  25. 30.05. - Събития и факти
  26. 01.06. - Църквата отбелязва Свети дух
  27. 31.05. - Събития и факти