Падането на Константинопол

Автор: Иван Петрински


Падането на Константинопол Обсадата на Цариград (12 април-29 май 1453 г.) според рисунка в "Задморско пътешествие" на Бертрандон дьо ла Брокиер, Лил, 1455 г.; Национална библиотека на Франция-Париж

Съвременниците през 1453 г. възприемат това събитие като началото на края на света...

Ще да са прави тия, които определят годината 1204-та като край на Източната Римска империя, която за удобство и по всеобщо съгласие наричаме Византия - могъщата универсална империя, съсед на средновековна България по злощастно стечение на обстоятелствата, пример за подражание и обект на завист сред целия средновековен средиземноморски свят.

 

Възстановената през 1261 г. Византия е вече обичайна средновековна държава, с бледи следи от имперското минало. Забъркана през следващите почти два века в обичайните балкански крамоли, постепенно и полека някога всесилната империя се стопява до размерите на средновековно княжество в началото на втората половина на ХV в., едва владееща все още Пелопонес, южната третина от западното черноморско крайбрежие и съвсем близката околност на Цариград, заедно с няколко острова.

 

Това остава от обширната Юстинианова държава, безмилостно стегнала в здрава хватка цялото Средиземно море. Отдавна минало, но не и забравено, е времето на стопанска сигурност и благоденствие, същото това време, в което държавните пари никога не свършват.

В средата на ХV в. централната цариградска власт е всъщност номинална, стопанството е разпокъсано и слабо, в него владеят чуждоземни сили, и май единственият остатък от миналата слава са червените императорски обувки с изрисуваните златни двуглави орли, тия същите по които е разпознат трупът на последния византийски владетел Константин ХI Драгаш (1449-1453). Нищо повече.

Още с идването си на власт султан Мехмед II (1444-1446 и 1451-1481) е твърдо решен да завладее Цариград. Летописецът Критовул от Имброс ни е оставил подробно изложение на две негови речи пред най-висшите османски сановници и военачалници преди започването на обсада на Цариград и на 28 май 1453 г. вечерта (вж. и Извори). Особено от първата султанска реч става напълно ясно - през 1453 г. Цариград не е можел да оцелее, решимостта и силата са на страната на османците и на техния владетел.

През първата половина на ХV в. някогашната световна столица едва наброява 40 хиляди жители, обширни полета вътре в градските стени осигуряват прехраната на обитателите му, обществените сгради и дворците са в разруха, търговията и занаятите са в чужди ръце, основно в обитателите на крепостта Пера на северния бряг на Златния рог.

 

В началото на април 1453 г. градът успява да събере по-малко от 7000 бранители за дългите 5, 63 км крепостни стени откъм сушата, и още 13, 49 км откъм морето, организирани в сложна система. Ще трябва да добавим също и 26 кораба, от които само 10 са византийски, за отбрана откъм морето, главно на Златния рог.

Най-късно на 12 април 1453 г. османските турци сключват напълно обсадата, като изправят срещу града, по различни оценки, между 100 и 200 хиляди - еничари, редовна войска, башибозук, помощни части, духовни лица. Изглежда същинската войска е около 100 хиляди все пак, останалото са помощни отряди. Общо 126 кораба, бойни, транспортни и спомагателни, спират достъпа до Босфора още през март.

Едно значително предимство е на страната на османците - далекобойните оръдия, включително и тези, проектирани и построени от унгареца Урбан, изиграват решаваща роля в обсадата, разрушавайки хилядолетните непревзимаеми стени на Цариград. От 12 април, в продължение на 6 седмици, османската артилерия методично разрушава всеки сантиметър от високите до 9, 2 м крепостни зидове.

В ранната утрин на 29 май, още по тъмно, османската войска започва масов набег на крепостните стени отвсякъде. Малкото останали бранители, начело с императора, отчаяно защитават разрушените и подкопани крепостни зидове. На развиделяване всеки жител на града, който можел да носи оръжие, застанал на стените. В тоя ден отбраната била вече изтощена от башибозука, пуснат да нападне пръв. Чак на напора на редовната войска и на еничарите защитниците не устояват, а някога световният град пада.

Последният византийски император Константин ХI е с повече славянска кръв - Елена Драгаш е негова майка, а Ирина Асенина, внучката на цар Иван Мицо Асен (1279-1280) - негова прабаба. Сигурно смесеният произход на Константин ХI е причината за безрасъдната му смелост. През целия си живот той е изпълнен с увереност, че може да изправи империята на крака.

Един от последните византийски летописци и последен велик логотет Георги Сфранцес (1401-след 1478) ни е оставил точната възраст на императора. На 49 години, 3 месеца и 20 дни е Константин ХI когато е посечен на 29 май, отбранявайки с меч вече разрушените някога непристъпни цариградски зидове. Негово е свидетелството:

 

"Когато градът [Цариград] бил превзет емирът [султан Мехмед II] . . . веднага устроил търсенето на императора . . .И изпратил неколцина там, където на купчини лежали труповете на убитите християни и нечестивци. Много от главите на убитите били умити с вода, за да узнаят не е ли тя случайно императорската. И не биха я познали, ако не открили бездиханния труп на императора, когото разпознали по царските ботуши - по обувките, на които, както това е обичай при императорите, били нарисувани златни орли. И като узнал това емирът станал доста весел и радостен . . .".

Така свършва дългата византийска приказка, останалото са многодневните грабежи, масовото клане на струпаните в и около църквата "Св. София" цариградски жители, многодневните пожари. Приказките не винаги имат щастлив край.

Едва ли може да се каже, че превземането на Цариград от османските турци е събитие неочаквано, напротив. Същинската агония на империята продължава повече от половин век. През цялото това време Византия владее няколко малки разпокъсани земи, едва свързва двата края, но устоява все пак, което само по себе си е указание за нейната жизненост. Цариград е вече здраво пристегнат отвсякъде, османски владения го задушават околовръст, действителна помощ не би могла да дойде отникъде.

Балканските държави или вече не съществуват, или са васални, или са натикани в непристъпни планински усои една по една - над България вече тегне робския ярем, Влахия е васална, а сръбски помощни военни части в османската войска участват в обсадата на Цариград.

 

Само непоправим наивник или същински глупак би могъл да се надява на помощ от католическия Запад, където единствена ценност е златото, и нищо друго - действителна е само помощта на 700 генуезки доброволци, начело с Джовани Лонго, които се бият на крепостните стени, заедно с 4983 византийци, и общо 16 западни кораба за отбрана на Златния рог предимно.

Въпреки това, падането на Цариград и до днес даже се възприема от някои като исторически вододел, като край на Средновековието. Това събитие разтърсва всички негови съвременници, те го определят еднозначно, ни повече, ни по-малко, като начало на края на света.


Извори

"Мъже! Приятели и съратници мои в тази борба!

. . . На първо място в този град има огромни и разнообразни богатства - както в двореца, така и в домовете на знатните и в къщите на обикновените граждани. Най-много обаче са събрани в светилищата - всякакви свещени дарове и съкровища, направени от злато, сребро и скъпоценни камъни и безценни перли, както и неизброимо количество прекрасни мебели и посуда, без да броим покъщнината и имуществото по домовете. На всички тези неща вие ще станете господари . . .

И защо трябва да губя време в изборяване на всичко поотделно? Аз сега ви давам за плячка и грабеж голям и многолюден град . . . давам ви и неизмеримото му богатство, мъжете му, жените му, младежите му, цялото му останало население и сгради . . .

Ето, както виждате, ровът изцяло е засипан, а зидът откъм сушата е дотолкова срутен от три страни, че не само тежко- и лековъоръжени пехотинци като вас, но дори и тежка конница лесно би могла да го премине . . .

А за вашите противници струва ли си изобщо да говорим? Те са много малко и повечето от тях са невъоръжени и неопитни във война. Както се осведомих от дезертьорите, с мъка има двама-трима мъже да защитават кула и още толкова да се сражават в пространството между две кули - така се получава един воин да се бие и да брани три или четири бойници, и той е невъоръжен или зле въоръжен . . . Как тези хора могат да бъдат достатъчно, че да се справят с толкова голямо множество от наша страна? Още повече, ние се бием на смени и непрекъснато ни прииждат свежи сили . . .

Ние вече няма да използваме, както преди, само далечен обстрел, отделни атаки, набези . . ., което те очакват, но започнем ли веднъж стълкновението, битката ще бъде непрекъсната и непрестанна, без никакво примирие или преставане, ден и нощ, докато не свършим делото. Така, струва ми се, притискани от безспирната война, от мъките, от глада и от безсънието, защитниците лесно ще се предадат.

Всичко сочи, че победата е с нас и че ще превземем града. Понеже, както виждате, той е хванат като в мрежа както откъм сушата, така и откъм морето, и вече не е възможно да се измъкне от оръжията и ръцете ни . . .

Из реч на султан Мехмед II преди решителното нападение срещу Цариград;

От в. "Сега"

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Октомври 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
     
      
  1. 06.10.1014г. - В българската столица Охрид умира цар Самуил
  2. Годишнина от стартирането на „Атлас“ - предаване на БНТ
  3. 45 години от Висшия химико-технологичен институт
  4. Реймънд Кендъл съобщава, че според службата българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел ІІ няма
  5. Стартира процес на създаване на нови държавни издателства
  6. 06.10.1960г. - Умира Николай Лилиев
  7. Роден е Любен Борисов Беров - икономист изследовател; министър председател на България (1992-1994)
  8. Приет е Закон за водните синдикати и Обща държавна програма за водите.
  9. 06.10.1919г. - Съставено е 40-то правителство начело с А. Стамболийски
  10. Основан е Национален съюз, желаещ сключване на "всебългарска" уния с Католическата църква
  11. 06.10. - Събития и факти
  12. 07.10.1950г. - Турция едностранно затваря границата с България
  13. 07.10.1986г. - България започва неофициални преговори с Европейската икономическа общност (ЕИО).
  14. Роден е Стефан Москов
  15. Провеждат се избори за Областо събрание на Източна Ромелия.
  16. 07.10. - Събития и факти
  17. 07.10.1915г. - българските войски освобождават Куманово.
  18. 07.10.1912г. - Започват първите военни действия срещу Османската империя.
  19. 07.10.1885г. - Издаден е Указ за свикване на Народното опълчение за защита на Съединението
  20. Високата порта предлага на Цариградската патриаршия два нови проекта
  21. От Москва започват предаванията на радиостанция "Народен глас"
  22. 70 години от рождението на проф. Александър Янчулев
  23. 125 години от рождението на Рачо Стоянов
  24. Първа и Трета българска армия пробиват първата турска отбранителна линия Ескиполос-Петра и превземат
  25. Открива се ЖП линията Русе-Търново (130 км).
  26. В Букурещ излиза първият брой на в. "Българин"
  27. Роден е Николай Иванов Николаев
  28. Андрия Качич-Миошич издава "Разговор угодни народа словенскога"
  29. Братята на Паисий Хилендарски правят дарение за Хилендарския манастир
  30. Обявено е военно положение в Кюстендилски и Петрички окръг