Отровата е друга!

Автор: Иван Бунков


Отровата е друга!

"Промяната се режисираше в едни и същи мозъчни центрове – без алтернатива! Милиарди часове медийно време за рушене системата, на икономиката, на психиката. Методично, бавно, с наслада..."

И Македония ни изпревари с тютюна. Лани е увеличила производството със 7 хил. тона и е достигнала 27 - 28 хил. тона. /За сведение ние имаме 24 – 25 хил. тона/.

 

Понеже на пазара има недостиг на истински ориенталски тютюни, Турция е вдигнала бързо добива си с цели 35 хил.  тона  и е достигнала общо годишно 80 хил. тона.

 

Ние произвеждаме вече само скромните 24 – 25 хил. тона, но стопаните ни имат сериозен проблем с изкупуването. А през 80 години на миналия век сме достигали до 160 хил. тона тютюн! По време на „скапания социализъм” сме произвеждали два пъти повече от сегашна Турция, която, без да е в Европейския съюз, е на 17 място в света по развитие!

 

А къде сме ние? Задавам си въпроса след прочетеното под сурдинка за тютюна във вчерашната преса, пропита изцяло от спектакъла на Волен Сидеров.

 

А можеше да става дума не тютюн, а за домати! Пак същото! Или за краставици! Или за стомана! За грозде! За оръжие! За риба, например! За хайвер! Или за свинско месо! За мляко! За яйца! Или за най-елементарното – киселото и прясното мляко, дето всяко селце можеше да си го произвежда!

 

Но днес в селата няма даже лястовици по жиците и врабчета по дворовете. Само вой на чакали ще чуете нощем да обсаждат къща по къща, махала след махала в  търсенето на последното родопско магаре, дето да удушат  и като за пир по време на чума да го разкормят.

 

С нищо ли не можете да ни смаете, братя журналисти, само с това, че операта на Сидеров смърди! И то отдавна! И че с ваша помощ се носи отровата й над малката ни родина.

 

Разбира се, че вината не е наша. Повече от 20 години експерти на прехода ни промиват мозъка, но с нашето мълчаливо несъгласие. Ние им давахме думата, отначало като алтернатива, и те до умопомрачаване повтаряха едно и също – демонтаж, антикомунизъм и демокрация. Нямаше алтернатива на алтернативата! Сутрин, обяд, вечер, пък и нощем. Водата на тоалетното казанче не можеше да пуснеш, ако не кажеш, че си демократ. Че не си чугунена глава. По радиа, телевизии и вестници. На срещи с избиратели. В социалните мрежи. Двадесет и четири часа в денонощието. Триста шейсет и пет дни в годината.

 

Промяната се режисираше в едни и същи мозъчни центрове – без алтернатива! Милиарди часове медийно време за рушене системата, на икономиката, на психиката. Методично, бавно, с наслада. Трябваше да се разграничим от комунизма като морален авторитет и да произведем много повече от него за блага за населението, да създадем нови условия за живот – европейски. Каквото и да значеше това!

 

Слушахме дитирамбите, когато разсипвахме земеделието – в реални граници. За да не ни обвинят в комунизъм. За да не ни обвинят в ариергарден  държавен капитализъм, за да  не ни  посочат като не надраснали себе си балкански тревопаси. Мълчахме, когато ни бракуваха и купуваха заводи по пет за грош. Когато ни модернизираха образованието. Здравеопазването. Пощата. Електроснабдяването. Железниците. Когато ни оправяха пенсионната система. Когато ни учиха как да почиваме на море през зимата.

 

Сега, когато и на най-непредубедения българин му стана ясно, че Експертите на прехода в България са едни съвсем обикновени мамини синчета с бащи от ЦК или Политбюро и че са  спечелили стипендия „Людмила Живкова”, за да учат в Кеймбридж, за да ни казват пак те кое демокрация, антикомунизъм и неолибериантство - мнозина ахнаха. Но късно, братя. Мандалото пак хлопна.

 

Пак Експертите, пак от класата, пак се окопаха  за един чудесен непреходен живот  -  а нас, от фабриките и заводите и пак от тютюневите ниви ни зачукаха отново на дъното на историята. И то как - ние вече не вдигаме глави и не виждаме старите хоризонти, камо ли новите! Ние с променените чипове започваме да се самоизяждаме. Да се делим на турци и българи. Идеално за тях. На българи и помаци – още по-добре за тях! На леви и десни. На ЦСКА и Левски! Чудесно! На корумпирани и некорумпирани.

 

И започваме да се самоизяждаме.

 

И за да не дръпнем спирачката на главоломното падане, диктувано от системно и подло отвън, ние продължаваме да се самообиждаме и да се вглеждаме в идиотите край нас и да си търсим обяснение у тях заради сегашната ни свинщина.

 

Виновен ни бил Сидеров!

 

Но ние не знаем ли, че Сидеров не е причина, а следствие?

 

Братя българи, вдигнете глава и вижте кой ни излъга за тютюна. За гроздето. За доматите. За стоманата. За самолетите! За отбраната! За самочувствието ни. Кой ни вкара в тъмните подземия на спекулата, на наркотиците, в катакомбите на плътта за продажба, кой ни доведена кренвиршите с тоалетна хартияв лъскави опаковки. Кой ни обърна от народ в електорат? И то със стихващи функции.

 

Ако това го усетите, не всичко е загубено!

 

Знаете къде е ръчната спирачка на влака за никъде?

 

От в. "Нов живот" - Кърджали

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот