Отношенията София - Скопие: Со кротце, со благо... и со малце кьотек

Автор: Костадин Филипов


Отношенията София - Скопие: Со кротце, со благо... и со малце кьотек Сергей Станишев единствен се престраши да отиде в Скопие покрай протестите, и то за да подкрепи опозицията

Вместо да се плашим от македонски бежанци и да „пращаме“ войска по границата, трябва повече диалог

Защо ли тази популярна максима на родения в Ресен (днешна Македония) министър-председател на България Андрей Ляпчев изникна в съзнанието ми тъкмо сега? Не знам. Някак подсъзнателно изплува пред мен, когато през последните седмици слушах по българските телевизии непрекъснато задавания въпрос: „А как България в този момент трябва да се отнася към Македония?“ И изобщо каква да бъде българската политика по отношение на новата балканска държава на югозапад?

Ляпчев си имал своя формула, която прилагал съобразно българските политически нрави в „своето” време, но може ли тя да върши работа, когато става дума за нормални добросъседски отношения между две държави, особено когато едната от тях - България, има своя романтична представа за другата - Македония. За хора като Ляпчев, направили кариера в България, си има и съответния македонски анекдот. „Защо главите на македонците били сплеснати отзад? - Ами защото, когато се раждали, майките им ги плесвали с длан по тила с думите: хайде, расти и отивай да управляваш България.“

В едно тв предаване през миналата седмица се опитах да обясня как трябва да се държи България по отношение на Македония, но дали поради малкото време, което винаги не достига, или поради моята несръчност, обяснението ми остана недоразбрано. Затова го правя сега.

От осем години България е член на Европейския съюз, а от по-рано и на НАТО. Македония не е. Тя е кандидат за това двойно членство, а и беше много близко да влезе поне в НАТО през април 2008 година в Букурещ. Но така или иначе фактите са факти. България вече е в друго качество по отношение на своя съсед. Ние сме държава, която действа (или би трябвало да действа) по правила и по стандарти, определени от общностите, в които членува. И към които Македония също се стреми.

Значи в Скопие биха приели такова българско поведение към тях, което отговаря на тези стандарти. Тогава основният въпрос е дали София спазва тези принципи и стандарти, както подобава на държава с друго качество? Не говоря за поведението на личности и структури от България, които по един или друг повод предприемат действия, които са далече от тези стандарти. Тяхното оправдание винаги е било, че те не представляват България като държава, че действат или от лично име, или от името на неформални организации или сдружения. В случая говоря за личности и институции, които представляват държавата България. Европейски стандарт ли е мнението на наш историк, който постави под съмнение териториалната цялост на Македония и дори в близка перспектива присъедини части от нея към България. Нали тъкмо България бе първата държава в света, която призна суверенитета и териториалната цялост на независима Македония? Какво сега, отмятаме се от това ли?

Европейско правило ли е да се намесваш във вътрешните работи на съседна държава, като предлагаш нейният премиер, избран легитимно на избори, да подаде оставка? Или когато заявяваш, че си пратил армията си на границата с Македония, за да я пази от евентуалната бежанска вълна, и то при условие, че няма такова нещо.

Спомняте ли си, беше неотдавна, какъв остър и продължителен диспут се води в България за това дали армията трябва да се включи в охраната на границата ни към Турция, където имаме реален бежански проблем. И какво беше решението - армията само с логистика, защото съседите ни турци щели да си помислят, че готвим нападение срещу тях. А сега само с едно кимване военните „се били отправили“ към границата с Македония. За какво? Да посрещат онези 90 000 с български паспорти, които щели да дойдат - ами нали те си идват у дома, какви щикове срещу тях?

Обичам да сравнявам Македония с една махала. В нея всеки е бил в детска градина с някого, всеки е бил съученик с всеки, или студенти във факултета, или в армията, или е в роднински връзки. Формалните контакти и връзки в тази държава са по-силни и по-ефективни от официалните, както става в малките общества. В тази махала са особено чувствителни по отношение на всичко - вербално или материално, което идва от Изток.

Не е толкова важно какво ще каже гръцкият или албанският премиер, но думите на българския - който и да е той - се приемат внимателно, подлагат се на анализ, а най-често първосигнално се използват за нови нападки срещу София. Нещо като условния рефлекс на Павлов!А когато подобни български действия са непремерени, когато са извън стандартите и принципите, за които стана дума, нещата придобиват неприятен контекст.

Добре, Македония е махала, ама защо и ние се държим махленски, след като излъчваме евтини послания, които повече приличат на бабаитски подмятания на юнаците от Горната махала по отношение на онези от Долната. И после се чудим защо работите от двете страни на границата не вървят. И без това в Скопие все още има достатъчно голям брой хора, при това и от елита, който смята, че през 2007 година България е изместила Македония от заслуженото й място като член на Европейския съюз.

За да изчезнат подозренията и да потекат добрите връзки, трябва много активен диалог. Нашият политически и дипломатически елит реши, че с членството ни в ЕС ние имаме право на доза високомерие, с което да се отнасяме към онези от по-долната категория. И напуснахме територията на редовния политически, дипломатически и институционален диалог със Скопие.

Има ли такъв диалог на високо равнище, срещат ли се президентите на двете страни, ходят ли си на гости? Георге Иванов е вече втори мандат, а ако не беше погребението на Желю Желев, той нямаше да е дошъл в София, макар и неофициално? А преди време в частен разговор ми бе казал, че много иска да отиде на гроба на дядо си Георги, който е в гробищата на Петрич. И положението с премиерите е същото, да не говорим с ресорните министри. Скопие и Белград установиха практика на редовни срещи на правителствата си - първо в Белград, после в Скопие. Имат график и занапред. Орешарски направи една двустранна среща с Груевски в Кюстендил, лепнаха й фалшив етикет като съвместно заседание на правителствата, ама освен да си кажат добър ден и довиждане и двамата премиери на постигнаха нищо. Ако попитате министрите или техните заместници дали се познават лично с ресорните си колеги в Скопие, колко положителни отговора ще получите? Да не говорим за междупартийните контакти, там е пълна дупка.

Така не става.

По в-к Труд

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот