Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!

Автор: Любомир Любенов


Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души! Снимка: Авторът

Отидете и вие на това свято място на Витоша – ще го почувствате и разберете сами! Някога това поклонение е било традиционно и масово, ще ни се с нашия пример отново да стане такова...

 

Район Витоша, с. Владая. В съботния ден на 30 юни 2012 г. ние, четирима приятели и съмишленици, извършихме нещо, за което си заслужава да ви разкажем. Защо – ще разберете. Поклонихме се пред светилището на Св. Йоан Рилски, което се намира в планината над селото.

 

Бяхме четирима. Водач и домакин ни бе Крум Крумов от Владая – собственик на прочутия местен ресторант „Царевецъ”, най-образованият и буден кръчмар в републиката с две висши образования и непрестанна общественополезна деятелност на широк фронт. Следвахме го ние: Христо Йорданов - главен редактор на в. „Софийски вестник”; Александър Високомогилски – водещ рубриката „Православен календар” и моя милост – кореспондент на същото издание.

 

Изкачихме се на не повече от 2 км и достигнахме до един залесен с широколистна гора хълм, който още от пръв поглед ни покори с някаква магнетична сила, сякаш не бе природно образувание. Горе, на неговия връх, който представлява малка поляна с удивително правилна форма, заобиколена от високи дървета, покрита с килима на шарената сянка, ни се откри и самото светилище.

 

То се състоеше от няколко елемента: висок над човешки бой дървен кръст, побит здраво в бетонна основа, по-нисък каменен обелиск с изсечен в него кръст и надпис „Дар от братя С. Янчеви, 1901 г, 24 декември” и до него старинен масивен каменен кръст с вграден образ на светеца. Пред тях – три каменни маси, по ръбовете на най-голямата бяха изсечени имената „Миленко” и „Борис”. Дар, извършен скромно, без фамилни имена. Крум ни осведоми, че Миленко всъщност е най-старият все още жив майстор каменар, на 93 години. По стволовете на няколко дървета на високо бяха заковани кръстове от метал.

 

Запалихме свещи, прекръстихме се, сведохме молитвено глави. И тогава Александър Високомогилски изрече ясно тропарът на Св. Йоан Рилски:

 

Покаяния основание, прописание умиления,

образ утешения, духовнаго совершения

равноангельное житие твое бысть, преподобне.

В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый,

отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.

 

И ни го повтори на новобългарски:

 

Oснова на покаяние, пример на умиление,

образец на утешение и на духовно съвършенство

бе твоят равноангелски живот, преподобни,

като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.

Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!

 

Какво откровение за душата, което малцина християни знаят! И ние го получихме за първи път в живота си. Пак от този изключително ерудиран в областта на религията и историята колега получихме още много. Знаехме предварително, че на това място се е спряла процесията с мощите на светеца в последния им път за Рилския манастир. И че Свети преподобни Йоан (Иван) Рилски (876-946) е най-известният български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон на Рилския манастир и на будителите. Но тук научихме важни подробности, когато неговите мощи са претърпели редица премествания.

 

От Рилската обител, където първоначално са били положени, те са пристигнали в София (тогава Средец), сетне са отнесени от унгарската армия след завоюването на града, след станало чудо в Естергон похитителите им са били силно респектирани и ги връщат във Велико Търново. И оттам през 1469 г. със специалното разрешение на султана монаси ги пренасят отново и завинаги в Рилския манастир.

 

Но докато са били в Средец, през града е минал византийският император Мануил I Комнин (1143-1180) и неговият хронист и областен управител Георги Скилица. И двамата били много болни и се изцелили от мощите на българския светец, които са били положени в черквата „Св. Георги” до тези на сръбския Св. крал Стефан Милутин. Тогава императорът дарил своята походна чудотворна икона на Богородица (сега се намира в Рилския манастир) със заръката тя да не се отделя от мощите на Св. Йоан Рилски.

 

А за споменатото султанско разрешение най-вероятно роля е изиграла дъщерята на сръбския жупан Георги Бранкович, съпруга на Мурад и известна като Кало Мария. И нещо повече – съпътстващата икона останала в Константинопол, но тя издействала и нейното връщане. Затова съществуват и две версии кой всъщност е подарил иконата – тя или Мануил I Комнин.

 

Основният празник на Св. Йоан Рилски е на 19 октомври, наричан Отчов ден; другият е на 18 август – успението на светеца. Ние сме пред светилището в деня (Събора) на 12-те апостоли и в навечерието на 1 юли, когато църквата чества пренасянето на мощите – най-подходящият празник за отбелязване тук, понеже е свързан с Владая. И нека помним, че Св. Йоан Рилски е и цяла духовна школа – от него тръгват през вековете всички български стожери на монашеството, та чак до Патриарх Евтимий Търновски.

 

А любопитна, но и поучителна подробност е, че приживе светецът е бил посетен от цар Петър (927-969), но не го е приел в прекия смисъл на думата, а двамата са разговаряли от два върха (хълма, височини). Не е приел и богатите царски дарове, с изключение на плодовете, но е дал своите напътствия на владетеля. (Дни след това поклонение вашият репортер ще прочете в „Заветът на Св. Йоан Рилски към неговите ученици”: „Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всяко зло според апостола. Същият го нарича второ идолослужение.”)

 

И съвсем естествено започна разговор за корените на християнството, за могъществото на религията ни, която чрез Бог Син проповядва във фундаменталните закони на човешките взаимоотношения ненасилието и максимата „Обичай ближния си!” За евангелистите, за апостолите, за техните дела. Но и за кризата в съвременната църква, чиито проблеми не са само в признаването на архонтството, а и в поведението на епископата. Доста нелепо негови представители са решили, че Светият Дух едва ли не се общава с тях директно, което пък със сигурност не е вярно.

 

И още - какъв е критерият за доброто? И идеалът за съвършената личност? А фактът, че при последното страшно земетресение тук в епицентъра му (както и в цялата страна) нямаше нито една жертва, говори, че сме молитвено достатъчно силни, но и трябва да се стреснем и да се размислим.

 

И тогава научихме от нашия домакин Крум Крумов, че на това свято място е имало дървени табла, на които е била написана цялата история на пренасянето на мощите и участниците в нея. И друг кръст. Вандали ги разрушили. А на иконите изболи очите. Но и някои светли факти. По инициатива на нашия домакин на това място ще бъде построен параклис.

 

Основаният от него клуб на приятелите всеки петък на своите сбирки внася по оригинален начин средства – в този ден в ресторант „Царевецъ” ресто не се връща, а доброволните дарители влизат в списък всеки със своята петъчна лепта. Ето така са се събрали две хил. лв. и ще станат още. Ще се вземе разрешение, ще се изготви проект, който ще представлява просветлена отвсякъде постройка, модерна, но изцяло в изискванията на канона.

 

И някак съвсем естествено на място дойдоха няколко полезни предложения и решения от гостите на нашия домакин. Намери се най-правилното място за параклиса, в който е добре да се постави отливка (копие) от раклата с мощите на Св. Йоан от Рилския манастир. Да има и памук, престоял в истинските мощи, който да се раздава на вярващите.

 

А за възпитанието на младите е напълно възможно тук от 1 май до края на юни да има лятно неделно училище, където децата ще навлизат в ценностите на християнството, за да ги обикнат и прегърнат в житейския си път. До светото място или наблизо може да се направи и една екопътека, за която младите да се грижат.

 

Вашият репортер само слушаше и записваше, но и знаеше – това не са мечтания посред бял ден, а все неща, които ще станат реалност! Със сигурност и то скоро! Такива са будните владайци – в началото бе словото, възприемат и всяко ценно предложение, ама веднага преминават към делата, въобще не си губят времето.

 

Та ето какви неща се случват на едно скромно поклонение, което просветлява душите човешки, но това вече е съвсем неописуемо. Отидете догодина и вие на святото място – ще го почувствате и разберете сами! Някога това поклонение е било традиционно и масово, ще ни се с нашия пример отново да стане такова.

 

 А ако искате да подпомогнете и ускорите появата на замисления тук параклис – вече знаете къде, кога и кого да търсите.

 

От „Софийски вестник”, бр. 26, 5-11.07.2012 г.

 

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Май 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
      
     
  1. 19.05.1934г. – Военният съюз и кръг “Звено” правят държавен преврат
  2. 19.05. - Събития и факти
  3. 21.05. - Събития и факти
  4. 21.05. - Св.равноапостолни Константин и Елена
  5. 22.05. - Международен ден на биологичното разнообразие
  6. 22.05. - Събития и факти
  7. 22.05. Св.вмнк Йоан-Владимир, княз български, чудотворец
  8. 23.05.1417г. – българи и български благородници полагат клетва за вярност пред дука на Милано
  9. 23.05.1847г. – роден Михаил Греков, възрожденски деец и революционер
  10. 23.05. - Събития и факти
  11. 24.05. - Събития и факти
  12. 24.05. - Ден на българската просвета, култура и писменост
  13. 25.05. - Събития и факти
  14. 26.05.1876г. - в Янтра се удавя Панайот Волов, един от водачите на Априлското въстание
  15. 26.05. - Събития и факти
  16. 26.05. - Св.мчнк Георги Софийски Най-нови
  17. 27.05. - Събития и факти
  18. 27.05.1866г. - В Букурещ е създаден Таен български централен комитет
  19. 27.05.927г. – в разгара на подготвяната война срещу Византия умира Симеон І
  20. 28.05. - Събития и факти
  21. 28.05.1912г. – в Италия умира поетът Пенчо Славейков
  22. 29.05.1953г. – Едмънд Хилари и шерпът Тарзинг Норгай първи стъпват на Еверест
  23. 29.05.1453г. – султан Мехмед ІІ Фатих завзема Цариград и слага край на Византия
  24. 29.05. - Събития и факти
  25. 30.05. - Събития и факти
  26. 01.06. - Църквата отбелязва Свети дух
  27. 31.05. - Събития и факти