От какво заболяват археолозите

Автор: Димитър Шумналиев (2 коментара)


От какво заболяват археолозите Рисунка: Иван Кутузов-Кути

Нескромните учени умеят да привличат медиен блясък върху себе си, скромните са вперени в дупките на миналото

Уникално за Европа селище отпреди 8 хиляди години откриха археолози край Мурсалево, местността Деве Барган, миналата година. Находката е наистина удивителна, успоредни и напречни улици са така изградени, че образуват квартали. Няма как при допълнителните разкопки да не се открият монети, обици, нагръдници, които да обозначат социалния статус на тези квартали, обявиха експерти. Чака ни нова слава. Учени от Европа тепърва ще се чудят, маят и завиждат. Слава богу, агенция “Пътна инфраструктура” обяви поръчка за подпорна стена (7 млн. лв.), тъй като неолитното селище попада в района на магистрала “Струма”. Така паметникът ще може да се експонира, а археолозите да продължат проучванията си.

Този пример е светъл по няколко причини. Държавната агенция оцени находката и направи всичко възможно да я съхрани. Ако чиновниците бяха добре ограничени и силно напористи, щяха да пуснат бетона отгоре в името на по-бързия строеж на магистралата. Тия археолози ни създават само грижи, възкликна публично сътрудник на старото мислене, назначен като платен консултант по магистрални посоки. Слава богу, уважението избутва подобни нему технократи. Постепенно се научаваме да уважаваме археологическите паметници и да ги спасяваме. В случая - и да ги превръщаме в атракция. С произтичащите от това главоболия за пътните компании и предстоящи дивиденти за повече национално самочувствие.

Откривателите на неолитното селище край Мурсалево не вдигнаха олелия. Скромно и полека, с професионално вглъбение и усещане за мисия в бъдещето изработиха варианти за спасяване на находката. Има такива археолози! Скромни. Далечни на обществения блясък. Истински учени, вперени в дупките на миналото.

Има и друга порода. Намерили две венециански монети - давай пресконференция. Интервюта, репортажи. Тази порода умее да работи с медиите, да привлича блясъка върху себе си, да създава ореол и титли, да печели във всяко отношение. Повече слава - повече финансиране.

И скромният, и тщестлавният подход съществуват в разбирателство, в крайна сметка археолозите също са хора. Разделени по интереси, критерии, уважение към научния факт. Скромните много се хилят на изпълненията на шумните. Две венециански монети, при това ощърбени, са само усмивка в сравнение с Мурсалево. Но пък по-предприемчивите, за да не ги наречем по-самовлюбени, оползотворяват всеки артефакт като добри рекламни мениджъри. Проф. Николай Овчаров например. Колективът му откри тази година златна монета от времето на Юстиниан I Велики (527-565 г.). Тежи 2 г, сравнително добре запазена, изработена от почти 24-каратово злато. Като обичащ славата учен, професорът разтръби находката, а колеги от медиите - както винаги досега, му предоставиха обилни дописки и снимки. Този мъж знае как да превърне и най-дребния артефакт във величина. Ако не друго, постига и повече уважение. Осигурява ни информация. Какво по-хубаво от това! Ние знаем за Перперикон повече от Мурсалево, тъкмо защото началникът умее да рекламира труда на подчинените си. Кой, кой откри Мурсалево? Анонимността не помага на откривателите. Искаме имена, искаме личности. Искаме уважение, което да въздадем на заслужилия.

Колкото и да беше скромен, Георги Китов не успя да избяга от медийния щурм. Находките бяха по-гласовити от учения. Разработи Старосел, успя да въведе в съзнанието ни повече знания, в експозиците - повече паметници. Старосел нахлу в европейската научна колегия, тъкмо защото медиите му осигуриха популярност много преди фактите да влязат в музеите. Само стари муцуни не разбират, че браншът иска слава. То е като добрия писател, осъзнаващ книгата си освен като всичко друго и като стока, колкото и тъпо да звучи. Да, книгата е и пазарен продукт. Рекламирай, върти пиар хватки, вкарай се в технологията на търсенето. Колкото повече знаем за археологията ни, толкоз повече ще я ценим. Предполага се, че и държавата толкоз повече ще я захранва с кадри, научен ресурс, със съвременна техника, с време и финансови поощрения. Понякога две венециански монети се оказват по-скъпи от евангелия. Археологията затова не обича да бърза. За да не стига до обобщения. Те са опасни - който обича обобщения, не обича науката. Затова тази материя е тънка, изисква къртовски труд и много знание. Понякога подвежда.

Така стигаме до най-опасното заболяване на археолозите. Нарича се мегалоцефалия. От гръцки - голяма глава. Болест, при която от цялата театрална зала ръкопляска единствено авторът на пиесата.

Откривателят на т. нар. мощи на Йоан Предтеча в Созопол например. Много шум и малко доверие в хипотезата. Така се стигна до обобщение - това са мощи и толкоз. Дори “Нешънъл джиографик” направи филм. Но е много “вероятно”, “може би”, “предстои лабораторен анализ”. С мощен медиен съпровод беше съпроводено отварянето на мощите на св. Йоан Предтеча през август 2010 г. в Созопол. Както се казва, по български. В летния пек, без климатична подготовка на залата, без ръкавици и други задължителни за подобна процедура изисквания. Никой не осигури необходимата за отварянето технология, с която разполагат лабораториите на мощни институти и музеи по света. Тези апарати “оглеждат” със специалните си очи “обекта”, анализират, сравняват. И ако няма опасност от разграждане на материала, позволяват отварянето, тоест резкия досег на находката с въздуха. Нашите експерти бърникаха с голи ръце. Връх на технологиите.

Мегалоцефалията в археологията може да бъде заразна. Да привлече по понятни-непонятни причини историци, държавни мъже, журналистически отбори и да стигне до възторг. До опиянение, което произлиза от болестта. Така наречените мощи бяха командировани в катедралата “Александър Невски” и хиляди се стекоха в храма: защото всяка вяра иска храм. Всеки храм - вяра. Подгласниците на “откривателя” надуха до небесата приноса му, както и значението на “мощите”. Затрака великата пропагандна машина. Обработката на съзнанието постигна целта си. Имаме мощи! Неверниците да не влизат нито в храма на бога, нито в храма на доказателствата.

И точно по време на тази еуфория археологът откривател изговори публично, че част от лицевата страна на Йоан Предтеча кръстоносците подарили през 1206 г. на френския крал Луи IХ Свети. Е, през същата година никой нищо не е могъл да подари на Луи Свети, защото по това време крал на Франция е Филип II Август.

Мегалоцефалията не понася фактите.

По в-к Труд

Коментари
2015-06-23 12:28:26 От: Аристотел

Браво на автора!

2016-08-06 15:46:12 От: ZZARSSTVO BALGARIA

T.ZZivkov e Igrael na karti i tabla po ZZal den v kruchmata s Daskala,Popa i Kmeta, Trite Nai-Vazzni Lichnossti v Nasselenite messta na ZZARSSTVO BALGARIA,koito SStalin sus SSpezzialno Narezzdane Podlozzil na TOTALNO UNISTOZZENIE,za Da Unistozzi Elita,Znaestite i Mozzestite,za da gi Zameni s NEGRAMOTNI selani,Ovchari,Obustari,Govedari,Orachi,Kopachi,Kriminalni prestupnizzi,Kradzzi,Ubiizzi,Izmamnizzi,Izpolzvachi i Nekadurnizzi i Podmazvachi,SSlugi-zzigani,turzzi,iudei,pomazzi,armenzzi...T.ZZivkov E imal Motor i karta,za da Preminava Vsichki Posstove na Polizziata i Voennite vuv Voennoto Togava vreme...Toi uzz se " kriel " ,bil e " nelegalen " ...Toi SSe krieshe , No Nikoi Ne go turseshe-kakto pisaha po-kusno ...

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот