От 55 години нямаме тълковен речник на родното слово


От 55 години нямаме тълковен речник на родното слово

Кой решава дали "бизнесцентър" се пише слято, с тире или разделено? Как се вземат решенията запетаята на определено място в изречението да отпадне? Популярното предположение е, че съдбата на правописа ни се решава от Института по български език

 

В действителност обаче се оказва, че решенията за правописа ни по-скоро зависят от вестниците, книгите и официалните документи, които съставяме самите ние.

Експерти от БАН поясниха, че правописните норми в новите издания на речника се приемат под влияние на това, което е най-честа езикова практика в страната. Когато се съставя поредното издание на правописния речник, създателите му се разделят на секции и всяка от тях следи определена сфера от живота - пресата, книгите, живите разговори. Ако се окаже, че в тях доминира нещо, което противоречи на нормите в досегашните речници, възможно е в следващото им издание именно то да се превърне в норма.

 

Въпреки че ситуацията малко наподобява стария виц за синоптика, който прогнозирал времето, като гледал, че индианците секат дърва, и правописните правила са зависими от това, как говорим в момента.

Именно затова в държавата цари пълен езиков хаос - както при слятото писане, така и при местата на запетаи, тирета и кавички. Затова често пъти изпитните въпроси, на които трябва да се потят дори седмокласниците, кандидатстващи за гимназия, имат по два или дори три верни отговора. Най-честата причина е, че когато не могат да изберат вярно решение, езиковедите решават, че думата е дублет и може да се пише по два начина.

 

За сравнение - в последните двайсет години, откак демокрация цари не само на пазара, но и в полето на езика, количеството на дублетите се е увеличило с около 50 на сто, твърдят езиковеди. Много от тях просто вземат най-честото изписване във вестниците и го превръщат в стандарт.

Никой не може да бъде сигурен, че ако днес едно дете в четвърти клас учи определен начин за изписване на дума, която масово се произнася по друг начин, докато стане в 12 клас, тя вече няма да се пише различно. Така е станало например с наставката "ува" в думи като действам, командвам, участвам. Навремето в училище дори се занижаваше оценката, ако ученикът не напише "командувам" например.

 

Едва в правописния речник от 2002 г. за първи път въпросната наставка отпадна. Отново тогава за първи път се премахва и изискването пълният член да се произнася изцяло - нещо, което българинът не спазва години преди решението да бъде взето на академично ниво.

 

В момента у нас съществуват два правописни речника - един на БАН и един на университетското издателство, които си противоречат почти за всичко. В зависимост от това, кой от тях ползва един учител или съставител на учебник, това може да коства на ученика дори цяла единица от оценката. Защото освен за пунктуацията речниците вече влизат в спор за това, дали се пише "именик" или "именник", кога една дума започва с представка "о" и кога с "у".

На практика всяка масова неграмотност в определен момент може да се превърне в норма, ако езиковедите установят, че тя се появява в езика ни прекалено често.

В същото време обаче стожерите на езика ни от академията бавят вече четири години новото издание на правописния речник, което трябва да въведе поредните корекции.

По план то трябваше да излезе на пазара през 2005 г., но вече четири години така и не е завършено.

Доста странно е какво правят академиците, освен да наблюдават езика ни, четейки вестници, след като вече двайсет години се чака и издаването на практическа граматика на българския език - такава, която да се ползва не от специалисти, а от хора, които просто искат да си направят справка, без за целта да им се налага да звънят на института.

Впрочем в близко бъдеще подобни справки ще могат да се правят и по интернет, обещаха от БАН. Което обаче не променя факта, че липсва издадена книга с най-основните правила на езика, които трябва да спазваме. Академиците се оправдават, че подобно нещо има в увода към големия правописен речник, който обаче е тежък, неудобен и трудно може да даде необходимата информация за кратко време.

От 55 години пък нямаме тълковен речник на родното слово. Последното негово издание е видяло бял свят още преди Априлския пленум - през 1953 г., и всички членове на авторския му колектив са вече починали.

 

Човек може да си представи колко се е променил езикът ни оттогава, колко нови думи са навлезли в него, без да фигурират в речника и да бъдат обяснени значението и етимологията им.

Също толкова време се чака написването и на академична история на българския език, каквато в момента има само на по-предприемчивите университетски издателства. Заради тази академична мудност поне половината от живия ни език съществува и отмира, без така и да види речник, така че никой не може да проследи как се променя езиковото ни богатство или до каква степен го изместват чуждиците.

 

Неотдавна депутатите премахнаха един текст от Закона за народната просвета, който изискваше в училище да се преподава при спазване на книжовните норми на българския език. Решението предизвика много вой, но в крайна сметка се оказва, че не е имало защо - книжовна норма за много от нещата или няма, или човек може да я види в първия вестник.

 

Последната езикова новост е масовото побългаряване на английски думи, като им се поставят български представки, наставки и окончания. Една значителна част от тях са интернет команди, които вече се наместват в нормалния език особено на по-младите, макар че все още не са обект на наблюдението на езиковедите.

"Пействам", "копвам" и "логвам" вече са част от жаргона на повечето хора в активна възраст, които боравят с компютър, въпреки че не фигурират в речници и справочници. Единственият им шанс да си спечелят вниманието на езиковедите явно е, ако започнат да се употребяват в медиите.

 

От Аctualno.com

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Февруари 2023 »
пнвтсрчтпксбнд
  
     
  1. 04.02. - Събития и факти
  2. 04.02.1885г. - Роден е Асен Златаров
  3. 05.02. - Св. мъченица Агатия, празнуват Добрин и Добромир
  4. 05.02. - Събития и факти
  5. 06.02. - Събития и факти
  6. 06.02.1878г. – руските войски освобождават Бургас
  7. 06.02.1886г. – роден Людмил Стоянов
  8. 07.02. - Събития и факти
  9. 08.02. - Събития и факти
  10. 08.02.1989г. - Годишнина от основаването на КТ “Подкрепа”
  11. 08.02.1966г. - роден Христо Стоичков
  12. 09.02.1999г. - в Либия са задържани 23 българи. Започва епопеята на българските медици.
  13. 09.02. - Събития и факти
  14. 10.02. - Събития и факти
  15. 10.02.1879г. – открива се на Учредителното събрание във Велико Търново
  16. 10.02.1879г. - избират Манолаки Тошев за първи кмет на София
  17. 10.02. - Ден на пчеларя
  18. 11.02. - Събития и факти
  19. 11.02.1515г. – загива Свети Георги Софийски Нови
  20. 12.02. - Събития и факти
  21. 12.02.1945г. - Годишнина от правописна реформа в българския език
  22. 12.02.1902г. - роден Светослав Минков
  23. 13.02. - Събития и факти
  24. 14.02.869г. – умира Константин-Кирил Философ
  25. 14.02. - Събития и факти
  26. 14.02. Ден на лозаря, Трифон Зарезан
  27. 15.2.1813г. Национален празник на Република Сърбия, Ден на държавността
  28. 15.02.950г. – Отон І е провъзгласен за крал на Италия
  29. 15.02. - Събития и факти
  30. 16.02.1887г. - бунтове на българските офицери-русофили в Русе