Океанологът Петко Димитров:Продължаваме да търсим Атлантида в Черно море

Автор: Ана Кълцева (4 коментара)


Океанологът Петко Димитров:Продължаваме да търсим Атлантида в Черно море Професорът заедно с т.н. "чиния на Ной"

Повече от 20 години професорът проучва морето. „ Не крия, че някои смятат идеите ми за налудни”, споделя той. Пил е чиста сладка вода от Черноморието - от утаечните дълбоководни залежи, когато то, все още, е било езеро.

Професор Димитров е откривател на наречената от него Чиния на Ной в Черно море. Учените все още не могат да разчетат надписите върху нея и единственото заключение, което правят е, че тя е от времето преди потопа.

 

Но Чинията все още няма официално признание като артефакт, защото според проф. Димитров признанието би означавало да се променят коренно представите за човешката история.

 

Лично аз не съм отправял такива категорични твърдения, поради това, че самият аз участвах в един международен проект през 1984 г. „В търсене на Атлантида”. Работехме в Средиземно море и в Атлантическия океан, и в подводните планини. Разбира се, Атлантида е недостигнатата мечта на всеки изследовател. Ние търсихме тогава неизвестното…

 

Всичко започва от съчиненията на Платон. Той пръв споменава за изгубения континент. Но така или иначе, когато през 1984 г. се прибирахме с руския кораб „Витяз” от Атлантическия океан ние бяхме омърлушени, отчаяни, че не намерихме никакви следи  на върховете на подводните планини. Естествено, нямахме настроение.

 

И аз казах на шефа на експедицията академик Ястребов, че Атлантида сигурно е в Черно море. Имах предвид откритите преди това от нас стари брегови линии на Черно море, които се намират на 12 км. източно от Варна и чиято възраст тогава ние датирахме по стария въглероден метод.

 

Което означава, че преди 8000-8500 г. нивото на Черно море е било между 90 и 120 метра по-ниско от съвременното.

 

На него се позовах, когато казах на акад. Ястребов, че Атлантида може би е била в Черно море. Тогава Ястребов ми предложи да подготвя проект, за да ни предостави тяхната подводна лодка „Аргус” и корабът, който можеше да  носи тази подводна лодка.

 

Направи, каза ми, този проект и е твърде възможно той да бъде финансиран от Института по океанология в Москва. Подготвих проекта, предадох му го и на Нова година 1985-та през нощта Ястребов ми се обажда и ми казва: „Радвай се, проектът е приет”.

 

Така на 1 юли 1985 г. корабът с тяхната подводна лодка пристигна във Варна. Направихме многобройни спускания с лодката до старите брегове на Черно море. На 16 юли осъществихме спуск в палеоруслото на река Провадийска, която се е вливала в тогавашното сладководно езеро Черно море, прекосявайки целия шелф.

 

Там, на старите брегове, аз попаднах на едни очертания на дупки на около 95 метра – това бяха два реда, подредени симетрично. Беше ясно, че става въпрос за дело на човешка ръка. След това по-навътре вече от старите брегове, на около 300-400 метра по-навътре, попаднах и на т.нар. чиния на Ной.

 

Да, това е първият и единствен, и много оспорван от много изследователи артефакт. Ние смятахме тогава, че сме попаднали или на наколно селище на брега на езерото, или на стар пристан и некропол. Това беше единственият предмет, който тогава взехме, нарекохме го чинията на Ной. По-късно се установи, че върху нея има и писмени знаци.

 

Усъмнихме се, че това е една от най-старите писмености, която е съществувала до потопа, до нахлуването на океански води при разкъсването на Босфорския праг преди 8000-8500 години.

 

Още от създаването на интернет, чинията е вкарана в мрежата. Върху нея си бъхтат главите най-известните лингвисти в света. Засега нямат особен успех. Но се смята, че знаците от чинията на Ной се намират и шумерската писменост, и в египетската писменост, в индийската, в гръцката.

 

Чинията и днес е заключена в един шкаф на нащия институт. Повечето казионни изследователи смятат, че чинията на Ной е моя измислица. Не вярват в потопа в Черно море. Но нека се има предвид, че този предмет е записан в бордовия дневник на руския кораб на 16 юли 1985 година. И понеже много хора ме питаха за тая чиния – и журналисти, и изследователи, питаха ме кое ме е водило да я открия, аз казах: „Водеше ме Божията ръка”.

 

 

Една от работните ми тези е, че Ной е живял по нашите земи. Предполагам, че той е живял именно тук и че корабът или Ноевият ковчег се намира погребан под дебел слой пясък по нашето крайбрежие. И че раят на Земята е бил именно тук.

 

Нашата експедиция това лято беше много кратка – само 5 дена. Задачата ни беше да оконтурим бреговете на старото езеро Черно море и да вземем проби за определяне на абсолютни датировки както и проби за изучаване на някои елементи като кислород, въглерод, барий и стронций.

 

За съжаление не разполагахме с пари, понеже ни отнеха средствата, които имахме от Фонд „Научни изследвания” – от 180 хил. лв. ни отнеха 120 хил. лв. и се наложи да търсим спонсори. В експедицията участва и американски екип, който частично финансира със скромна сума от 5 хил. долара самата експедиция.

 

Д-р Балард си тръгна, жестоко обиден от моите и нашите опоненти в България, начело с т.нар. проф. Божидар Димитров. Които бяха много жестоко настроени против потопа в Черно море. У нас се създаде едно мнение, че той бил мошеник, дошъл от Америка, за да изучи нефта и газта и да ги ограбят американците.

 

Всичко това, разбира се, бяха измислици на нашите противници, за да провалят работата ни. Имайте предвид, че ние 2 години с Балард работихме много успешно. Освен това проф. Балард даде пари за ремонта на нашия кораб „Академик” и той не бе нарязан за скрап.

 

Балард е един от най-големите изследователи. Известен е с това, че създава подводни апарати за търсене на игла в купа сено, т.е., на кораби на дъното на океана. Работи както за National Georgaphic, така и за американския военноморски флот и за американската морска атмосферна асоциация. Той има богато финансиране и възможност да си купи нов съвременен кораб „Наутилус”. И в момента работи в турски води.

 

Ние влязохме отново в кореспонденция. Но той явно не може да забрави омразата и неприязънта към него от 2000-2001 г. За съжаление, загубихме един много добър приятел на България.

 

Успяхме да го убедим, че Атлантида трябва да се търси в Черно море. Говорим за събития, станали преди около 8-9 хиляди години. Тя е мечтата на всеки изследовател, както вече ви казах. Но засега това все още една хипотеза, твърде възможна, но нямаме достатъчно доказателства.

 

Пил съм и сладка вода от Черно море! През 1986 г. с мои украински колеги работихме в дълбоководната му част. Изследвахме езерните утайки. Украинците бяха ни доставили една преса, с нея успяхме да извлечем една кристално чиста вода от утайките. Опитахме я, оказа се невероятно чиста и сладка вода. Преди повече от 8 хил. години Черно море си е било езеро – най-голямото сладководно езеро на света. Разбира се, тя е извлечена под нивото на сероводорода в останките на дъното.

 

Намеренията ни са да направим някаква организация, за да продължим събирането на  доброволни средства, та да можем да  наваксаме с изследванията си. Защото в тези времена се оказва, че държавата много трудно може да финансира подобни идеи, които се смятат за налудничави. Целта ни е да събираме спонсорски средства чрез фондация или нещо от този род от хората, които могат да ни разберат и имат възможност да помогнат.

 

 

 

 

По „Всеки ден”

 

 

Коментари
2012-12-04 18:20:35 От: КрисДиМарЯна

Това е много хубава новина! Атлантида в Черно море! Дай Боже! Успех в работата им на нашият проф. Петко Димитров и екипът му!
Бог е с нас! Амин!

2014-05-18 16:05:50 От: Galina

Uspeh i blagodariq za hubavata statiq!

2014-12-09 17:33:54 От: Серафимов

С ужажение към Проф. Димитрож,
Ако все още този сайт е в постоянния Ви поглед, моля да ми съобщите Вашия е-mail адрес. Бих искал да споделя някои мисли и предположения, възникнали при прочитане и препрочитане на една преинтересна книга - "БАКТРИЯ СКВОЗЬ МГЛУ БЕКОВ" - автор В. и Сарианиди, 1984 . Надявам се, Г-н Професор, - тази книга има много данни, които тангентират разпиляването и преселването на приЕвксинското население след "затлачванетро" на сладководното езеро и цветущите приезерни земи. Не съм океанолог, нито археолог, но в случая мога да споделя някои интересни и бих казал интригуващи мисли.. Все не успявам да получа Вашия е-mail, а този, колкото и да е кратък, разговор не е за телефона - -твърде скъпо би струвал. Пише Ви един отдавна не...прочети целия

2015-08-10 11:29:26 От: Internet

Г-н, Серафимов
Ето повече информация за уважаемия професор Димитров :
http://www.io-bas.bg/staff/p_dimitrov_bg.html
Надявам се че професора няма да има нищо против да споделя контактите му.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот