National Geographic от 1908 година: България - страна на селяните


National Geographic от 1908 година: България - страна на селяните

Трудолюбието, храбростта и задължителното образование са спечелили на българите положение, с което никоя страна с такива размери не може да се похвали...

 

През ноември 1908 г. National Geographic продължава серията от статии за нашата страна. „България - страна на селяните" не е подписана, но се предполага, че неин автор е Гилбърт Гроувнър, първият щатен главен редактор на списанието (заемал поста от 1899 до 1954 г.).

  

Гилбърт Гроувнър е роден и прекарва първите петнайсет години от живота си е Цариград, където баща му - Едуин Огъстъс Гроувнър - преподава история в Робърт Колидж. Твърде вероятно е сред съучениците на младия Гилбърт да е имало и българи, което би обяснило трайния интерес на NG към страната ни.

 

Моментът за публикуването на статията, изглежда, не е избран случайно - само месец по-рано (на 22.09.1908) Княжество България е обявило своята независимост. За този факт се споменава само в текста към една от снимките и се намеква във втория абзац - може би, защото Великите сили признават независима България едва през пролетта на следващата година.

 

Необходимостта от бърза реакция на случващото се на Балканите би могла да обясни и еклектичния характер на статията, изобилстваща със статистика и цитати от други текстове. Но оценката е висока - заради трудолюбието, храбростта и задължителното образование...

 

Няма народ, който да има повече основания от българите да бъде щастлив и искрено да се гордее с постигнатото през последните трийсет години. Прогресът в самоуправлението и образованието след 1877/78 г. - когато с помощта на Русия и Румъния отхвърлиха турското робство - е едно от най-забележителните постижения, направени от който и да било народ за подобен период от време.

 

Трудолюбието, храбростта и задължителното образование са спечелили на българите положение, с което никоя страна с такива размери не може да се похвали, и в рамките на по-малко от едно поколение са ги превърнали в мощен, може би дори в определящ фактор при решаването на Източния въпрос.

 

Когато Берлинският конгрес даде на българите полунезависимост, те се оказаха много лошо подготвени за създаването на нова нация - без пари, само с няколко образовани водачи и с огромна маса неграмотни селяни и обградени от завистливи и много по-могъщи държави.

 

Но водачите им имаха твърда воля и здрав разум и разбираха, че пред тях стоят три основни задачи: (1) да образоват народа; (2) да осигурят на всички религиозна толерантност и (3) да изискат от всеки мъж две или три години военна подготовка, така че всеки българин да бъде добър войник в случай на нужда.

 

Днес на практика всички млади българи могат да четат и пишат. Докато през 1879 г. дори 20 процента от градското мъжко население не можеше да чете и пише, днес вече 92 процента от живеещото в градовете мъжко население между 10 и 30 години е грамотно; същото се отнася и за 74 процента от жените. В селата 68 процента от мъжете и 18 процента от жените могат да четат и пишат.

 

Това е резултат, с който нито една страна - нито от съседните на България, нито от тези по на запад - - не може да се похвали. През 1906 г. в страната имаше 4584 начални училища с 8785 учители и 400 216 ученици. Почти десет процента от населението получава основно образование.

 

През 1879 г. в цялата страна имаше само едно училище, което можеше да претендира за името гимназия. Сега вече има осем гимназии за момчета и пет за момичета, четири педагогически училища за подготовката на добри учители за началните класове, семинария, две специализирани търговски училища и университет с три факултета - един за история и филология, един за физика, математика и природни науки и един по право.

 

Университетът, основан през 1887 г., се посещава от 700 студенти, сред които и няколко жени, които преди три години бяха допуснати на равна нога с мъжете. Държавата харчи за университета 500 000 франка, или 100 000 долара, годишно.

 

Всеки регистриран български поданик е свободен избирател, а всеки, който може да чете и пише, може да бъде избран на всички предвидени от конституцията постове.

 

Преди двайсет и пет години България трябваше да повика чужденци да бъдат преподаватели, инженери, юристи, банкери и специалисти във всички административни клонове - финансовия, промишления, стопанския - и в организацията и ръководството на обществените сили. Сега всичката тази работа се върши от получили специално образование българи. Няма нито един чужденец на държавна служба.

 

България е с площ 38 333 квадратни мили [ок. 99 280 кв. км]и има население от 4 200 000 души. Гъстотата на населението е 105 души на квадратна миля (ок. 40 души на квадратен километър). От цялото население 73 процента е заето в земеделието, 10 процента работят в промишлените предприятия, 5 процента са в търговията, 2 процента са в свободните професии; 2,5 процента в армията и обществените служби, 1,5 процента в транспорта и 6 процента се занимават с други дейности.

 

Земеделието - основният източник на богатството на страната - е все още на примитивно ниво. Липсата на капитал е забавила въвеждането на усъвършенствани методи и машини, но българското правителство усърдно се е заело да образова селяните - посредством селскостопански училища, като изпраща пътуващи преподаватели и инспектори по земеделието, като изпраща по-добри видове семена и т.н.

 

Няма големи стопанства, които да са собственост на отделни хора. Земята е собственост на селяните, като обичайният размер е около 18 акра (ок. 7,2 ха). Като изключим големите градове, бедни няма.

 

Характерът на българите е в изключителен контраст с нравите на съседните нации. Не са толкова находчиви като гърците и склонни към идеализъм като сърбите, нито толкова добре възприемат външните проявления на цивилизацията като румънците. Притежават забележително количество от качества като търпение, упорство и издръжливост, както и способност да полагат големи усилия, която е характерна за всички земеделски народи.

 

Много е вероятно държеливостта и решимостта, с която преследват националните си цели, в крайна сметка да им дадат предимство пред техните по-интелигентни съперници в борбата за хегемония на полуострова.

 

За разлика от повечето южни раси българите са сдържани, мълчаливи, флегматични, неотзивчиви и изключително подозрителни към чужденците. Селяните са трудолюбиви, миролюбиви и благонравни; тук също така не са известни нито кръвното отмъщение във вида, в който е познато в Албания, Черна гора и Македония, нито ваденето на нож при свади, което е толкова характерно за Южна Европа.

 

Свободата на религиозните убеждения, която съществува навсякъде в малкото царство, е описана от Фредерик Мур: „Българското правителство се опитва да се отнася справедливо с всички вероизповедания и да поддържа религиозно равенство пред закона, като властите много се доближават до осъществяването на тази цел. Гърците се оплакват, че гръцките училища не се субсидират, но турските се поддържат от държавата.

 

В България има малко евреи в сравнение с броя им в съседна Румъния; евреите не могат да процъфтяват на гърба на стиснатите българи. Живеещите сред тях евреи са по-честни в търговските отношения, отколкото са техните братя по религия в другите райони на Балканите.

 

Мохамеданите в България са по-добре от своите братя в Турция, които - като се изключи това, че са в ролята на човека с оръжието - страдат от османското управление почти толкова, колкото и християните. Въпреки това се наблюдава постоянен отлив на турци и помаци от България към земите под мюсюлманска власт.

 

И когато турците тръгнат на път, те не спират, преди да са преминали Босфора. Изглежда мислят - както мнозина други смятат вече от много години, - че дните на турската мощ в Европа скоро ще отминат.

 

Русия има голямо влияние върху народните маси; селяните са благодарни за своето избавление. Но еталонът на българите далеч не е голямата славянска страна. Те могат да се похвалят, че за четвърт век са постигнали свободи, които русите все още нямат.

 

Българските институции са либерални по принцип, а често и на практика; конституцията е демократична. Всеки пълнолетен мъж има избирателни права и в резултат от това в Народното събрание има седмина турци, които представят мохамеданските окръзи по Дунав и по турската граница; те седят сред другите, без да махат фесовете си."

 

Г-н Х. де Винд, автор на „През дивата Европа", също е много впечатлен от предприемчивостта на българите: „Тази страна (България) не може да се спре; не минава година, нито дори месец, без в нейното управление или в ефикасността на нейната прекрасна армия да бъдат направени важни реформи и подобрения. Докато пътувах през Румъния, ми намекнаха, че някой ден между нея и България може да бъде сключен съюз; в този случай, ако се стигне до враждебни действия, дори и някоя велика сила може да си създаде много грижи."

 

По National Geographic - България

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Май 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
      
     
  1. 19.05.1934г. – Военният съюз и кръг “Звено” правят държавен преврат
  2. 19.05. - Събития и факти
  3. 21.05. - Събития и факти
  4. 21.05. - Св.равноапостолни Константин и Елена
  5. 22.05. - Международен ден на биологичното разнообразие
  6. 22.05. - Събития и факти
  7. 22.05. Св.вмнк Йоан-Владимир, княз български, чудотворец
  8. 23.05.1417г. – българи и български благородници полагат клетва за вярност пред дука на Милано
  9. 23.05.1847г. – роден Михаил Греков, възрожденски деец и революционер
  10. 23.05. - Събития и факти
  11. 24.05. - Събития и факти
  12. 24.05. - Ден на българската просвета, култура и писменост
  13. 25.05. - Събития и факти
  14. 26.05.1876г. - в Янтра се удавя Панайот Волов, един от водачите на Априлското въстание
  15. 26.05. - Събития и факти
  16. 26.05. - Св.мчнк Георги Софийски Най-нови
  17. 27.05. - Събития и факти
  18. 27.05.1866г. - В Букурещ е създаден Таен български централен комитет
  19. 27.05.927г. – в разгара на подготвяната война срещу Византия умира Симеон І
  20. 28.05. - Събития и факти
  21. 28.05.1912г. – в Италия умира поетът Пенчо Славейков
  22. 29.05.1953г. – Едмънд Хилари и шерпът Тарзинг Норгай първи стъпват на Еверест
  23. 29.05.1453г. – султан Мехмед ІІ Фатих завзема Цариград и слага край на Византия
  24. 29.05. - Събития и факти
  25. 30.05. - Събития и факти
  26. 01.06. - Църквата отбелязва Свети дух
  27. 31.05. - Събития и факти