Родолюбци от Македония изпратиха на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров снимки на гроба на генерал Климент Джеров в района на Завоя на река Черна. На една от тези снимки се вижда величествен гроб и паметник на български генерал. На надписа пише „Генерал Климент Джеров, роден в Охрид, загинал на 3 декември 1916 година при завоя на Черна. Паметникът е изработен от добре полиран гранит. Запазена е и снимката на генерала, вградена в рамка в паметника. „Паметникът е от типа – войнишка пирамида, с издължена пирамидална част и това е причината може би, а не – вандалство – паметникът да е пречупен на две”, каза Божидар Димитров.

Снимките са получени само седмица след като владиката на Преспанско-Пелагонийската епархия Петър публично обяви, че „дори не е имал помисли” да събира българските кости и паметници в обща братска могила, посветена на „насилствено” мобилизираните „македонци” в Българската армия през годините на Първата световна война – 1915 - 1918 г. и Втората световна война – 1941 - 1944 г. Пред Агенция “Фокус” Божидар Димитров заяви, че вероятно поради големия шум, който се вдигна напоследък с мераците на битолския владика, много патриоти, сред които и свещеници от епархията на владиката Петър, от Македония в последните дни му носят снимки на запазени български войнишки паметници.

Сдружение „Плиска” и Агенция „Фокус” ще възстановят паметника на единствения български генерал, загинал в Първата световна война, като предупреждават владика Петър, че ако паметникът не е в това сравнително добро състояние, каквото е на снимката, вината ще бъде хвърлена върху него и срещу него ще бъде заведено дело, най-малкото – като подбудител за извършване на нехристиянски злосторни деяния”. Генерал (посмъртно) Климент Иванов Джеров е роден на 8 август 1867 г. в град Охрид. Баща на четири деца. Произведен подпоручик на 27 декември 1885 г. Участвал в Балканската и Междусъюзническата война. Получил звание полковник на 1 ноември 1913 г. Служил като началник на 19 полково военно окръжие, в 8-и, 11-и, 26-и и 33–и пехотни полкове.През 1915 г. е назначен за командир на 21-и пехотен Средногорски полк. Под командването на полковник Климент Джеров полкът участва във военните действие срещу сръбската армия и англо-френските дивизии в Македония и в сраженията при Страцин, Куманово, Криволак и долината на река Вардар.Полковник Климент Джеров е убит на 3 декември 1916 г. в сражения на Завоя на река Черна.Посмъртно е произведен в чин генерал-майор.

Евродепутатът от ПЕС Евгени Кирилов съобщи, че евродепутати от различни партии обмислят инициатива за посещение на български паметници в Македония. „Не сме далеч от мисълта да подемем инициатива и да посетим тези места в близко време”, каза Кирилов и похвали инициативите, включително и на медиите, за информиране на българската и европейската общественост за състоянието на българските паметници в Македония.
По въпроса за разрешението за възстановяване на Фердинандова чешма и паметника на полк. Коста Каварналиев, което се очаква вече трета година, Евгени Кирилов заяви - при всички случаи по този въпрос върви усилен диалог, включително и с колеги от парламента в Македония. „Очаквам в най-скоро време отговор на министъра на външните работи Антонио Миолошски. По този въпрос имаме кореспонденция с него, очаквам някакъв окончателен отговор поне по първите ни инициативи, които са предложени от България. Става дума за паметника на полковник Каварналиев и Фердинандова чешма. Писах лятото, получих един отговор през ноември, че е уведомил съответните власти за случая и чака от тях отговори. Но пак вече минава доста време” – посочи Кирилов.

Въпреки че България първа признава независимостта и конституционното име на Македония, тя е обект на същото негативно отношение както и Гърция. По този повод Евгени Кирилов е подготвил специално писмо както до съпредседателя на Съвместния парламентарен комитет ЕП - Македония Антониос Тркателис, така и до докладчика на ЕП за Македония Ерик Майер. „По въпроса за българските паметници ние ще действаме, докато не се стигне до едно нормално решение, съобразено с европейските стандарти. Ние трябва да намерим час по-скоро едно добро решение, за да се види, че нашите съседи в Македония уважават паметта на загиналите войници и офицери”, каза Кирилов.

Кирилов и други български евродепутати са единни по въпроса за българските паметници в Македония. „По тази тема действаме главно с колегите, които са във външната комисия, там няма проблеми. Ние сме на едно мнение и не би могло да бъде друго! Няма значение леви, десни, социалисти, Народната партия. Никой от нашите, българските колеги, не е изказал различно мнение, напротив. По този въпрос няма как да не бъдем единни”.Похвална е инициативата на българите в Македония, защото те правят това, което не прави българската държава. Това заяви за Агенция „Фокус” Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО по повод дейността на българи-патриоти от Македония, които издирват и описват български войнишки паметници.

„Това отдавна трябваше да го е направила българската държава и по-специално Министерството на отбраната. Да опише всички военни гробища, да се види точно какво е състоянието, да се настоява по един много категоричен начин пред македонските власти за съхраняването на тези гробища”, коментира още Красимир Каракачанов. Според него не само има нужда от настояване, а и от ултиматум, защото в края на краищата българското правителство е това, което ще трябва да даде своето съгласие Македония да стане член на НАТО. Опити да се фалшифицира историята също се правят редовно, допълни Каракачанов. Според него - в църкви и манастири от десетилетия наред се унищожават старите български надписи и се заменят с измисления през 1944 година новомакедонски език.

Българската държава в цялост е в дълг на светлата памет на повече от 18 хиляди българи, които са погребани на територията на Република Македония, каза в интервю за Агенция „Фокус” бившият заместник-министър на отбраната Илко Димитров, сега народен представител от БНД. По думите му в Македония се намират една трета от военните гробища извън територията на България. В Македония се намират над 470 военни гробища. Данните, които се разпространяват, очертават една безкрайно неприятна картина, защото повечето от тези гробища са в много окаяно състояние. По думите му – не може да се открои нито едно ведомство, което е виновно, единствено то за това стечение на нещата.Нито Министерство на отбраната, нито Министерство на външните работи самостоятелно са в състояние да се справят с този проблем. Държавата трябва да действа в синхрон. Според Илко Димитров България трябва да се позове на действащия в Македония закон от 1996 година, който дава възможност тези паметници да се възстановяват там, където се намират, във вида, в който са били първоначално.
Парламентарната група на Българска нова демокрация е внесла питане към министъра на отбраната - за това какво се прави по процеса на възстановяване и подържане на войнишките паметници

Агенция „Фокус” – С. М.