









Наивни надежди за атомните реактори
От референдум има толкова смисъл, колкото да се допитваш до народа, дали Македония и Беломорска Тракия да се върнат към България.
Въпроси, които опират до сигурността не само на България, не могат обаче да се решават с национални референдуми. Още повече, че между ЕС и България има споразумение за закриване на въпросните реактори.
Наивно е да се смята, че ЕС ще преразгледа споразумението си с България, само защото страната изпитва временни затруднения да се снабдява с газ. Така както България - с право - настоява Русия и Украйна да спазват договорите за доставки на газ, така и тя също трябва да спазва договорните си задължения.
Съвсем друг е въпросът дали е било правилно и икономически изгодно за страната закриването на реактори от АЕЦ "Козлодуй", които преди това са били модернизирани с много милиони евро.
Време е обаче да се осъзнае, че закриването на реакторите е необратимо и че тъгуването по тях е нереалистичен сантимент. Факт е, че до този момент няма нито една сериозна политическа реакция от Брюксел, която да потвърждава, че темата изобщо подлежи на нови дискусии.
Всеизвестно е още, че споразумението между България и ЕС стана по съображения за недостатъчна сигурност на закритите реактори, а този аргумент - според експерти - не е изгубил актуалност и до днес.
И още нещо: всяка страна сама носи отговорност за собствената си енергийна сигурност. Най-късно сега е време България да се запита дали е направила необходимото, за да подсигури собствените си нужди: дали разполага с разумна смесица от различни енергийни източници, дали има достатъчно капацитети да складира газови резерви, дали пести или по-скоро пилее енергия и дали стимулира в достатъчна степен развитието на обновяемите енергии.
От отговорите на тези въпроси ще зависи бъдещата енергийна стабилност на страната, а не от подхранването на празни илюзии.












