Най-богатият българин на всички времена

 (1 коментар)


Най-богатият българин на всички времена

Ненчо Палавеев: “Богатството не е за всяка уста лъжица” .

 

Историята на живота на Благодетеля на Копривщица прилича на приказка от “Хиляда и една нощ”.  Той си остава най-богатият българин и надминава  много пъти легендарния Атанас Буров.

 

Дори според днешните представи, Ненчо Палавеев е бил много богат човек.  Още през 19-ти век той тръгнал да върти търговия  и бързо разбрал, че България е тясна за размаха му.  Мащабният му бизнес се разположил в Египет, където преди това баща му бил отворил кантори. Ненчо Палавеев имал търговски партньори чак от Индия и Иран.

 

Търговията му вървяла добре и той решил да я разширява. Купил големи площи обработваема земя край Кайро, направил там портокалови градини и започнал да  изнася плодове за студена Великобритания.  От това спечелил милиони, а близките му разказват, че той бил доста пестелив човек, да не кажем стиснат.

 

Ненчо Палавеев  складирал златото си на три континента. А като си пийнел,  се хвалел, че е толкова богат, че може да си ккпи държава.

 

Копривщенецът обаче, си останал ерген. Отвреме навреме се появявал с  атрактивни дами, но те веднага го зарязвали, понеже  не си развързвал лесно кесията.

 

Говори се, че когато живеел в Египет, Палавеев успял да  закръгли богатството си на няколко десетки милиона и то английски лири. Ако се преизчисли с днешна дата, се получава някакво несметно богатство, съизмеримо само с това на световни финансови акули.

 

Къщата на копривщенския чорбаджия в  Кайро била истински палат. По стените висели картини на  италиански майстори. Хаджията имал навика също така да купува и по някоя вещ  от аукционите на Сотбис.  

 

Когато се създавало дружеството за прокопаване на Суецкия канал, хаджи Ненчо влязъл с капитали в него. След завършването на канала през 1869 година, българинът прехвърлил собствеността си в акции в британска банка, която експлоатирала съоръжението и така натрупал още доста пари от преминаването на стотици кораби  през Суец.  

 

През 1925 година хаджи Ненчо Палавеев се завърнал  в родната Копривщица. Именно  тогава той положил традициите на дарителството в града. Със свои  средства  той построил паметника на Априлското въстание /костницата/, която се намира в центъра на града, параклиса “Св. Архангел”, постройките  и гробницата при църквата ‘Св. Богородица’, чешмата при устието. Хаджи Ненчо изградил още водоснабидителната система  на града,  залесил един връх с иглолистни дървета и издигнал основното училище, носещо неговото име.

 

Всички в града започнали да наричат хаджията ‘Благодетеля’.  Той отпуснал на Министерство на народното просвещение 6000 златни британски лири, равни на 47 кг злато, и с договор с градската управа поддържал пълна гимназия.  Тя била открита през 1932 година и била оборудвана от  него с всичко необходимо. За нея Ненчо Палавеев наел учители, на които плащал лично.

 

На 31 май 1934 година хаджи Ненчо основал благотворителна фондация, която носела името му. Целта й била  ‘културното и икономическо израстване’ на родния му град.  Фондацията набрала средства от основния капитал, които Благодетеля внесъл, както и от всичко, което той й завещава.

 

Когато Хаджи Ненчо починал, на 18 септември 1936 година, фондацията осчетоводила цялото му имущество:  ¼ идеална част от бащините му две къщи, собствената му къща, която се намирала в Ламбовската махала, четири яхъра в Александрия, 57 облигации от банката Деджил унифие в Египет, 150 облигации от Националната банка  в Египет.

 

Всички ценни книжа се съхранявали в Базел. На родния си град Ненчо Палавеев  завещал и влоговете си в БНБ, Българска земеделска банка - София, Популярната банка в Копривщица, цялата си покъщина и една касетка с ценности.  В нея имало злато на кюлчета и златни наполеони.

 

Цялото това имане се изчислявало на 40 милиона златни лева и около 450 килограма злато.

 

Съгласно волята на дарителя, фондацията имала право да изразходва ¾ части от ежегодния приход, а 1/4 остава да капитализира. Всичко това  се спазвало до 1946 година.

 

След това, с разрешение на   новата власт и на Министерство на народната просвета, което имало надзор над фонда, започнали да се харчи не само целият годишен капитал, но и основният.  Така през 1980 година фондация ‘Ненчо Палавеев’ свършила парите и
преустановила своята  дейност.

 

Когато починал през 1936 година,  Благодетелят на Копривщица бил погребан с почести в масивна гранитна гробница.  Там хаджията трябвало да намери покой, както пише на каменната плоча.  Изглежда, обаче, че големият българин не намерил покоя, който заслужавал.  Из родния му град и днес се носи мълвата, че вечер, след  полунощ, капакът на гранитния саркофаг се отмества и оттам излиза духът на хаджията, който тръгва по кривите копривщенски улички и разглежда сградите, построени с негови пари.

 

Говори се, че той бил недоволен от това, което е направено за града  с наследството му.  И духът се заканвал да потърси един ден сметка...

 

- От allvin.blog.bg/history - Р. С.

 

 

 

 

Коментари
2015-02-16 19:05:21 От:

Не ми трябва богатство,за да съм щастлив !!!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот